Новата притча за моркова и тоягата

Когато станe дума за мотивацията, рано или късно се стига до метафората с моркова и тоягата. Най-популярното тълкуване на произхода е това, което се налага от само себе си, а именно: подходът на моркова и тоягата е въведен от селяните собственици на магаретата, за да накарат животните да вървят. Всеки път, когато животното спира, собственикът размахва суров морков, който виси вързан на тояга пред носа му. Ако инатливото магаре продължава да отказва да се движи, следва "мотивирането" с тоягата по гърба! Но има и друга версия на тълкуването на тази метафора: че не е имало елемент на наказание и че пръчката е използвана просто като средство за "дирижирането" на моркова, тъй че винаги да е достатъчно близо, но и достатъчно далеч за магарето. С две думи, тълкуването залага на предположението, че само морковът се използва като "мотиватор".

Каквато и да е истината за произхода на тази метафора, тя винаги е била много популярна в бизнеса.

Дали приемате подхода на моркова или не, той е широко разпространен. Например това е начинът хората да получават исканото възнаграждение или да бъдат наказани, ако не успеят да се справят с това, което се изисква от тях. Още от 60-те години на миналия век теоретици и академици започват да изследват теорията за мотивацията, публикувана в книгата на Хертзберг от 1959 г., която повече или по-малко се опира на моркова и пръчката.

В днешната терминология стимулите, които помагат за ангажираността на служителите са постижението, признанието за постиженията, смислената интересна работа и възможността за растеж и напредък. Това са новите моркови в корпоративния свят.

Като бизнес коуч отдавна съм запознат с модела на Хертзберг за мотивацията. Въпреки това, доста пъти се е налагало да споря с бизнесмени, че "парите не мотивират хората". В крайна сметка здравият разум подсказва, че, ако предложите на някого нещо, което е ценно за него, то той е склонен да го направи за теб.

Очевидно е, че независимо от сферата на бизнеса, хората, ангажирани с него  са мотивирани, когато виждат бъдеще за себе си в организацията. Тези открития наистина помагат за изясняване на оригиналния модел на Хертзберг.

Помислете за размера на парите, изразходвани за задържане на служителите в компанията и за количеството раздадени бонуси, златни и увеличения на заплатите и сега помислете как бихте могли да постигнете същите резултати, ако стимулирате хората, като им показвате, че виждате бъдеще в тях.

Новото предизвикателство пред бизнеса е да разбере индивидуалните нужди на всеки свой служител. Един и същи морков не работи при всички. Човекът от отдел продажби може да бъде мотивиран от гъвкавото работно време, за да може да лавира между бизнес срещите и същинската си работа. Служителите от ИТ отдела може да са мотивирани от това да имат достатъчно свобода да осъществяват проектите си.

Да прeдоставите на хората възможност да работят по начина, по който искат може да е най-силното ви оръжие да ги мотивирате. За мен това е новото и най-трудно предизвикателство за бизнеса в 21 в., който има служители със силна индивидуалност, който търсят лично отношение и подход, който да ги удовлетворява.

Боб Селдън за Management Issues