10 години от първите признаци на финансовата криза

На 15 септември 2007 г. американската банка Lehman Brothers рухна и световната икономика бе поставена на колене. Това бе началото на най-тежката финансова криза след Голямата депресия, но първите сигнали за задаващия се срив се бяха появили в разгара на лятото година по-рано.

На 9 август френската банка BNP Paribas замразява три фонда, които са инвестирали значителни средства в американска пазар за недвижими имоти, изпращайки послание до финансовите среди, че високорисковите ипотечни кредити, станали известни като "subprime" в САЩ, вече не могат да вдъхват доверие.

Дау Джоунс, индексът на 30-те водещи дружества, чиито акции са листвани на Уолстрийт, тогава изгуби близо 3%.

"Видяхме хедж фондовете и хората, които търгуваха с твърде специални финансови продукти, да изпадат в паника", спомня си Кени Полкари, дилър на акции, който работи на Уолстрийт от 1985 година. "Самият аз бях разтревожен, но не изпаднах в паника", допълва Кени, който по онова време е посредник между дилърите, банките, управляващите активи, и борсата, работейки за британската фирма Icap Corps.

"Хората започнаха да се опитват да разберат този "виртуален" свят на сложните продукти".

Заслепение

Заслепението е обзело и Белия дом. На пресконференция на същия този 9 август, президентът Джордж Буш, на въпрос за евентуален рязък спад на пазара за недвижими имоти отговаря категорично: "На този етап изглежда ние се насочваме към меко кацане. Именно за това говорят фактите".

Политиката, водена от Алън Грийнспън, несменяемия президент на централната банка на САЩ - Управлението за федерален резерв (УФР), съдейства за появата на балона на пазара за недвижими имоти. Като остави лихвите много ниски и наводни пазарите с долари, тази парична политика стимулира домакинствата да задлъжнеят, за да станат собственици. Кредитът бе издигнат в статут на двигател на потреблението.

"Човек можеше да получи кредит дори и да е безработен", спомня си Кени Полкари.

На Уолстрийт бонусите и печалбите се бяха устремили към небесата. Стигна се дори до там администрацията на Бил Клинтън да отмени през 1999 година закона "Глас-Стийгъл"*, който разделяше дейността на депозитните банки, които са част от културата на предпазливост, от инвестиционните банки, които пък са пристрастени към рисковите операции.

Заради търсенето посредниците създават ипотечни кредити с променливи лихви, а банките, подценявайки риска, който те носят, ги препродават на парче под формата на облигации (CDO - collateralized debt obligation) на финансовите пазари с одобрението на рейтинговите агенции.

Само че вдигането на лихвите на УФР от 2004 година бележи настъпването на обрат на пазара за недвижими имоти. Финансово крехките домакинства са задушени и се затрудняват в изплащането на ипотеките.

"Неприятностите къкреха на огъня", спомня си Кени Полкари. "Тези сложни дериватни продукти бяха слабо разбираеми, но от момента, в който пазарът тръгна нагоре и всички си пълнеха джобовете, никого не го беше грижа за това".

"Големият обрат"

Една банка видя наближаващия срив: Goldman Sachs. На 14 декември 2006 година финансовият директор Дейвид Виниър, свиква среща с дилъри и отговарящи за рисковите операции, за да обсъди състоянието на пазара за недвижими имоти в САЩ. Първите загуби вече се забелязваха в портфейла на Goldman, разказва банкер, пожелал анонимност.

Тогава Виниър нарежда да се извърши промяна в инвестиционната стратегия, чиято цел е да не се допусне срив на пазара за недвижими имоти. "Трябва да си изработим защита", казва той.

Този завой донесе големи печалби на Goldman и с него бе избегнато най-лошото, но пък струваше на банката преследване от борсовия регулатор - Комисията за фондовите борси и ценните книжа (SEC), която през 2010 година я обвини, че през 2007 година е създала сложен продукт, съдържащ високорискови ипотечни кредити, Abacus, продаван след това на клиенти, които са вярвали, че ще има възход на пазара за недвижими имоти, след като самата банка е прогнозирала спад.

На 16 март 2008 година JPMorgan Chase купува за жълти стотинки Bear Stearns, която е на ръба на фалита, защото тази банка бе заложила на катастрофални високорискови ипотечни кредити. Създадена през 1923-а и осигуряваща работа на 14 000 души, Bear Stearns бе един от символите на разрастването на американската финансова система.

"Това бе голям обрат", разказва Кени Полкари. "Всички тези сложни продукти станаха непродаваеми. Вече не можеше да им се намери купувач. И така изведнъж настъпи всеобща паника".

Инвеститорите се обърнаха към пазара на акции и започнаха да разпродават ценни книжа.

"Ние бяхме в края на шахматната дъска, но платихме висока цена, въпреки че не бяхме спечелили от тези токсични продукти", развълнуван казва Полкари. Гневът му не е стихнал близо 10 години по-късно. Той негодува от регулаторите, които според думите му, "не разбираха от нищо".

Неговата фирма уволнява "много хора". Самият той отива в O'Neil Securities и сега редовно пише коментари за американските медии.

Люк Олинга, Франс прес/БТА

------------------------------------

*Американски банков закон от 1933 година, който разделя инвестиционната банкова дейност от дейността по депозитите, за да не се допускат спекулации и конфликти на интереси - например отпускането на заем от търговска банка и подписването на нова емисия ценни книжа. Законът забранява плащането на лихви върху договорените депозити и разрешава на Управлението за федерален резерв да определя изискванията за банковите провизии.