ФАРМА ИНДУСТРИЯТА И ЗДРАВНИ ЕКСПЕРТИ ПОИСКАХА НАДПАРТИЕН КОНСЕНСУС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Пандемията от COVID-19 показа, че здравеопазването има нужда от активно управление, от преследване на цели извън рамките на конкретно правителство и постигането на надпартиен консенсус. Около това се обединиха представители на здравния сектор у нас по време на осмия национален "Фарма форум", организиран от списание "Мениджър". Стана ясно, че здравеопазването ни прави важна крачка напред с електронната рецепта, но като основен недостатък се очерта лошото териториално разпределение на кадрите в здравната система, както и факта, че практически нацията се лекува с 30% пенсионирани кадри. 

Въпросът, който беше поставен в началото на форума беше "Какви пропуски и слабости на националната здравна система открои пандемията от Ковид-19?" Отговорите, които дадоха представители на фарма индустрията съдържаха важни изводи за здравната система у нас, а някои от тях дадоха и конкретни стъпки за решаването им .

"Точно в този момент, в който се разви пандемията в Европа имаше безпрецедентни решения. Държавите загърбиха своето его и в рамките на Европейския съюз започнаха за пръв път в историята вътреобщностни доставки - това, което се случва с ваксините и други важни лекарства. Аз смятах, че това никога няма да стане, но то стана", каза в своето встъпително слово зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков. 

Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на Тева в България и председател на Управителния съвет на Българската Генерична Фармацевтична Асоциация (БГФАРМА) постави акцент върху основното предизвикателство във фарма индустрията по време на пандемията, а именно непрекъсваемостта на доставките на медикаменти, както на тази за лечение на коронавируса, така и на други лекарства с широк спектър на други заболявания. Според него компаниите са се справили добре с това предизвикателство.  

"Бързо успяхме да се организираме и да реагираме адекватно. Това, което в по-широк аспект на ниво Европейски съюз, оценихме като огромно предизвикателство, беше наличието и запасите на активни субстанции", каза Хаджидончев. Той припомни, че през последните години както за иновативната, така и за генеричната индустрия все повече производството на активни субстанции се изнасяше на изток - Индия и Китай.

"И това, което всички изпитахме на гърба си, беше от една страна недостиг, а от друга рязко повишаване на цените на активните субстанции. И това доведе до разговор и конкретни планове за връщането на производството на активни субстанции в рамките на Европейския съюз. Дано това да се реализира. Смятам, че добре се справихме като индустрия. И мисля, че сме много по-готови, отколкото бяхме преди една година", каза още Николай Хаджидончев. 

Според Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), здравето е нещо, за което се сещаме, едва когато го загубим. "За съжаление това може да се наблюдава и на държавно ниво - здравната система стана изключително важна, когато се сблъскахме с пандемията. Пандемията ни показа, че здравеопазването има нужда от активно управление, поставяне на конкретни цели и тяхното реализиране - влагане на инвестиции за постигането на тази крайна цел, било то след 5 или 10 години", каза той.  

По думите му, пред последните години често здравеопазването у нас било по-скоро следване на събития, отколкото преследване на цели. "За да се преследват дадени цели в здравеопазването, където хоризонта за тяхното реализиране е дълъг и обикновено излиза извън рамките на конкретно правителство, е много важно да има консенсус по основните принципи, които искаме да постигнем след 5 или 10 години, както на ниво организациите, които работят в тази сфера, така и на ниво политически партии. За да се случи това е важно да загърбим егото и да се определят общи цели, с които всички са съгласни. Усилията за тяхното постигане през следващите години, независимо от споровете, които възникват, трябва винаги да връщат политическите партии към тези конкретни цели. Аз мисля, че това е възможно", добави Деян Денев. 

За пропуските и слабостите на националната здравна система, които открои пандемията от COVID-19 говори и проф. Асена Сербезова, дм, председател на Управителсния съвет на Българския фармацевтичен съюз, но тя посочи и успехите. "Здравната ни система регистрира макара и по-скромни успехи в сравнение с другите държави на ЕС, но когато говорим за нещата, които трябва да подобрим, не трябва да отричаме успехите, които са постигнати. Тези успехи могат да бъдат много по-големи, с повече инвестиции и с повече желание за подобряване на ефективността на системата. Това, което стана ясно е, че трябва да има надпартиен консенсус за здравеопазването, обединение на съсловията, защото в интерес на всички е здравето на всеки един от нас. И ние трябва да се обединим към тези цели", каза Сербезова. Според нея, по време на пандемията са били оценени усилията и на лекарите, и на фармацевтите. "Видяхме като граждани колко е важно да имаме достъп до специализираната лекарска помощ, до личния лекар, но също така и до фармацевтичната консултация. Тази пандемия показа не само какво е необходимо да направим, но показа и някои недостатъци на системата като здравна просвета на населението", добави тя. 

COVID-19 обаче дал тласък на един проект - този на електронното здравеопазване. "Вярно, става въпрос за малка част от него - електронната рецепта, но въпреки всичко е добро, което можем да продължим да надграждаме", изтъкна Сербезова. 

"Основното, което очакваме от политическите сили в следващия парламент, е да не чуваме думите "разруха" и "разпад" за нещата, които се случват в здравеопазването у нас. Това е една грешно изградена представа, от която се тръгва нагоре. Истината е, че българското здравеопазване, макар и със своите недостатъци показва, особено в изминалата година на стрес тест, че практически се справя. Нещо повече, цифрите показват за изминалите между 10 и 15 години, че ние имаме ръст  и успеваемост в лечението на доста заболявания. Но и не трябва да се отрича, че има слабости. Когато си кажем какво сме постигнали и си кажем, че е необходимо да има европейски процент на БВП за финансиране на здравеопазването, това е една добра надпартийна основа, от която може да се тръгне и да се говори напред", коментира д-р Иван Маджаров, председател на Управителния съвет на Български лекарски съюз.Той обясни, че пандемията е показала, че в страната има лошо териториално разпределение на кадрите в здравната система. тежкото състояние, в което се намират лекарите и медицинските сестри в България. "Практически ние лекуваме нацията с 30% пенсионирани кадри. В някои региони този процент е много по-голям. 10% от лекарите са над 70-годишна възраст. Това са неща, които трябва да се отбележат и върху които трябва да работим като стъпим върху постиженията досега и поглед върху това как трябва да се решат. Бих призовал всеки, който говори от политическите сили, дори и след изборите, когато предлага дадена промяна, да съпровожда това и с обяснението какъв проблем от българското здравеопазване решава", каза още Маджаров. 

Генерален спонсор на Осми национален Фарма Форум е: TEVA

Форумът се осъществява и с подкрепата на: SANOFI;  AMGEN;  Astellas

Медийни партньори на инициативата са:  bTV Media Group; dir.bg; REDmedia и PR Play

Всички събития, организира екипа на МЕНИДЖЪР, се провеждат в обезопасена среда, съобразно противоепидемиологичните изисквания в страната. Участниците и гостите ни са обезпечени с маски за лице Type IIR - най-високото ниво на защита за медицинска маска, предоставени от  ЕКСТРАПАК и индивидуални опаковки антибактериален гел за ръце Medix, осигурени от МEXON.