ЕК излезе с насоки за икономическите мерки и работните места до 2030 г.

Нови, амбициозни цели по плана за икономическо възстановяване след пандемията, свързани с намаляването на бедността и неравенството, както и за насърчаването на професионалното обучение и създаването на работните места до 2030 г. представи Европейската комисия днес, предаде Ройтерс.

Комисията си поставя за цел поне 78% от хората на възраст между 20 и 64 години да бъдат ангажирани в трудовата заетост до 2030 г., като за сравнение през 2019 г. делът на работещите в тази група бе 73%. ЕК също така иска да намали наполовина разликата между броя на заетите жени и мъже, както и броят на младите хора, които нито работят, нито учат, от 12,6% на 9%.

 „На фона на очакванията, че неравенствата да се увеличат като последица от пандемията, фокусирането на нашите политически усилия върху качествено създаване на работни места, преквалификация и намаляване на бедността е от ключово значение за насочване на ресурсите ни там, където са най-необходими", отбелязват от ЕК.

Целите, които трябва да бъдат одобрени от европейските лидери, включват и увеличение на броя на възрастните хора, които се обучават се всяка година, за да се приспособят към прехода на ЕС към по-зелена и дигитализирана икономика, от сегашните 40% на 60%.

Комисията си поставя за цел през следващите 10 години ЕС да намали броят на хората, които са под риск от това да изпаднат в бедност или социално изключване, с 15 млн. в сравнение от 91 млн. през 2019 г.

„Тези основни цели за 2030 г. са едновременно реалистични и амбициозни“, коментират от Комисията. Те са част от договорените през 2017 г. 20 социални права на ЕС, които имат за цел да направят блока по-привлекателен за избирателите и да противодействат на евроскептичните настроения в региона. Едно от тях гласи, че всеки има право на качествено обучение през целя си живот, а друго, че  мъжете и жените трябва да имат равни възможности във всички области и да получават еднакво заплащане за изпълнението на работа, котя носи еднаква стойност.

Безработните имат право на „персонализирана, непрекъсната и последователна подкрепа”, докато трудово заетите имат право „на справедливи заплати, които осигуряват добър жизнен стандарт“.