Орбан заплашва Брюксел

Премиерът на Унгария смята, че дните на управляващия елит в ЕС са преброени.

Струва ли си да вярваме на прогнозите на премиера на Унгария Виктор Орбан, който е убеден, че на мястото на управляващите сега в Брюксел европейски елити ще дойдат нови "християндемократически" политици? Ръководителят на унгарското правителство винаги е бил яростен критик на властите на единна Европа и предсказанието му за "апокалипсис" за Европейската комисия (ЕК) изглежда напълно естествено. Друг е въпросът не представя ли Орбан желаното за действително, не прибързва ли с погребването на европейските институции с надежда за успех на предстоящите през 2019 г. избори за Европейски парламент. Според него те ще доведат на власт принципно различен елит, който е "способен да защити ЕС от мигрантите".

Решението на ЕК да съкрати субсидиите за страните, които се обявяват срещу решенията на Брюксел в областта на миграцията, и да поощрява тези, които са готови да приемат бежанци и да строят за тях лагери, отново нажежи отношенията между еврочиновниците и Източна Европа. В реч в Румъния Орбан обвини ЕК в пристрастност. Според него ведомството на Жан-Клод Юнкер действа в интерес на либералите и против страните от Източна Европа. "Европейската комисия е враг на свободата, защото защитава строителството на европейски социализъм, а не свободата", обяви унгарският премиер.

Надеждите на Орбан за скорошна смяна на висшите чиновници в Брюксел не са лишени от основания. В статия в британското издание "Спектейтър" френският журналист Жан Катремер сравни атмосферата в Брюксел с епохата на "късния Брежнев". Той обвини апарата на ЕК в укриване на факти, свързани със здравето и пагубните навици на Юнкер.

Впрочем много по-силен удар по брюкселската бюрокрация може да нанесе конфликтът между ЕС и САЩ. Търговската война, прекратена при условията на президента Доналд Тръмп, демонстрира неподготвеността на единна Европа за самостоятелно "плаване". А изтеклите в печата подробности от срещата Тръмп-Юнкер потвърдиха, че по време на дискусията председателят на ЕК даже не се е опитвал да отстоява общоевропейските интереси и всъщност е настоявал само за това, което е искала Германия. В резултат Тръмп - за облекчение на Берлин - временно отложи налагането на мита върху европейската автомобилна промишленост, но задължи Европа да купува повече американски стоки. И настоя Вашингтон и Брюксел съвместно и в максимално кратки срокове да се придвижват към отменяне на митата, бариерите и субсидиите. "Стопанинът на Белия дом знае как да настрои европейците едни срещу други. Французите никога няма да се откажат от евросубсидиите в аграрния сектор", констатира списание "Шпигел".

В. "Файненшъл таймс" публикува наскоро интервю с бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, дадено за американската му редакция. И по повод бъдещето на Европа събеседникът на изданието отбелязва: "През 40-те години на миналия век европейските лидери знаеха ясно накъде вървят. А сега те искат предимно да избегнат неприятности". А на предположението, че Тръмп плаши западните страни, като ги принуждава да действат самостоятелно", казва: "Това не е малко вероятно".

Настоящото европейско ръководство, избрано по време, когато отношенията със САЩ изглеждаха безоблачни, а трансатлантическото партньорство - непоколебимо, не е в състояние да реагира ефективно при променените геополитически условия. Резултатите от визитата на Юнкер във Вашингтон подчертаха безпомощността на ръководителя на ЕК, който не бе успял предварително да изработи единен европейски подход за това как да се реагира на икономическите претенции на Белия дом. По същество Юнкер беше и си остава главнокомандващ на европейската икономика в мирно време, докато миграционната криза и отсрочената търговска война с Америка изискват различен тип ръководител, способен да мобилизира всички европейски сили.

Именно за необходимостта от такъв тип стратегически промени в работата на ЕК разсъждаваше в Румъния премиерът на Унгария, когато говореше за желанието си да вижда непреднамереност у ключовите институции на ЕС и призоваваше ЕК да защитава европейските свободи в интерес на цяла Европа без изключения, а не в интерес на отделни страни, по-склонни към либерализъм.

В интервюто за "Файненшъл таймс" Хенри Кисинджър бе попитан какво ще стане, ако Европа не успее да отстои своята самостоятелност и през Атлантическия океана премине линия на разкол. По мнението на бившия държавен секретар на САЩ в такъв случай Европа ще се превърне в "придатък на Евразия" и ще се озове под властта на Китай. А Америка ще стане геополитически остров.

Евгений Шестаков, в. "Росийская газета"

(БТА)