ТРАЙНА/// Защо „перфектно“ често е враг на „добро“

Един от най-поразителните аспекти на бестселъра на Сара Уин-Уилямс, „Careless People“, за годините ѝ в Meta, е начинът, по който тя изобразява бившият главен оперативен директор на компанията Шерил Сандбърг. Противно на внимателно изградения публичен образ на Сандбърг като уравновесен защитник на работещите жени и техните семейства, тя е представена като нарцистична, непостоянна и лицемерна.

Независимо дали гледате на книгата на Уин-Уилямс като на важно разкритие за културата на големите технологични компании или на разказ от недоволен бивш служител, трудно е да се избегне усещането, че публичният образ на Сандбърг е бил по-скоро фантазия, отколкото реалност. Образът на приказно богата ръководителка и грижовна майка, живееща най-добрия си живот всеки час от деня, винаги е бил малко преувеличен.

Очевидно има нещо нездравословно в идеализираните образи, с които постоянно сме заливани в интернет пространството, както и в онези също толкова курирани версии на перфектното ежедневие, които толкова много хора се чувстват принудени да публикуват в социалните мреджи. Освен очевидната психологическа цена, натискът за постоянно съвършенство подкопава небляскава работа, необходима за постигане на високо ниво.

Всички сме запознати с „Еврика!“ моментите от филмите. Героят, изправен пред привидно непреодолимо предизвикателство, внезапно спира на място и получава прозрение. Той удря с юмрук по масата – най-накрая е разбрал всичко! Камерата се приближава плътно към решителното му лице, докато се разгръща монтаж, изобразяващ активност, която вдъхва живот на неговия план.

Всеки, който се занимава с творческа работа, може да ви каже, че това е мит. Нещата всъщност не работят така. Понякога ви хрумва идея, докато шофирате колата си или нещо подобно, и може да спрете, за да си запишете няколко бележки. Но през повечето време просто разработвате и преработвате идеи, повечето от които не са кой знае какви.

Кевин Аштън, изключително креативният инженер, на когото е хрумнала идеята за RFID чипове, го е формулирал добре в книгата си „How to Fly a Horse: „Creation is a long journey“.  В нея той пише, че „повечето завои са грешни и повечето цели са безрезултатни. „Най-важното нещо, което творците правят, е да работят. Най-важното нещо, което не правят, е да се отказват“, казва Аштън.

Силата на това да правиш минимума

Една от най-добрите идеи, които някога съм имал, ми хрумна в последните години от престоя ми в колежа. Бях борец в Дивизия I, така че никога не съм имал големи проблеми с поддържането на форма. Но сега се впусках в професионален живот, за който знаех, че ще включва много седене в офис. Имах приятели, които бяха загубили всякаква форма само след няколко години работата в офис.

Затова идеята ми беше да се ангажирам да тренирам по пет минути на ден – без прекъсване. Разбира се, пет минути на ден нямаше да ме поддържат във форма, но щяха да поддържат моята ангажираност, а това е половината битка. По-късно научих, че Джейк Тапър има подобна идея за писането. Той се ангажира да пише по 15 минути на ден, като в крайна сметка това му е помогнало да напише редица бестселъри.

Истината е, че хората не излизат от форма, защото ходят на фитнес и не тренират достатъчно усилено. Те излизат от форма, защото в живота им се случват неща и те пропускат ходения в продължение седмици, а с времето това някак си се превръща в 10 години. Същото важи и за писането, изучаването на език или почти всичко друго: Правете минимума и максимумът ще се погрижи за себе си

 Разбира се, в нашия хипероптимизиран театрален свят рядко чуваме тази основна истина. Емисиите в социалните мрежи са пълни с „яки тренировки“, шантави диети и „тайни“, които ще отключат по-успешен и пълноценен живот. Но истината е, че макар екстремните тренировки да изглеждат възнаграждаващи за няколко седмици или дори няколко месеца, в дългосрочен план постоянството е това, което има значение.

Затова не се поддавайте на интернет шума и страха от пропускане (FOMO). Ако искате да постигнете нещо смислено, помислете какъв е минимумът, с който можете да се ангажирате, и започнете оттам.

Понякога е нужно да не сте продуктивни

Като повечето хора, понякога изпадам в блокаж, което е невероятно разочароващо. Понякога умът ми сякаш буквално бръмчи от идеи, а в други случаи имам чувството, че мозъкът ми е заседнал в на едно място и никакви нови идеи не успяват да си проправят път.

Открих, че и в двата случая най-добрият начин да преодолея тези трудни периоди е да не се тревожа за тях и да направя всичко възможно да се отпусна и успокоя ума си. Това е по-трудно, отколкото звучи, защото блокирането може да бъде влудяващо. Но понякога най-продуктивното нещо, което можете да направите, е да разпознаете кога е време да спрете да се борите.

Моята приятелка Лу Ан Кан написа страхотна книга за това, наречена „I Dare Me“. Навлизайки в средна възраст и чувствайки се заседнала в работата си като носител на награда „Еми“ телевизионна водеща си постави за цел да прави нещо ново всеки ден в продължение на една година. Това, което тя откри, беше, че простият акт да прави нещо различно – дори просто да поемете по различен маршрут до работа, пренастройва и освежава мозъка ви.

Така че, когато се чувствате заседнали в даден проект, най-доброто нещо, което можете да направите, е често да се отдръпнете и да правите нещо друго, поне за няколко часа. Срещнете се с приятел на кафе, отидете на фитнес, прочетете книга, гледайте филм или направете каквото и да е, което ще ви помогне да се откъснете от това, което правите. Открих, че щом спра да се опитвам да генерирам идеи, те могат да започнат да текат отново.

………….

Грег Сейтъл, съосновател на ChangeOS, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев