БЪДЕЩИТЕ УСТОЙЧИВИ РЕШЕНИЯ СРЕЩУ ЕНЕРГИЙНИ КРИЗИ

България има две основни енергийни сърца - АЕЦ и Маришкия басейн. Тази система ще започне постепенно да се променя и енергията да се произвежда там, където се консумира. Такава визия за бъдещето очерта Александър Николов, министър на енергетиката в оставка в началото на втория панел на 13-ти Зелен форум на сп. “Мениджър”, който се провежда днес в столичния Интер Експо Център. Поуките от енергийната криза в момента и работещите решения за предотвратяване на повторения на подобни изпитания бяха в центъра на обсъжданията в тази част на форума.

Колкото по-бързо и по-ефективно успее да се свие енергийната система, толкова по-бързо ще бъде постигната устойчивост и намаляване на цените на енергията, поясни Александър Николов.

Той обърна внимание върху сериозността на проблема със загубите по мрежата, чието решение се състои именно в това мястото на производство е близко до мястото на потребление на електроенергията. В България в момента загубите са около 8%, които, ако бъдат спестени, това е сравнимо с производството на още един ядрен блок, посочи енергийният министър в оставка.

Затова Министерството на енергетиката работи активно за насърчаването на проекти за собствено производство за бизнеса и домакинствата. Широки възможности за това предлага Планът за възстановяване и устойчивост, но все още съществуват редица проблеми пред реализацията на подобни проекти, смята министър Николов. На първо място, липсата на достатъчно яснота и информираност е сериозна пречка; схващането, че тези проекти са трудни за финансиране, също поставя психологически бариери. По тази причина министерството работи върху възможностите за привличане на банки и други финансови институции за реализация на такива проекти.

А бизнесите, които успеят да създадат с яснота и лекота проекти за децентрализирано производство на електроенергия, ще чертаят бъдещето - и своето, и на страната, смята той. Тази концепция в никакъв случай не противоречи със стратегическите планове България да запази ролята си на енергиен балансьор на Балканите и в Европа, подчерта Николов. Ще бъде трудно и дори невъзможно в краткосрочен план Европа да избегне използването на руски газ, но рано или късно ще се случи, каза още енергийният министър в оставка.

Сегашната енергийна и геополитическа криза заостри приоритета върху проекти, свързани с енергийната ефективност, посочи и Мариана Итева, регионален директор индустриално развитие за Централна и Източна Европа, Заместник регионален директор на Veolia за България и член на Съвета на директорите на „Софийска вода“ АД, част от Veolia. 

Един от начините за постигането на тази цел е оптимизирането на използваните ресурси и точно това глобалната група „Веолия“ залага в основата на своя бизнес модел и дейностите си. 

Групата има амбицията да стане компания – еталон за екологична трансформация и следва тази амбиция с модел за всеобхватно въздействие като разработва и предоставя кардинални решения, едновременно полезни и практични, за управлението на водите, енергията и отпадъците. 

В основата на подхода са три взаимно допълващи се дейности, с които „Веолия“ помага за разширяването на достъпа до ресурси, за съхраняването на наличните ресурси и тяхното възстановяване. 

Кръговата икономика и улавянето на въглерод също са част от този стратегически подход. Пътната карта на компанията за постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050-та г. включва дейности по: 

 • Рециклиране на пластмаса, тъй като при употреба на рециклирана пластмаса за производство на пластмасова бутилка се отделят 70% по-малко парникови газове отколкото при използването на нови суровини 

 • Улавяне на метан (оползотворяване на биогаз от депа за отпадъци). „Веолия“ планира улавянето на метан, който се отделя в депата за отпадъци в заводите си по целия свят, и преобразуването му в биогаз – възобновяема енергия (споразумение с TotalEnergies от 2022г) 

 • Улавяне и съхранение на въглерод. Наскоро „Веолия“ започна партньорство с компанията „Карбън Клийн Сълюшънс“ (CCSL), световен лидер в сферата на нискоразходните технологии за улавяне на въглерод, за широко прилагане на патентованата технология на компанията за отстраняване на СО2. Целта е да се намалят емисиите на парникови газове от промишлените дейности и така да се противодейства на изменението на климата.

Компанията вече е реализира няколко успешни проекта в тази посока в различни точки по света. Сред тях са иновативната технология за производство на енергия от отпадъци, считана за реален пробив в стремежа за ускоряване на прехода към кръгова икономика. То намира приложение в общинския завод за производство на зелено“ авиационно гориво чрез улавяне на СО2 от общински отпадъци в завода в португалския град Мая, който е и първият по рода си проект в Европа. „Веолия“ стои и зад първата инсталация за улавяне на въглерод в Индия чрез проекта за съвместно предприятие с „Карбън Клийн Сълюшънс”.  

От вода към енергия е моделът, заложен от компанията и в работата на модерната Софийска станция, благодарение на който до момента е произведена 233 млн. kWh зелена енергия, оползотвореният биогаз е 107 млн. м³ , а намалените емисии на CO₂ са в обем 720 хил. тона. Решения на „Веолия“ за кръгова икономика ползват и завода на „Фолксваген“ в Полша, където е внедрена инсталация за оползотворяване на отпадна топлина и подаването й към общинската топлофикационна мрежа, инсталацията в унгарския град ПЕЧ - първата в ЦИЕ, която генерира топлинна и електрическа енергия, като използва слама за гориво, „Рено-Нисан“ в Мароко и Шефилд във Великобритания. 

Много е важно да гледаме към цели, които са постижими в краткосрочен план, препоръча Теодор Маринов, изпълнителен директор в ОББ, член на кънтри екипа на KBC Груп в България и лидер на програмата за Устойчиво финансиране на КВС Груп в България.

От една страна в България имаме проекти в енергийната сфера, най-вече фотоволтаици, тъй като в момента те са и икономически рентабилни. Но дългосрочното планиране изисква да мислим в по-цялостна перспектива и да не разчитаме само на прекъсваеми източници, смята той.  

“Нямам впечатление доколко се мисли в посока на дългосрочно балансиране, ясно е че е важно да има локални производители, но ролята на държавата е в гарантирането именно на баланса на  енергийната система и през поддържането на непрекъсваеми енергоизточници.”, коментира той. Да се стимулира инфраструктура за сключване на дългосрочни договори за електроенергия, тъй като те правят цената прогнозируема и контролируема, препоръча Теодор Маринов. По отношение на другия важен национален приоритет за енергоефективни сгради все още чакаме да видим банкируем модел за реновиране на сградите, посочи  още той. 

Енергийният преход у нас се случва от 2008 г. у нас, когато започна изграждането на първите вятърни централи, а през 2011-та - и на първите фотоволтаици. В момента България има над 3 гигавата проекти за производство на вятърна енергия, благодарение на нови технологични решения, които могат да произвеждат енергия и от райони с по-ниска скорост на вятъра, разказа Миглена Стоилова, председател на Надзорния съвет БГВЕА и член на Управителния съвет на Националната енергийна камара. 

В следващите 10 години  страната ни има възможност да инсталира 4 гигавата вятърни мощности. Ако успеем да развием микс от вятърни и слънчеви източници, съчетано със системи за съхранение на енергия може би ще успеем в бъдеще да се откажем от въглищните централи, посочи тя. 

България е една от страните с благоприятни условия за развиване на проекти за зелена енергия, сподели Мирослав Илиевски, изпълнителен директор на ТоталЕнерджис Маркетинг България ЕООД. Нефтеният гигант търси у нас такива проекти, добави той. 

ТоталЕнерджис също си поставя амбициозната цел до 2050-та година да постигне пълна въглеродна неутралност. Компанията присъства в България от 2008 г. и се занимава с проучване за находища на газ в Черно море. Бъдещето обаче със сигурност включва и повече усилия за производство на енергия от възобновяеми източници. Намираме се в началото на сложна задача - ресурсите за енергийно производство намаляват, а в същото време трябва да имаме предвид, че след 2050-та година, населението на планетата ще е нараснало с още 2 млрд. Души, посочи Илиевски. Това означава, че светът ще трябва да произвежда повече енергия с по-малко суровини, посочи още той. Компанията е инвестирала до момента 3 млрд. Долара във възобновяеми източници и това са едни от най-големите инвестиции в световен мащаб в тази област. Сред плановете на петролния гигант са развиване на проекти за биогаз и хидроенергетика. Компанията е сред първенците по инвестиции и в сферата на втечнения газ.  

Генерални партньори на XIII Зелен форум са: VEOLIA, Обединена българска банка 

Със специалната подкрепа на: Еко Партнърс България 

Основни партньори: Филип Морис България, Данон Сердика 

С подкрепата на: Total Energies 

Институционални партньори: Българска стопанска камара; Френско-българска търговска и индустриална камара 

Медийни партньори: БНТ, dnes.bg, Bloomberg TV Bulgaria