От два стола на земята – може ли Европа да има и голям бюджет, и върховенство на закона?

Европа се опитва да има едновременно и мащабен пакет от икономическа подкрепа, и върховенство на закона, но постигането на тази цел ще е по-трудно отколкото изглежда. Това пише в коментар за Блумбърг Андреас Клут, бивш главен редактор на германския вестник „Ханделсблат“ и автор на британското списание „Икономист“.

Повече заради небрежност, отколкото поради лоши намерения, Европейският съюз успя да съчетае два от основните си проблеми тази седмица. За да се измъкне от положението блокът може би ще се наложи да пожертва правилото, че всички страни-членки трябва да спазват върховенство на закона. Другият вариант е да се отхвърлят плановете за икономическо възстановяване  и фискална кохезия.

Капанът беше заложен през юли. Под ръководството на Германия ЕС планира следващият многогодишен бюджет на общността да бъде рекордните 1,8 трлн. евро. В тази сума се включват и 750 млрд. евро, които ЕС ще набере от капиталовите пазари чрез издаването за първи път на еврооблигации. Все още предстои парламентът да гласува така направените предложения.

Това предложение върви с не напълно прецизираното условие за върховенство на закона. Образно казано то включва основни обществени блага като независима съдебна система, свобода на печата и  други типични за либералната демокрация обстоятелства. На пръв  поглед изискването въобще не изглежда противоречиво.

Това условие даде основание на държави като Нидерландия и Австрия, известни като „групата на пестеливите“, които не обичат да вземат кредити, за да осигуряват пари за харчене на други страни, да подкрепят плана за рекордния бюджет.

Очевидните „жертви“ на условието за върховенство на закона са Унгария – която от 10 години отхвърля редица демократични норми и Полша, която прави това „само“ от 5 години. ЕС няма механизъм за изключване на страни-членки, но инициира прилагането на член 7, според който те може да бъдат лишени от глас в Брюксел. Но пред фактическото му задействане има толкова пречки, че режимите в Полша и Унгария по никакъв начин не реагираха.

Ето защо „пестеливите“ приеха с одобрителни възгласи възможността Еврокомисията да въведе нов механизъм за дисциплиниране на двете страни. Te искаха да възродят неприето предложение от 2018 г., според което Комисията може да налага санкции на държави, нарушаващи ценностите на ЕС, стига 55% от членовете в ЕС да не гласуват срещу предложените мерки. Будапеща и Варшава никога не могат да съберат толкова голяма подкрепа.

Тази седмица обаче Германия коренно измени първоначалната идея. Тя предлага вместо евентуалните санкции да се отхвърлят, те да трябва да бъдат одобрени от поне квалифицирано мнозинство от 55% от членовете на ЕС. Унгария, Полша и другите източноевропейски страни сега по-лесно могат да осигурят блокиращо малцинство. Освен това всяка предложена санкция трябва да е свързана пряко със злоупотреба с еврофонодове. В такъв случай трансформацията на един режим от демократичен в автократичен няма как да бъде санкциониран. А точно това се случва в Унгария според американския тинк-танк Freedom House.

Ясно е защо Германия реагира така. Германският канцлер Ангела Меркел има само няколко месеца да остави позитивно наследство на ЕС. Нейната цел е одобрението на рекордния бюджет да мине безпроблемно и не иска да рискува той да бъде спрян с вето от Унгария и Полша.

Комисията също е между чука и наковалнята. Тя трябва да посочи, че Унгария и Полша нарушават ценностите на ЕС, но не иска очевидно да ги посочи с пръст. Ето защо ЕК публикува тази седмица доклади за върховенството на закона за всички държави в ЕС. В тях се очертават проблеми както в България и Румъния, така и в Малта  и Испания. Но те са нищо в сравнение с главоболията, които предизвикват Полша и Унгария, последната наречена от еврокомисаря Вера Юрова „болна демокрация“. В отговор унгарският премиер Виктор Орбан призова за оставката на Юрова, като заяви, че тя обижда всички унгарци. Както винаги досега той цели да увеличи своята обществената подкрепа вътре в страната, като демонизира Брюксел.  

В същото време групата на „пестеливите“ държави вече заплашват, че няма да подкрепят плана, тъй като се ужасяват от мисълта, че върховенството на закона вече не е приоритет. Внезапно възможността целият процес да се парализира изглежда напълно възможна.

Моята прогноза е, че Меркел все пак ще успее да постигне сделка. Но срещу определена цена, която все още предстои да се изясни.

ЕС, който проповядва демократични ценности навсякъде по света, изглежда, че може да ги жертва за други цели, когато това му е удобно.  По-рано тази година се притеснявах, че ЕС постепенно губи своята тежест в световната история. И не бих казал, че последната седмица успя да разсее тези тревоги.

По статията работи Николай Нейчев