Как щеше да изглежда животът в Европа, ако ЕС го нямаше?

Колко богати ще са европейците, ако ЕС просто изчезне? Отговорът е: много по-бедни. Икономиките на страните членки вероятно ще намалеят с близо 1/5 от сегашните равнища, показва доклад на Изследователската служба на Европейския парламент, цитиран от Euractiv.

Докладът внася яснота какво би се случило, ако настоящата здравна криза сбъдне мечтатата на всеки краен евроскептик и обърне процеса на интеграция между държавите членки. Какви биха били загубите, ако Европейският съюз не съществуваше?

Според прогнозата на Международния валутен фонд, икономиките на страните в Еврозоната ще спаднат със 7.5% до края на годината. Връзката между европейската интеграция и общия отговор на ЕС срещу проблемите носи ценна информация не само за преодоляването на настоящите предизвикателства, но и за гарантирането на дългосрочното бъдеще на блока.

ЕС е много повече от икономически съюз, но без съмнение икономическият аспект играе фундаментална роля в неговия просперитет и влияния. Европейската интеграция между страните членки е от ключово значение за стимулиране на икономическия растеж.

Докладът на Европейския парламент сочи, че разрушаването на единния пазар на ЕС би струвало на икономиката между 3,0% и 8.7% от колективния БВП. Това са между 480 милиарда и 1.38 трилиона евро годишно. В други 50 области, където ЕС има съществена роля, загубите биха били 2,2 трилиона евро или 14% от БВП на ЕС в рамките на 10 години.

Това показва, че премахването на общия пазар и общите регулации би довело до свиване на иконимиката на ЕС с между 17% и 22,7%.

Данните от доклада сочат, че най-големите икономически ползи за всички граждани на ЕС от съществуването на блока в низходящ ред са: завършването на единния пазар (713 млрд евро); климатичните политики, енергийната ефективност, инвестициите в изследвания и иновации (502 млрд евро); завършването на икономическия и паричен съюз (322 млрд евро).

След тях стоят политиките на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи (180 млрд евро) и завършването на дигиталния пазар (178 млрд евро). Ако напредъкът във всички гореизброени сфери преди пандемията е бил по-изявен, то това би увеличило ефективността на блока по време на здравната криза, твърдят експерите от изследователската служба на ЕП.

Статистика по сектори

Но нека разгледаме по-подробно потенциалните загуби за икономиката на Европа, ако ЕС не съществуваше.

Както вече бе казано, загубата на единния пазар би представлявала икономически спад в размер на 8,7% от БВП. От тях 6,6% ще са вследствие на намалената търговия и размер на пазара. Други 2,1% заради по-малката конкуренция.

В случай, че ЕС е заменен със стандартно регионално търговско споразумение, вносът на стоки би намалял средно с 36%, а услугите с 29%. Според проучването, потенциалните разходи от липсата на ЕС биха варирали между 3% и 7% от БВП на блока.

Пълното завършване на дигиталния пазар би означавало допълнителни 110 млрд на година в икономиката на ЕС. Финансовата полза от защитата на правата на потребителите е около 26.8 млрд евро на година.

Както дигиталния, транспортният пазар също не е напълно завършен. Премахването на оставащите бариери би донесло около 5.7 млрд евро допълнителни приходи. Ускоряването на приемането на законодателството на ЕС за автоматизираните превозни средства може да донесе добавена стойност в размер на 29,6 милиарда евро годишно.

При туризма – загубата от ограниченията върху свободно пътуване заради пандемията е приблизително 1 милиард евро месечно.

В сферата на здравеопазването – по-ефективните действия на ЕС срещу намаляването на различията между държавите членки би довело до потенциална печалба за европейската икономика от 72 млрд евро годишно.

Бюджетът на програмата “Еразъм+” за образование и обучение за периода 2014-2020 е в размер на 16.45 млрд евро. Мултиприциращият ѝ ефект е 10 евро за всяко инвестирано евро.

В сферата на енергетиката – преминаването към трансгранична търговия с електроенергия генерира печалба от 3.9 милиарда евро годишно. Пълната интеграция на енергийния пазар би довела до печалба от поне 29 млрд евро годишно.

“Хоризонт Европа” е програмата на ЕС за изследвания и иновации. Тя може да прибави към БВП на блока между 30 и 40 млрд евро годишно в период от 25 години. Ако ЕС изчезне от сферата на миграцията и сигурността, това би довело до увеличаване на разходите в размер на 180 млрд евро на година.

Заключението на доклада на Европейския парламент е, че дори несъвършен, ЕС представлява огромен финансов бонус за страните членки. Това ги поставя в много по-силна позиция в настоящата здравна криза в сравнение със сценарий, при който ЕС не съществуваше. Това е добавената стойност на блока, която ще изчезне, ако процесът на интеграция тръгне в обратната посока. Пандемията от коронавирус предоставя на всички ни добър пример за последствията от дезинтеграцията на блока. Струва ли си да рискуваме подобен сценарий, след като бурята утихне?