БЪДЕЩЕТО НА ПАРИТЕ

Свидетели сме на революционен момент в развитието на парите. Това заяви доц. Емил Хърсев по време на започналия в столичния хотел ИнтерКонтинентал първи банково-финансов форум на сп.“Мениджър“ под надслов „Бъдещето на парите“. На прага сме на промяна, съпоставима със смяната на златно-кюлчевия стандарт за парите като абсолютна мярка за вечна стока, която държи стойността си. Промяна, която ще настъпи не толкова заради бурното технологично развитие. Технологията безспорно облекчава и опростява финансовата методология. Но ние сме на прага на промяна на паричния стандарт, която ще се случи в следващите 10 години, убеден е доц. Хърсев.. В момента наблюдаваме крайна фаза на хостилизъм –икономическа  политика, която цели да атакува чуждите финансови пазари за осигуряване на конкурентоспособност. При тази система нямаме единни мита например, има засилващи се санкции от различно естество, поясни той. Според него финтех революцията е завършила и не това е новото голямо нещо в бъдещето на парите. Никога няма да преминем напълно към изцяло дигитални плащания, направи още прогноза доц. Хърсев.

Кешът никога няма да изчезне от нашия живот, смята и Мартин Заимов, председател на надзорния съвет на Сосиете Женерал Експресбанк. От учебниците знаем, че парите имат три важни роли – брутен вътрешен продукт, трансфер, съхраняване на стойност, припомни той. Парите са резултат или средство за нещо. Парите са рационален измерител на човешкия свят, даде своята дефиниция за тях Заимов.  Това, което в крайна сметка парите мерят, са междуличностни задължения, обобщи банкерът.

Плащанията с карти бележат  непрекъснат ръст в Европа, както и стремежът към дигитализация на услугите. В България обаче продължаваме да сме последни по брой плащания с карти от глава на населението,сподели по време на първия банково-финансов форум на сп. „Мениджър“,  Стоилка Арсова, директор на дирекция „Национална картова схема“ в „Борика“. 

Това не е непременно лоша новина, защото съдържа потенциал за развиване на този тип разплащания у нас, поясни тя. България е една от страните, регистрирани в системата за моментални плащания и преводи СЕПА, към която до момента са се присъединили 34 държави. През нея парите достигат до получател за 10 секунди от момента на превода.

Като пример за златен стандарт в момента в областта на картовите разплащания тя посочи Дания. Това е една от най-дигитализираните страни в света, като 77% от датчаните на възраст между 16 и 89 години са пазарували онлайн през 2016 година. 

И в бъдеще българите ще продължават да задлъжняват най-много за стоки за бита, автомобили и т.н. Но новите длъжници преобладаващо вече ще са от поколението  Милениум, сподели  Райна Миткова-Тодорова, управител на „ЕОС Матрикс“ по време на първия банково-финансов форум на сп. „Мениджър“, който се провежда в столичния хотел ИнтерКонтинентал. 80% от това поколение смятат, че е хубаво да се спестява, но само 20% го правят. 27% смятат, че биха използвали дигитална банка без клонове, а 41% от тях предпочитат комуникация по електронен път, сподели още тя  Милениълите вече са и средностатистическият длъжник в България разкри Райна Миткова-Тодорова. По профил, това е мъж, под 30 години, със средно и висше образование.

Милениълите имат най-малкия разполагаем доход , което донякъде е обяснимо с младата им възраст, но в същото време, по обективни данни това поколение е най-бедното от 136 години насам, отбеляза Ивайло Иванов, финтех експерт и изпълнителен директор на iuvo.  В същото време понастоящем имаме достъп до невиждани до момента в историята на човечеството блага. " Брансън казва, че сме достигнали до етап на собствеността, който е пределен и оттук нататък икономиката на споделянето е алтернативен модел. Затова и хората виждат все по-голяма нужда от платформи за споделяне на различни ресурси", коментира той. Парите също са ресурс, който вбъдеще ще става все по-ограничен и затова трябва да се разходват правилно и по възможност да бъдат споделяни, например, чрез споделено финансиране на проект, смята експертът. Споделяне на паричния ресурс и неговото трансфериране към възможно най-ниски цени, според него  са една от тенденциите за развитието и бъдещето на финансовия сектор.

Пазарът на криптовалути е достигнал 5 млрд. долара през първични публични предлагания на техни разновидности. Това съобщиха Павлин Стоянов, мениджър в „Делойт Лигъл“, и Никола Колев, адвокат в „Делойт Лигъл“​ в съвместна презентация по време на първия банково-финансов форум на сп. "Мениджър", който се проведе днес в столичния хотел ИнтерКонтинентар. Безспорно, блокчейн технологиите бяха създадени, за да бъдe избегнато централизираното посредничество при осъществяване на сделки.  Макар и невинаги с напълно ясно правно третиране, рано или късно ICOs ще попадат в обхвата на финансово регулиране, коментира Павлин Стоянов.

До голяма степен отговорът на въпроса дали криптовалутите са бъдещето на обществото зависи от тяхното дефиниране като разплащателно средство, включително и от правен аспект. В момента се намираме буквално в "звезден облак", в който се случва първоначалното раждане на криптовалутите, а регулаторите, на този етап са фокусирани главно върху това да определят дали виртуалните пари са финансов инструмент или не, посочиха още те.