Планът на ЕК за намаляване на парниковите емисии до 2030 г.

Европейската комисия представи своя план за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с поне 55 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Нивото на амбиция за следващото десетилетие ще очертае пред ЕС на балансирана траектория за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Новата цел се основава на цялостна оценка на въздействието на социалните, икономическите и екологичните последици Оценката показва, че този курс на действие е реалистичен и осъществим. Повишената амбиция също така подчертава трайната водеща роля на ЕС в световен мащаб преди следващата конференция на ООН по въпросите на климата (COP26), съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия.

Комисията внесе изменение в предложения Европейски законодателен акт за климата, което включва целта за намаляване с поне 55% на емисиите до 2030 г. като стъпка към целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и прикани Парламента и Съвета да потвърдят тази цел от 55% като новия национално определен принос на ЕС по Парижкото споразумение и да го представят на РКООНИК до края на тази година. Освен това Еврокомисията посочи законодателните предложения, които трябва да бъдат представени до юни 2021 г. за изпълнение на новата цел, включително: преразглеждане и разширяване на схемата на ЕС за търговия с емисии; адаптиране на Регламента за разпределяне на усилията и рамката за емисиите от земеползването; укрепване на политиките в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници; засилване на стандартите за емисиите на CO2 от пътните превозни средства.

"Правим всичко по силите си, за да спазим обещанието, което дадохме на европейските граждани: да направим Европа първия неутрален по отношение на климата континент на света до 2050 г. Днес правим огромна стъпка за изпълнението на това обещание. С новата цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. ще поемем по пътя към по-чиста планета и екологосъобразно възстановяване. Европа ще се възроди по-силна от пандемията от коронавирус, като инвестира в кръгова икономика с ефективно използване на ресурсите, насърчава иновациите в областта на чистите технологии и създава екологични работни места", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

"В този решаващ момент за нашето здраве, нашата икономика и за глобалните действия в областта на климата е особено важно Европа да поеме по пътя към екологосъобразното възстановяване. Длъжни сме пред нашите деца и внуци да предприемем действия сега. Днес Европа показва на света как ще подобрим благосъстоянието и просперитета на нашите граждани през следващото десетилетие, като работим за постигането на целта си за неутралност по отношение на климата до 2050 г.", заяви изпълнителният зам.-председател за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс. 

"Въз основа на съществуващите политики и плановете на държавите членки сме на път да надхвърлим настоящата си цел от 40% за 2030 г. Това показва, че по-високите амбиции са не само необходими, но и реалистични. Енергийната система ще бъде в основата на тези усилия. Ще се опрем на успеха на европейския сектор на енергията от възобновяеми източници, ще разгледаме всички инструменти, с които разполагаме, за да повишим енергийната си ефективност, и ще изградим солидната основа на една по-екологична Европа", коментира комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон.

Наред с Плана за постигане на целта за климата до 2030 г. и неговата оценка на въздействието днес Комисията прие също оценка на националните планове на държавите членки в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г. Оценката на Комисията показва, че ЕС е на път да надхвърли сегашната си цел за намаляване на емисиите с най-малко 40 % до 2030 г., особено благодарение на текущия напредък в разгръщането на енергията от възобновяеми източници в Европа. За да постигне новата цел от 55 %, ЕС ще трябва да увеличи допълнително енергийната ефективност и дела на енергията от възобновяеми източници. Това ще бъде предмет на допълнителни консултации и анализ преди представянето на законодателните предложения от Комисията през юни 2021 г. 

Новата цел в областта на климата за 2030 г. ще помогне за съсредоточаване на икономическото възстановяване на Европа от пандемията от коронавирус. Тя ще стимулира инвестициите в икономика с ефективно използване на ресурсите, ще насърчи иновациите в областта на чистите технологии, ще увеличи конкурентоспособността и ще създаде „зелени“ работни места. 

Държавите членки могат да се възползват от фонда за възстановяване NextGenerationEU в размер на 750 милиарда евро, залегнал в следващия дългосрочен бюджет, за да осъществят тези инвестиции в екологичния преход. В подкрепа на необходимите инвестиции днес Комисията прие и правилата за нов механизъм на ЕС за финансиране на енергията от възобновяеми източници, за да улесни държавите членки да работят съвместно при финансирането и внедряването на проекти за енергия от възобновяеми източници.

Повишаването на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. беше обявено за първи път в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен през юли 2019 г., в съответствие с целта на Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на температурата в световен мащаб до значително под 2°C и за полагане на усилия то да се задържи до 1,5°C.

В публикуваната днес оценка на въздействието и въз основа на процес на широки консултации, проведен през последната година, Комисията внимателно проучи въздействието на намаляването на емисиите с 50% до 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. върху икономиката, обществото и околната среда. В оценката на въздействието надлежно се разглежда наборът от налични инструменти на политиката и как всеки сектор на икономиката може да допринесе за постигането на тези цели. Заключението е, че балансираният, реалистичен и разумен път към неутралност по отношение на климата до 2050 г. изисква цел за намаляване на емисиите с поне 55% до 2030 г., се казва още в съобщението. 

Постигането на намаляване на емисиите на парникови газове с 55% ще изисква действия във всички сектори на икономиката. Неутрален по отношение на климата преход може да се постигне само с принос от всички. Емисиите на CO2 от изгарянето на изкопаеми горива са най-големият източник на емисии на парникови газове в ЕС. Заедно с неорганизираните емисии, различни от CO2, в енергийната система те са отговорни за малко повече от 75% от емисиите на парникови газове в ЕС. Това подчертава централната роля на енергийната система в прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Наред с промишлеността, сградите и транспортът са основните потребители на енергия и източници на емисии. Декарбонизацията на предлагането и търсенето на енергия е от основно значение за постигането на неутралност по отношение на климата.

Оценката на националните планове на държавите членки в областта на енергетиката и климата показва, че те ускоряват енергийния и климатичния си преход. Тя посочва, че делът на енергията от възобновяеми източници в ЕС може да достигне 33,7% до 2030 г. и така да надхвърли настоящата цел от най-малко 32%. По отношение на енергийната ефективност разликата в нивата на амбиция остава: 2,8% за първичното енергопотребление и 3,1% за крайното енергопотребление в сравнение с целта от най-малко 32,5%. Комисията ще предприеме действия за преодоляване на този проблем, по-специално чрез предстоящата инициатива за „вълна на саниране“ на сградния фонд и прегледа и евентуалното изменение на Директивата за енергийната ефективност, както и насоки за първия принцип на енергийната ефективност.

Публикуваната днес оценка на националните планове за енергетиката и климата в целия ЕС ще бъде допълнена през октомври от оценките на отделните държави членки като част от доклада за състоянието на енергийния съюз. 

Законодателният акт за климата, предложен от Комисията през март 2020 г., има за цел да включи в правото на ЕС целта за неутралност по отношение на климата от 2050 г. , договорена от лидерите на ЕС през декември 2019 г., и да определи посоката на развитие на цялата политика на ЕС. Сега Комисията предлага в законодателния акт да се включи преразгледаната цел за 2030 г., която в момента се обсъжда в Европейския парламент и Съвета. Новата цел за 2030 г. също ще формира основата за обсъждане на преразглеждането на национално определения принос на ЕС за намаляване на емисиите съгласно Парижкото споразумение. Както се посочва в Европейския зелен пакт и в днешното съобщение, Комисията ще започне да подготвя подробни законодателни предложения относно начините за постигане на тази нова цел и ще направи преглед на всички свързани инструменти на политиката в областта на климата и енергетиката за постигане на намаление на емисиите, за да направени подходящи предложения до юни 2021 г.