ЕС постигна споразумение по политиката за климата

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обяви, че евролидерите са постигнали споразумение по политиката на ЕС за климата, съобщи Франс прес.

"Споразумение за климатична неутралност до 2050 г. Европейският съвет се договори за тази важна цел", написа той в "Туитър".

След дълги преговори Полша, която е силно зависима от производството на електроенергия от въглища, бе оставена извън споразумението за намаляване на емисиите на парникови газове до нула до 2050 г.

Чехия и Унгария се отказаха от възраженията си срещу сделката, след като получиха гаранция, че ядрената енергия ще бъде призната като начин за намаляване на емисиите на парникови газове. Но Полша остана против.

"Европейският съвет признава необходимостта от гарантирането на енергийна сигурност и уважава правото на държавите членки да определят енергийния си микс и да изберат най-подходящите технологии. Някои държави членки посочиха, че използват ядрена енергия като част от енергийния си микс", се казва в текста.

По информация на ТАСС Франция и България са сред страните, които са изразили намерение да продължат да използват атомна енергия.

Приемането на споразумението стана ден, след като Урсула фон дер Лайен, новата ръководителка на Европейската комисия, предложи инвестиционен план в размер на 100 милиарда евро за постигане на нула нетни емисии на парникови газове до средата на века. Тя сравни този план със стъпването на човек на Луната.

Фон дер Лайен каза, че сделката, договорена тази нощ от държавните глави и правителствените ръководители на 27 държави от ЕС, е достатъчна за ЕК да започне да изготвя конкретни законодателни мерки за блока за следващата година.

"Признаваме, че преходът е голям за Полша", каза Фон дер Лайен, но добави, че ЕК няма да променя графика си.

Полският премиер Матеуш Моравецки, чиято страна разчита на силно замърсяващите въглища за около 80 процента от енергията, от която се нуждае, каза, че преговорите са били много трудни. "Полша ще постигне "климатична неутралност", следвайки свое собствено темпо", каза той пред журналисти след маратонните преговори, предаде БТА.

Полша поиска по-конкретни гаранции за финансирането на енергийния преход, включващ отказване от изкопаемите горива, в бюджетната рамка за 2021-2027 г., което е още една трудна тема за дебат в ЕС.

Нетни платци като Холандия обаче бяха категорични, че няма да предоставят повече средства, ако Варшава не поеме твърд ангажимент към амбициозната цел в сферата на климата.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че е доволна от резултатите.

"Няма разцепление в Европа на отделни части, но една държава членка се нуждае от повече време да види как ще приложи" споразумението, каза тя.

Емисиите на ЕС намаляха през последните две десетилетия, но все още представляват 9,6 процента от въглеродните емисии в света, показва европейски доклад от 2018 г.

Лидерите на 27-те държави членки на ЕС също така подкрепиха въвеждането на мита върху внасяните продукти от трети страни, които не спазват същите екостандарти като европейските, съобщи Елисейският дворец, цитиран от Франс прес.

Европейската комисия ще разработи през идните месеци нормативен акт за прилагане на този финансов механизъм.

В изявлението, публикувано на сайта на Европейския съвет, не се споменава директно подобна мярка. В него се казва, че Съветът "отбелязва намерението на Комисията да предложи механизъм за гранична регулация за секторите с интензивно отделяне на въглеродни" емисии. В текста пише още, че мерките за елиминиране на въглеродните емисии трябва да се осъществят по начин, който запазва конкурентоспособността на ЕС.