Д-р Юлиан Войнов: Високият бюджетен дефицит носи структурни икономически рискове

На 6 октомври в Capital Fort ще се проведе 9-и банково-финансов форум „Бъдещето на парите“, организиран от „Мениджър“, който ще събере представители на финансовия сектор, бизнеса и икономическата общност за разговор за ключовите предизвикателства пред банковата система и икономиката.

В поредицата ни от блиц интервюта ви срещаме с д-р Юлиан Войнов, икономист, който споделя своите виждания за Бюджет 2027, инфлацията, фискалните рискове и необходимостта от структурни реформи.

Вижте какво още очаква той от икономическата среда през следващата година.

Какви политики според Вас трябва да бъдат заложени в Бюджет 2027?

1. Фискална консолидация и свиване на дефицита

•    Твърд таван на дефицита около и под 3.0%: Основен и безалтернативен приоритет е връщането на структурния дефицит под маастрихтската граница от 3% от БВП. Тъй като страната вече е в еврозоната, това е единственият начин за запазване на фискалната легитимност пред ЕЦБ и Еврогрупата. Очаква се високата инфлация автоматично да индексира нагоре разходите за издръжка и държавни поръчки (с около 8.5% инерционен ефект), което изисква налагането на строги лимити в тазгодишния бюджет. Очакван резултат: Спиране на спиралата от трупане на нов скъп държавен дълг в евро и прекратяване на наказателната процедура на ЕК.

•    Оптимизация на административните разходи и старт на регионална консолидация: Преглед и свиване на неоперативните разходи в министерствата и стартиране на дългосрочен процес по преразглеждане на броя и издръжката на областните управи и техните администрации, които са излишно раздути за мащабите на страната ни. Като бърза мярка в Бюджет 2027 се залага служебното заличаване на хилядите дългогодишно незаети щатни бройки („мъртви души“) във ведомствата, чиито бюджети в момента се разпределят за изкуствено надуване на допълнителното материално стимулиране (ДМС). Очакван резултат: Поставяне на икономическа спирачка пред фонда за работна заплата в държавния апарат и начало на административно свиване.

2. Антиинфлационна политика

•    Спиране на ликвидното помпане на пазара: Бюджет 2027 трябва съзнателно да ограничи генерирането на излишна парична маса, която поддържа вътрешната инфлация по-висока от средната за еврозоната. Разходите трябва строго да се релокират от текущо потребление към дългосрочни капиталови проекти. Очакван резултат: Овладяване на пазарния натиск и забавяне на шоковата ценова конвергенция към европейските нива, която в момента стопява доходите на гражданите.

•    Окончателен край на помощите „на калпак“: Премахване на всички остатъчни, широкообхватни компенсации за бизнеса (включително субсидиите за ток, които изкривяват пазарните стимули в енергетиката). Очакван резултат: Преустановяване на изкуственото субсидиране на неефективни производства и освобождаване на фискален ресурс за таргетирана подкрепа.

3. Трансформация на социалните трансфери

•    Въвеждане на стриктни подоходни и имуществени критерии: Пълно преструктуриране на Агенцията за социално подпомагане (АСП). Държавният ресурс за енергийни и социални помощи през 2027 г. трябва да се насочи целево единствено към домакинствата под прага на реална подоходна бедност. Очакван резултат: Прекратяване на разхищението на бюджетни средства към субекти, които нямат нужда от подпомагане.

•    Обвързване на доходите с производителността и фискална хирургия в НОИ: Замразяване на практиката за административно повишаване на минималната пенсия без връзка с трудовия стаж, което демотивира осигуряването на реални доходи. Ръстът за 2027 г. следва да се ограничи строго до швейцарското правило върху индивидуалния принос. Наред с това, всички несвойствени плащания (добавки за старост, вдовишки и социални пенсии без осигурителен стаж) трябва административно да се извадят от дефицитния фонд на НОИ и да се прехвърлят към АСП. Очакван резултат: Изолиране на пенсионния фонд, стимулиране на светлата икономика и предотвратяване на инфлационната спирала „заплати-цени“.

4. Инвестиционен фокус върху ПВУ и инфраструктура

•    Ускоряване на реалните разплащания по ПВУ: Преодоляване на забавянето и максимално форсиране на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост. Очакван резултат: Вливане на свеж, изцяло неинфлационен външен капитал в икономиката, който подкрепя растежа в условия на забавяща се конюнктура.

•    Модернизация на преносната мрежа и децентрализация: Държавните капиталови разходи в Бюджет 2027 трябва да се концентрират върху технологичното обновяване на електропреносната мрежа и увеличаване на регионалната свързаност със съседните страни. Успоредно с това фискалната рамка трябва да бъде подкрепена от спешни законодателни промени, които драстично да облекчат административния режим за изграждане на ВЕИ инсталации по покривите и в обектите на частни лица за собствено потребление. Очакван резултат: Повишаване на енергийната независимост на микрониво и намаляване на преносния ефект от глобални петролни кризи (като тази в Залива) върху крайните разходи на домакинствата и бизнеса.

5. Реформа в разходната част 

Тъй като традиционното програмно бюджетиране се доказа като неефективна административна формалност през последните три десетилетия, Бюджет 2027 трябва да наложи директно обвързване на финансирането с качествени показатели (Performance-based budgeting), подкрепено от електронното правителство и внедряването на изкуствен интелект (AI):

•    Здравеопазване (Интеграция на AI в НЗИС): Тъй като инфлацията оскъпява клиничните пътеки, Бюджет 2027 трябва да заложи внедряването на алгоритми за изкуствен интелект в Националната здравноинформационна система. AI следва да извършва в реално време превантивен одит на болничните листове, хоспитализациите и процедурите, като автоматично блокира плащанията от НЗОК при засичане на фиктивен прием, нетипични съвпадения на диагнози или дублиране. Налага се и пълен мораториум върху разкриването и финансирането на нови болнични легла и дейности през 2027 г. Очакван резултат: Пресичане на системното източване на касата, удържане на здравния бюджет без вдигане на осигурителната вноска и преход от финансиране на „брой преминали пациенти“ към реално качество на лечението.

•    Образование (Ревизия на делегираните бюджети): Сегашният модел „парите следват ученика“ изкуствено поддържа слаби ученици в системата. Бюджет 2027 трябва да въведе диференциран стандарт: базово финансиране за физическо съществуване на сградите и бонусно финансиране, обвързано с добавената стойност в резултатите от НВО и ДЗИ. Чрез капацитета на електронното правителство трябва да се направи AI прогнозиране на демографските сривове по региони за 5 години напред. Очакван резултат: Административно сливане и оптимизация на неефективни училищни бази още през лятото на 2027 г. и пренасочване на освободения ресурс за повишаване качеството на образованието.

•    Сектор „Сигурност“ (Естествена оптимизация на персонала): Вместо масови и политически неприложими съкращения, Бюджет 2027 трябва да заложи механизъм за естествено и плавно свиване на разходите за персонал. Мярката включва окончателно освобождаване на всички служители, които вече са упражнили правото си на пенсия, но продължават да работят в системата на МВР и МО. Това трябва да бъде съчетано с драстично завишаване на нормативните изисквания за физическа подготовка и покриване на оперативни стандарти при регулярните атестации. Очакван резултат: Естествено отсяване на неефективния състав, намаляване на разходите за заплати и осигуровки и насочване на спестения ресурс към капиталови разходи за съвременна техника.

•    Електронно правителство срещу държавната издръжка: Внедряване на големи езикови модели (LLM) за автоматизирано класифициране на преписки, обработка на вътрешни сигнали и издаване на удостоверения. Налага се постепенна забрана ведомствата да изискват документи на хартиен носител, налични в служебните регистри на електронното правителство. Очакван резултат: Спиране на механичното раздуване на щатовете, пълно замразяване на наемането на нов административен персонал през 2027 г. и плавно намаляване на издръжката на общия държавен апарат.

Ще видим ли отново "изпускане" на инфлацията предвид повишаващите се цени на горивата?

Основната причина за инфлационния натиск в България понастоящем в голяма степен се осъществява от външни фактори, но реалността е, че фискалното поведение на самата държава и прибързаните ѝ регулаторни ходове наливат натягат допълнително ценово напрежение на пазара.

1. Преносният ефект върху храните и стоките от първа необходимост

Въпреки че горивата са основният суровинен компонент на настоящата инфлация, техният натиск върху хранителните стоки не е директен, а се пренася по веригата чрез производствените и логистичните разходи.

• Себестойност и логистика: Модерното селско стопанство и хранително-вкусовата промишленост са изключително енергоемки сектори. Повишената цена на дизела оскъпява всеки етап – от обработката на земята и прибирането на реколтата, през хладилното съхранение и преработката в предприятията, до ежедневния транспорт на бързооборотни стоки към търговската мрежа.

• Вторичен шок при опаковките и суровините: Петролната криза в Залива вдига цените на производните деривати, включително на полимерите и пластмасите, което автоматично оскъпява опаковките на храните и стоките от първа необходимост.

• Правителствените компенсации в аграрния сектор: В този контекст планираната от кабинета извънредна финансова помощ от 100 милиона евро за земеделските производители има за цел да абсорбира част от шоковия разход за горива и да омекоти първичния натиск върху производствената себестойност на суровините. За да постигне реален пазарен ефект обаче, тази субсидия изисква прилагането на строги критерии и таргетиране. Помощта не трябва да се разпределя механично „на калпак“ спрямо обработваема площ, а следва да бъде обвързана с реалния относителен дял на разходите за енергоносители в крайната продукция и да се насочи целево към най-уязвимите сектори с висока добавена стойност (като млекопроизводство, плодове и зеленчуци), които са изложени на директен пазарен натиск от вноса.

• Очакван резултат: Поради нееластичния характер на търсенето на хранителни стоки (гражданите не могат да спрат да купуват базови продукти), производителите и търговците на дребно пренасят остатъчните повишени разходи върху крайните цени на рафтовете, което води до трайно поскъпване на основните хранителни групи.

2. Драстичният скок в сектора на услугите (Инфлация, задвижвана от доходите)

Секторът на услугите (ресторантьорство, транспорт, хотелиерство, битови и логистични услуги) преживява най-устойчивия инфлационен натиск, тъй като там основният разход не са суровините, а човешкият капитал (разходите за труд).

• Спиралата „заплати-цени“: Високите цени на горивата и храните стопяват покупателната способност на гражданите. Това създава силен натиск за компенсаторно повишаване на възнагражденията както в частния, така и в бюджетния сектор (включително автоматичното вдигане на Минималната работна заплата по законовата формула).

• Прехвърляне на разхода за труд: Тъй като производителността на труда в сектора на услугите не нараства със същата скорост, бизнесът калкулира по-високите разходи за заплати и скъпия борсов ток директно в крайните цени за клиентите. Инфлацията в услугите придобива структурен и по-устойчив характер (sticky inflation) – веднъж покачили се, цените там се адаптират изключително бавно в обратна посока, дори първичният суровинен шок при петрола да отшуми.

3. Могат ли обявените правителствени мерки да спрат покачването?

От гледна точка на приложната макроикономика, административните мерки на изпълнителната власт не притежават необходимите пазарни лостове, за да спрат този широк ценови натиск.

• Ограничения на проверките: Регулаторните проверки на НАП, КЗК или Агенция „Митници“ за „надценки“ по магазините или в сектора на услугите не могат да променят факта, че суровините, транспортът и трудът са обективно по-скъпи. Изкуственото налагане на административен натиск върху маржовете на търговците крие риск от нарушаване на веригите за доставки, влошаване на качеството на продуктите или преминаване на бизнеса в сивия сектор.

• Ограничения пред административните рестрикции: Както се вижда от пазарната практика, налагането на нови административни бариери или извънредни ограничения пред стопанските субекти (като рафинерията в Бургас) не решава проблема с международния дефицит в региона, но крие риск да свие общата икономическа активност и данъчните приходи в държавния бюджет.

Какво трябва да се заложи в Бюджет 2027 като решение?

Тъй като инфлацията вече е обхванала храните и услугите, фискалният отговор на конференцията трябва да бъде представен през три ясни, антиинфлационни стъпки за Бюджет 2027:

1. Строга фискална консолидация около и под 3%: Държавата трябва да оптимизира излишните текущи разходи в администрацията, за да спре вливането на допълнителна проциклична ликвидност на пазара, която допълнително стимулира инфлацията в услугите и пречи на своевременното излизане от процедурата по свръхдефицит.

2. Прецизиране на целевото социално подпомагане: Вместо широкообхватни мерки, държавата трябва да запази и развие строго таргетирания модел на социална подкрепа (като съществуващите целеви програми за лица с минимални доходи). Фискалният щит трябва да предпазва само уязвимите домакинства, за които цената на храните и продуктите от първа необходимост е въпрос на екзистенциален минимум.

3. Обвързване на доходите с реалната производителност: Ограничаване на практиката за административно и непазарно раздуване на доходи и пенсии в бюджетната сфера извън установените правила (като швейцарското правило за НОИ), за да се пречупи инфлационната спирала между заплатите и цените на услугите.

Къде според Вас е най-големият фискален риск пред България в момента – прекомерни разходи, висок дефицит, натиск за увеличаване на социалните плащания или липса на структурни реформи?

В условията на стартиралата официална процедура на Европейската комисия по прекомерен дефицит, най-големият фискален риск пред България не се крие в нито един от тези четири фактора поотделно, а в тяхната опасна взаимна обвързаност, която блокира възможността за реакция при икономическо забавяне.

Ако трябва да посочим икономическото ядро на проблема, това е липсата на структурни реформи, която превръща социалните плащания в постоянен, инерционен натиск и фискален капан.

Ето обективния макроикономически анализ на четирите компонента, подредени по степен на фискален риск за страната ни в момента:

1. Липсата на структурни реформи (фундаменталният риск)

Това е дълбоката причина за фискалната нестабилност. Проблемът на българския бюджет не е просто, че харчи много, а че харчи неефективно в системи, които не произвеждат по-високо качество.

•    Примерът със Здравеопазването и Образованието: Наливането на все повече милиарди в нереформираната система на клиничните пътеки в НЗОК или поддържането на модела „парите следват ученика“ без критерии за успех (НВО/ДЗИ) изсмуква държавния ресурс, без да генерира добавена стойност. Понеже липсват реформи и дигитализация чрез електронното правителство, разходите в тези сектори растат автоматично само за поддръжка на самата раздута административна структура.

2. Натискът за увеличаване на социалните плащания (инерционният капан)

В условията на висока инфлация натискът за вдигане на доходите е обективен, но начинът, по който се прави, застрашава фискалната устойчивост.

•    Популисткият подход: Административното помпане на минималната пенсия „на калпак“ извън швейцарското правило и без обвързаност с реалния осигурителен стаж разруши мотивацията за осигуряване на реални доходи.
•    Колапсът в НОИ: Изплащането на несвойствени за осигурителната система социални добавки директно през НОИ отвори огромен структурен дефицит, който изисква трансфер от над 5 милиарди евро от държавния бюджет годишно.

Това превръща социалната сфера в автоматичен генератор на дефицит, който изяжда средствата за капиталови инвестиции.

3. Прекомерните текущи разходи срещу инфлацията

Под влияние на инфлационния преносен ефект, държавната издръжка оскъпява автоматично всички обществени поръчки и договори за доставки.

•    Когато в тази среда правителството поддържа високи текущи разходи за издръжка на раздутия административен апарат (вместо да го съкрати чрез внедряване на AI и електронни регистри), бюджетът започва да действа проциклично. Той влива допълнителна ликвидност на пазара, която поддържа вътрешната инфлация по-висока от средната за еврозоната и затруднява ценовата ни конвергенция.

4. Високият дефицит като краен резултат

Високият дефицит над 3% от БВП е просто крайният симптом на предишните три проблема. Рискът тук е институционален и репутационен:

•    Страната губи фискална легитимност в еврозоната в момент, в който вече оперира в рамките на единната валута.
•    За да покрие този дефицит в условия на забавяща се икономика, държавата се изправя пред дилемата или да трупа нов, скъп външен дълг, или да предлага нови данъци, което допълнително би задушило стопанската активност и което за съжаление тя избира да направи.

Най-големият риск обаче е превръщането на дефицита в структурен (хроничен). Когато над 70% от бюджета са заключени в постоянни инерционни разходи (заплати, пенсии и административна издръжка), държавата губи своята фискална гъвкавост. При евентуална по-тежка икономическа рецесия, предизвикана от петролната криза в Залива, Бюджет 2027 няма да разполага с никакви буфери за реакция, освен чрез рязко орязване на инвестициите по ПВУ, което окончателно би спряло растежа.

Регистрирайте се безплатно тук за 9-и банково-финансов форум „Бъдещето на парите“.

**********

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР: MFG
ОСНОВЕН ПАРТНЬОР: UniCredit Bulbank
С ПОДКРЕПАТА НА: Fibank; Българска фондова борса; AXIOM; SoftwareOne; Opel България; Monkey Shoulder
ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ: Френско-българска търговска и индустриална камара; Българска стопанска камара; Confindustria Bulgaria; Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)
МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ: Българска национална телевизия; Dir.bg