Меркел и Макрон подписаха нов договор за приятелство - първа стъпка към обща европейска армия

Франция и Германия препотвърдиха днес добрите си отношения и дадоха заявка за силно партьорство от нов тип по ключово важни за Европа и света въпроси с нов договор за приятелство, съобщават  международните агенции.

Навръх 56-годишнината от сключването на Елисейския договор, подписи под документа в германския град Аахен сложиха Ангела Меркел и Еманюел Макрон.

 Подписаният днес нов договор за френско-германско сътрудничество е стъпка към създаването на европейска армия, заяви германският канцлер Ангела Меркел, цитирана от Франс прес.

Двете страни "дават принос за създаването на европейска армия" с този текст, каза Меркел. По думите й той ще допринесе и за изграждането "обща военна култура и обща оръжейна промишленост". Този документът е необходим заради "нарастващия популизъм и национализъм", допълни още Меркел.

"Седемдесет и четири години след Втората световна война - време, колкото един човешки живот - неща, които смятахме за очевидни сами по себе си, отново са поставяни под въпрос", каза Меркел.

"Ето защо е необходимо наново да определим насоката на нашето сътрудничество", добави германският канцлер.

Има богата символика в подписването в германския град Аахен, който през вековете е преминавал от ръцете на едната страна в тези на другата и обратно, и е известен на френски език като Екс ла Шапел, коментира  Джени Хил в авторски материал за Би Би Си, Берлин

Но в крайна сметка ще промени ли нещо той?

Какво има в договора?

В проектоспоразумението Франция и Германия се съгласяват да установят общи позиции и да правят съвместни изявления по важни въпроси на ЕС - формализирайки сегашното си сътрудничество. Те също така планират да действат като единна сила в ООН.

От външната политика до вътрешната и външната сигурност, двете страни се ангажират да излизат с общи позиции, като същевременно се стремят да укрепят "способността на Европа да действа автономно".

Двете страни се ангажират още за:

• Задълбочаване на икономическата интеграция с френско-германската "икономическа зона"
• Развиване на военните способности на Европа, общи инвестиции за "запълване на пропуските в капацитета, като по този начин се укрепят" ЕС и НАТО
• Поощряване на създаването на "обща култура" във въоръжените сили на двете страни и съвместни разгръщания, както и френско-германски съвет за отбрана и сигурност.

За младите хора има споразумение да се наблегне върху културния обмен и да се повиши изучаването на езиците на другата страна, като целта е да бъде създаден френско-германски университет.

Има и планове за по-тесни трансгранични връзки и по-голямо "двуезичие" от двете страни на границата.

Колко амбициозно е това?

Много от тези стремежи са изричани и преди. Точно преди 56 години в Париж бе подписана първата Съвместна декларация за френско-германско приятелство.

"Оттогава различни френски и германски правителства говорят за духа на договора от 1963 г.", казва Дирк Льофен, началник на катедрата по политология и международни отношения в университета в Констанц.

Проф. Льофен смята, че няма драстична промяна, но вместо това договорът "продължава да преследва или нагажда старите цели в условията на днешните предизвикателства".

Той изтъква икономическите планове като потенциален сигнал за следваща стъпка за по-голямо сближаване двете страни.

За Алистър Коул от Кардифския университет значението на договора се крие в неговата символика. В контекста на Европа след Брекзит той смята, че е предназначен да "обяви централната роля на Франция и Германия, макар че на практика между двете страни често има разногласия".

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че ще подпише договора "защото вярваме, че светът се е променил драстично" от 1963 г., а неща като европейската интеграция "още не са били измислени" преди 56 години.

Има ли голяма опозиция срещу пакта?

Някои държави членки на ЕС смятат, че двете страни вече имат твърде голяма власт. Държавите от Централна и Източна Европа отказаха да приемат лидерска роля на Германия и Франция по въпросите на миграцията.

"Време е да се противопоставим на френско-германската ос с италианско-полска ос", заяви десният вътрешен министър на Италия Матео Салвини в деня на обявяването на окончателния текст на договора.

Той каза това при посещение в Полша с цел да оспори господството на Франция и Германия в ЕС с помощта на евроскептичен съюз, преди изборите за Европейски парламент през май.

Самият договор бе предмет на редица фалшиви новини във Франция и имаше конспиративни теории, че Макрон ще предаде територия като част от сделката.

Френският евродепутат Бернар Моно, бивш член на Националния фронт, заяви във видеообръщение, че договорът действително ще отстъпи граничните области Елзас и Лотарингия на Германия.

Твърдението се разпространи бързо в социалните медии, въпреки няколкото опровержения в традиционните медии - и факта, че Моно изтри видеото си. Той също така заяви, че немският ще стане официален език на двете области.

Лидерката на крайната десница Марин Льо Пен стигна дотам, че да обвинява президента Макрон, че заминава за Аахен, за да "унищожи по същество онова, което генерал Дьо Гол постигна, т.е. вкара Франция в първа лига (на великите държави)".

Защо Макрон и Меркел ги е грижа?

За Ангела Меркел историята има значение - нейната политика е повлияна от наследството на оцапаната с кръв Европа от 20 век.

В лицето на Еманюел Макрон тя е намерила партньор, който споделя виждането й поне за символичната тежест на миналото. Помислете за въздействащия момент, когато двамата лидери се прегърнаха, когато почетоха загиналите през Първата световна война.

Нищо чудно, че са избрали такава значима годишнина, за да стартират плана си да изведат Европа от сегашния период на нестабилност.

Критици в Берлин твърдят, че договорът е несъстоятелен и че - символично или не - възобновяването на господстващото френско-германско партньорство рискува да изплаши държавите от Източна Европа.

Тя ще подпише договора с едно на ум за това как ще остане в историята. Жената, която се възприема от мнозина като де фактически лидер на Европа, все пак управлява по време на редица тежки кризи.

Скептици посочват, че е малко вероятно тя да остане достатъчно дълго време, за да види реализирането на всички обещания на договора.

Ще промени ли договорът нещо?

Властта на президента Макрон е намаля, откакто бе е избран през 2017 г. с обещание за редица от проевропейски мерки, включително общ бюджет за еврозоната.

Според проф. Коул основният въпрос не е договорът, а "много несигурното бъдеще на програмата за европейски реформи на Макрон".

Той обаче смята, че може да има някакво придвижване към по-интегрирана стратегия за сигурност и отбрана и дори към по-противоречивото споделяне на дълга в еврозоната.

По думите на германския външен министър Хайко Маас двете страни "обединяват силите си за борба за силна Европа, способна да предприеме действия, за мирен свят и основан на правила международен ред". /БТА/