Инфлацията в ЕС удари връх от приемането на еврото. Тя е 3 пъти над целта на ЕЦБ

Инфлацията в ЕС-27 е най-високата досега от приемането на еврото на 1 януари 1999 г. След периода на двегодишна COVID-19 пандемия, енергийна криза и текущ военен конфликт индуцираната криза на търсенето и предлагането води до там, че в края на февруари 2022 г. годишният темп на инфлация в еврозоната стигна до нов рекорд от 5,9%, което е над предварителните оценки от 5,8%, а този в рамките на ЕС-27 – до 6,2 на сто.

Енергията продължава да отчита най-голямо увеличение на цените (32% спрямо 28,8% през януари), следвана от храните, алкохола и тютюна (4,2% спрямо 3,5%), неенергийните промишлени стоки (3,1% спрямо 2,1%) и услугите (2,5% спрямо 2,3%). Базисната инфлация, която изключва цените на енергията, храните, алкохола и тютюна, се ускори до 2,7% през февруари. Нивото на инфлация е почти три пъти над целта на ЕЦБ от 2% и се очаква да нараства още, тъй като войната в Украйна изостря енергийната криза, заплашвайки разходите за горива да се ускорят допълнително.

Най-ниски годишни темпове са регистрирани в Малта, Франция (и двете 4,2%), Португалия, Финландия и Швеция (всичките 4,4%). Най-високи годишни темпове са регистрирани в Литва (14,2%), Естония (12%) и Чехия (11,1%).

За сравнение с януари годишната инфлация спадна в две държави-членки и се повиши в двадесет и пет (графика 1)

[[{"fid":"390819","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":430,"width":820,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Годишният темп на инфлация в България се ускори за 12-ти пореден месец до 10% през февруари 2022 г., от 9,1% през предходния месец. Това е най-високото четене от октомври на 2008 г. на фона на покачващите се цени на транспорта (20,9%); храни и безалкохолни напитки (13,6%); жилища и комунални услуги (12,9%) и ресторанти и хотели (10,8%). На месечна база потребителските цени се повишиха с 1,4%, след ръст от 1,5% през предходния месец.

В рамките на ЕС-27 само Литва, Естония и Чехия изпитват по-висока инфлация.

На Балканския полуостров, единствено Турция (54,4%) регистрира по-висока инфлация в сравнение с България, но там случаят е съвсем различен като контекст и факторно развитие. Сърбия отчита ценово ниво от 8,8%, Румъния – 7,9%, Гърция и Хърватска (и двете по 6,3%), Северна Македония – 7,3%.

В рамките на континентална Европа България се намира на 7. място по този показател. Като освен споменатите страни, Украйна и Молдова регистрират по-висок темп на инфлация. Беларус и Русия в края на февруари 2022 г. имат по-ниска инфлация от България в рамките на 1 пр.п. (графика 2)

[[{"fid":"390820","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":584,"width":1196,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

От една страна общото нарастване на цените в ЕС ще подпомогне търговията в рамките на континента и ще раздвижи деловата активност в двете и измерения – реална икономика и финансов сектор. Това ще подкрепи общите правителствени усилия за фискална консолидация и ще улекоти дълговото бреме на европейската икономика (съотношението дълг/БВП ще се подобри).

От друга страна, то показва, че политиката на отрицателни лихвени проценти на ЕЦБ сработва, което ще възвърне/повиши доверието на икономическите агенти (местни и чуждестранни) в европейските парични власти и ще им осигури по-голяма свобода по отношение на провеждане на по-благоразумна парична политика в краткосрочен и по-успешно планиране в дългосрочен аспект. 

Живко Роев, макроикономист