Галавечер Хоризонти 2025: Културата и истината - последната преграда пред тоталитаризма

„Бъдещето на истината: Как ще се променят митовете, които управляват обществото?“ - това беше основната тема на Галавечер Хоризонти 2025, организирана от списание Мениджър. Специални гости на събитието бяха вицепрезидентът Илияна Йотова и проф. Матиас Десмет, водещ белгийски клиничен психолог и автор на книгата „Психология на тоталитаризма“.

Александра Мирчева, издател на списание "Мениджър", откри Галавечер Хоризонти 2025 с встъпителна реч, посветена на ключовата роля на културата за просперитета, устойчивостта и дългосрочното развитие на модерното българско общество. 

"Днес е исторически ден за България, ние искаме да видим нашата държава просперираща и се гордеем, че тя продължава своя път към евроинтеграцията", каза Мирчева.

Тя подчерта, че ангажирането на бизнес лидерите с културата може да изглежда като предизвикателство, но в същото време тя е фундаментално огледало на обществото, отразяващо потенциала на гражданската ангажираност, активното гражданство, социалното сближаване, общата човечност и морал.

Мирчева напомни за инициативата на списание Мениджър за промяна в Закона за меценатството, по която екипът на Мениджър работи в сътрудничество с бизнеса.  Тя заяви, че вече е направен обстоен анализ на законодателните практики в областта на меценатството в множество европейски държави (Великобритания, Германия, Франция, Испания, Италия, Нидерландия, Австрия, Чехия, Естония, Гърция, Латвия, Норвегия и Румъния). Извършено е и проучване на нагласите на бизнеса.

В момента се изготвя работеща версия на проектозакона за меценатството и мотивите за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Александра Мирчева, председател на Съвета на директорите на ВМ Финанс Груп и издател на списание Мениджър. снимка: Христо Христов

"Без личности като Изабела д'Есте и Людовико Сфорца днес най-вероятно нямаше да се наслаждаваме на пълното творчество от Ренесанса, без Дюран-Рюел нямаше да познаваме творчеството на импресионистите, и без Гугенхайм  - на абстрактното и модерно изкуство. Без приноса на  Христо и Евлоги Георгиеви днес нямаше да имаме Софийския университет и нямаше да се гордеем с българската болница в Истанбул, с девическото училище в Солун и с университета в Букурещ", заяви Александра Мирчева.  

Тя завърши с убеждението, че меценатството е от огромно значение за реализацията на творчески идеи, откриването на таланти, развитието на културата и еволюцията на нацията.  

Могат ли да си взаимодействат култура, бизнес и държава?

Вицепрезидентът Илияна Йотова очерта ключовите аспекти на взаимодействието между култура, бизнес и държавност.

Тя изрази съжаление, че за културата у нас често се говори само при годишнини или специални поводи, използват се клишета, вместо да има сериозен обществен дебат за нея като за невероятен човешки феномен. 

"Културата не е само история, а е преди всичко настояще и още по-важно – бъдеще. В този контекст, ролята на бизнеса не бива да се свежда само до филантропия или финансов чек", коментира Йотова. По думите ѝ процесът е двупосочен – бизнесът подпомага културата, но и културата допринася за бизнеса, тъй като културните и образовани служители повишават качеството и репутацията на всяка компания.

Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България. снимка: Христо Христов

"Културата ни помага да не бъдат "шлифовани" собствените ни умове и души, да бъдем различни, защото големите открития идват от нешлифованите умове. Тя ни дава възможност да разберем човека до себе си, защото ни кара да чувстваме, а не само да прекарваме действителността през разума. Културата дава възможност да общуваме истински, за разлика от понякога ирационалното и неистинско общуване през електронните устройства", каза още вицепрезидентът.  

Като конкретни стъпки за развитие Илияна Йотова предложи две основни идеи. Първата е създаването на Фонд за съвременно българско изкуство, който да оказва подкрепа на писатели, поети, скулптори, художници и други творци, които често са по-ценени навън, отколкото у дома. Такъв фонд би помогнал за тяхното популяризиране и утвърждаване. 

Втората идея е учредяването на Български културен институт, по подобие на тези, които имат почти всички европейски държави. Подобна институция би могла да подпомага проекти, да изнася българската култура извън страната и да печели влияние чрез нея. 

За самотата и тълпите: Как рационализмът ражда тоталитаризъм?

Проф. Матиас Десмет започна изложението си с философско разсъждение за същността на културата. Според него, културата е онова, което възниква, когато човешкото съжителство надхвърли чисто рационалното мислене. Ако всичко в живота бъде сведено до рационално обяснение и контрол, културата изчезва. 

Той сподели как собствените му академични изследвания, започнали с опит да измери личностни черти и депресия, са го сблъскали с „драматичното качество“ на психологическите изследвания. Той установил почти нулева валидност при повторно тестване на личностни характеристики, което го накарало да постави под въпрос самата обективност в психологията и да се позове на т.нар. „криза на възпроизводимостта“ в науките, илюстрирана от статията на Джон Йоанидис „Защо повечето публикувани научни открития са грешни“.

Тези прозрения насочват проф. Десмет към изучаването на масовата психология и генезиса на тоталитаризма. Той идентифицира рационалистичния мироглед – вярата, че вселената е голяма машина, а човекът е малка биологична част от нея, и че всичко може да бъде перфектно разбрано, контролирано и манипулирано – като ключов идеологически компонент. 

Цитирайки Хана Аренд, той предупреди за нов тип тоталитаризъм, воден не от „гангстерски лидери“ като Сталин и Хитлер, а от „скучни бюрократи и технократи“. За възникването на тоталитаризма обаче са нужни и специфични социални предпоставки: атомизацията на обществото (концепция, проследима до Хегел), водеща до широко разпространена самота, липса на смисъл в живота и т.нар. „свободно плаваща тревожност“ – състояние, при което хората изпитват безпокойство, без да могат да идентифицират конкретната причина за него.

проф. Матиас Десмет,  автор на „Психология на тоталитаризма“. снимка: Христо Христов

"Когато в такава ситуация се появи наратив, предлагащ обект за тази тревожност и стратегия за справяне с него, хората масово се вкопчват в него, формирайки масови формации. В условията на такава формация, връзката на индивида с колективния идеал (и неговите лидери или наративи) става по-силна от междуличностните връзки, дори до степен деца да доносничат срещу родителите си или обратното", коментира Матиас Десмет.  

Пропагандата играе решаваща роля, но не толкова като разпространение на лъжи, колкото като инструмент за манипулиране на вниманието – кара хората да виждат едно, а да остават слепи за друго. Той даде примери с търсачката на Google и социалните мрежи  

Единственото средство срещу тези разрушителни процеси, според проф. Десмет, е „искрената реч“ и „говоренето на истината“. Този акт, макар и рискован, разрушава хипнотичния ефект на масовата психода, премахва самотата и свързва отново индивидите на едно по-дълбоко, човешко ниво. 

"Исторически, когато съпротивата срещу тоталитарните режими е спирала да говори открито истината, както в Съветския съюз през 1930 г. или нацистка Германия през 1935 г., е започвало масовото унищожение. Следователно, говоренето на истината, дори и от малцинство, е фундаментално за съпротивата срещу тоталитарните тенденции и за запазването на човешката същност. Защото когато затихне и последният глас, казващ истината, тълпата може наистина да направи ужасяващи неща", каза още психологът.  

Q&A: Истината ли е пътят към свободата? 

Форумът завърши с Q&A сесия, модерирана от режисьора Явор Гърдев, който започна с въпрос и към двамата гости за пътя към свободата. 

"Всеки ден, като се събуждаш сутрин, се питаш достатъчно ли си свободен, достатъчно ли си независим, достатъчно ли можеш да изразяваш волята си, до каква степен днес си склонен да бъдеш конформист. Само че в днешния 21-ви век си заслужава да се замислим в една малко по-друга светлина и в една по-друга ситуация –  ако правиш всичко, което ти искаш, и вършиш, и мислиш всичко онова, което искаш, и искаш да постигнеш само това, което ти желаеш, това е най-прекия път към затриването на обществото. И трябва да се търси баланс между двете", заяви Йотова. 

Според проф. Матиас Десмет, трябва да има баланс между колективизма и индивидуализма, гъй като желанието за краен индивидуализъм няма да донесе свобода.  

"Всеки ден правим избор. Можем да направим избор да живеем живота си конформистки и тогава не сме свободни. Не можеш да бъдеш свободен и не можеш да говориш истината, ако не си готов да изгубиш нещо в замяна. Така че, ако искаш да отговаряш на 100% на идеалните образи, които циркулират в обществото, не можеш да бъдеш свободен. Истинският затвор е нашето его, нашето желание да въплъщаваме идеалните образи, които другите предлагат и проектират върху нас", заяви той. 

Вторият въпрос в дискусията беше посветен на ролята на изкуството. Според Десмет създаването на изкуство може да възникне само когато имаме смелостта да бъдем искрени и когато имаме смелостта да проникнем през всички нюанси на социалния консенсус и обществените идеали. 

"Това е моментът, в който решаваме да екстернализираме, да материализираме нещо, което чувстваме зад завесата на нашето его. Това е моментът, в който създаваме и въвеждаме изкуство", заяви той.  

Според Илияна Йотова, човек не може да бъде свободен без познанието за самото изкуство.  

"Ако се върнем към античния свят, обяснението на хората за това, което виждат, са образите на боговете, защото те не са имали друга възможност да си обясняват ставащото около тях. Днес ние живеем в една епоха точно с обратния процес. Ние не искаме вече чрез изучаването на познанието на света да търсим истината за него, а имаме прекалено много образи, които не ни дават истината", заяви тя.

На въпроса има ли някакъв изход от ситуацията, която ни отчуждава през средствата за съвременна комуникация, проф. Матиас Десмет коментира, че това определено не е изгубена кауза. 

"Съвсем сигурен съм, че има изход и съм доста уверен, че ще намерим изход като култура. Но може би ще трябва да се сблъскаме малко по-дълго с драматичното въздействие, също и на психологическо ниво, на начина, по който се опитваме да осъществим социалните връзки сега.  Понякога трябва почти да изгубиш нещо напълно, за да започнеш да виждаш колко е важно", заяви Десмет. 

Илияна Йотова изрази мнение, че  алгоритъмът не може да измести човешкото съзнание и човешкото възприятие. За сметка на това обаче трябва да се култивира точно това критично мислене на хората, още от децата, защото те в момента са най-големите "роби" на устройствата. 

"И тук е огромна ролята на училището, на семейството и на възпитанието. А в социалните мрежи, в това, че всеки днес може да  носи собствената си "медия" в джоба, с този огромен поток на дезинформация, лъжи и манипулации, трябва да има някаква обратна тяга, която да разказва другия действително човешки разказ за съществуването ни. Тази битка ще е много трудна, но си струва да се проведе", заяви Йотова. 

Явор Гърдев зададе въпроса дали казването на истината може не да упражнява обединяващо въздействие, а да разрушава обществената тъкан.

Матиас Десмет застана на позицията, че истината винаги разрушава кухия консенсус и фалшивите наративи, но на тяхно място винаги възсъздава истински човешки връзки.  

Генерални партньори: Avendi, Johnnie Walker
Основни партньори: UniCredit Bulbank, JTI, Метрореклама
Медийни партньори: БНТ, bTV, Nova, Dir.bg