МОЖЕ ЛИ ЕКОЛОГИЯТА ДА СТАНЕ НАЧИН НА ЖИВОТ

Каква е нашата ценностна система – дали се чувстваме като стопанин на тази земя или като вредител? С този екзистенциален въпрос министърът на околната среда и водите откри дискусията в първия панел на 10 юбилеен форум на сп. „Мениджър“, който се провежда в столичната галерия „Оборище“ 5. Форумът е посветен на еко образованието и еко интелигентността и в него участват още столичният кмет Йорданка Фандъкова, зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева и Юлиян Попов, главен консултант на Европейската климатична фондация за Централна и Източна Европа. Модератор е Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на ЕКОПАК България.

Няма на какво да учим младите, преди да сме наясно на какво сме научили себе си. Образованието има елемент на знание, води до промени и формира ценности, коментира министър Димов.

Знанието и мисленето се обграждат в рамки, които се наричат ценностна система. Тя е изключително важна за формирането на обществото и цивилизациите. Екоинтелигентността няма как да бъде глобална – тя е индивидуална. Трябва да си дадем сметка за това, за да формираме средата, в която ще предаваме ценности на следващите поколения. Единият подход е еволюционен, а другият е революционен. И от двете вероятно има нужда и трябва да го осъзнаваме, особено когато става дума за околна среда, за да живеем в света, който искаме, а не който може да ни бъде натрапен от някаква глобална матрица, обобщи министър Димов.

Когато говорим за екология и образование, няма как да не се съгласим, че градовете са най-важната част в тази сфера, заяви столичният кмет Йорданка Фандъкова. Промяната, която извършваме в последните години в средата е и промяна в нагласите, което е част от образоването – и на младите и на обществото като цяло, допълни тя. Подобряването на обществения транспорт например означава по-малко вредни емисии – за последните 5 години тези емисии в София през тази мярка са намалени 2 пъти.

Един от новите големи проекти на Столична община, по която активно се работи в последните години е създаването на линейни зелени магистрали в столицата, добави тя и декларира, че приема зелените политики в управлението на София като лична кауза. Включване е ключовата дума и действие от което имаме нужда, за да продължим да надграждаме и развиваме еко културата и еко съзнанието на хората. Включването като подкрепа на вече съществуващи и действащи мерки, а и като насърчаване на отговорно поведение и сред децата е най-добрият начин за образоване, допълни тя. „Пеша на училище“ е един от пилотните проекти, стартирани от Столична община от миналата година, с която се насърчават родители и деца да ходят без автомобили до детските градини и училищата. Това е и един от примерите за свързаност и включване на ниво общество. Посоката е ясна – да продължим да променяме София във всяка една сфера със съзнанието, че тези промени трябва да бъдат правени с отношение към опазването на природата.

Еко образованието присъства в учебната програма още от 2016 г. Дали трябва да се въвежда отделен предмет все още е спорно, отбеляза Деница Сачева. Със сигурност обаче екологичният начин на мислене трябва да присъства като червена нишка във всеки учебен предмет. Това, което забелязваме през последните години е нарастващият интерес сред младите да се занимават с дейности, свързани с различни екологични инициативи. Даваме възможност за отваряне на образователната система за сътрудничество с различни организации, свързани със занимания по интереси, включително и екологични знания и умения. Наесен министерството стартира платформа, през която ще се направи връзката между тези организации и училищата. Работи се и по нов списък за създаване на нови професионални направления, сега е моментът Зеленият кръг на сп. „Менииджър“ да се включи с конкретни предложения за нуждите от кадри за бъдещи зелени работни места, каза тя. Това, което наблюдаваме през последните 10 години е как българският бизнес в унисон с европейските изисквания инвестира все повече в зелени политики и инициативи.

Човечеството все повече обръща внимание на екологията и планетата. Този форум поставя една от основните ни задачи вбъдеще – как образоваме и възпитаваме следващите поколения, така че те да поставят България на предни позиции в ЕС по отношението си към околната среда, коментира и Тодор Бургуджиев.

Екологичната интелигентност е състояние, в което ние взаимодействаме със средата, в която сме, посочи Юлиян Попов, главен консултант на Европейската климатична фондация за Централна и Източна Европа Едни от важните компоненти на това взаимодействие са образованост и гражданска ангажираност. В България имаме сериозен проблем и то на базово ниво по тези показатели. "Смятам, че ни е необходима стратегия на национално ниво. Няколко неща се развиват много добре, благодарение на прилагането на интелигентен и последователен подход. Да вземем например отпадъците на София – от 100% депониране, те вече са намалели до 17%.", каза Попов.

Следващите 10 години – следващата голяма цел

Да имаме нула процента депонирани отпадъци е една от големите цели на София за следващите 10 години. Всички заедно да формираме сега една общност с активно участие на младите, които сега са ученици и след 10 години вече ще работят активно с ясното съзнание, че нито една цел, във всяка област на живота не може да се постигне без ангажимент към околната среда, сподели столичният кмет Йорданка Фандъкова в края на първия панел на провеждащия се днес 10 юбилеен Зелен форум на списание „Мениджър“.

Ако днес само 0,5% от децата са свързани с еко мислене и еко образователни проекти, то след 10 години нека те бъдат поне 30%, пожела Деница Сачева. Вече имаме първите три иновативни еко училища в страната, в които еко образованието е приоритет от първи клас, надявам се след 10 години те да бъдат много повече, допълни тя.

Надявам се след 10 години да „изпълзим“ от колите си, моловете, климатизираните офиси и да започнем да ходим, да се движим – така пряко ще се свържем с природата, посочи и своите очаквания Юлиян Попов.

Това, което ми се иска в по-далечно бъдеще, започвайки от оня ден е да няма форуми за екология, а екологията да е начин на живот, каза в заключение министър Нено Димов.

Всички заедно да работим за еко образование, еко интелигентност и еко промяна, призоваха участниците в края на първата част от форума.