Allianz: Кризата ще затвърди неравенството в богатството

Кризата вероятно ще затвърди неравенството в богатството както между страните, така и в тях. Това е един от основните изводи в годишния доклад за богатството на държавите на австрийската финансова група Allianz.

Световните финансови активи са се увеличили с 9,7% през 2020 г., достигайки магическите 200 трилиона евро за първи път. Двигател на този ръст са били главно спестяванията. Локдауните драстично намалиха възможностите за потребление, което предизвика глобалният феномен „принудителни спестявания“, посочват от Allianz. Именно този феномен е довел до скок на новите спестявания със 78% до 5.2 трилиона евро през 2020 г., което е абсолютен рекорд. Притоците в банкови депозити (опция при принудителни спестявания, когато в банковата сметка остават неизразходвани приходи) почти се утроиха (+187%). Депозитите представляват половината или повече от новите спестявания на всички разглеждани пазари. В резултат на това за първи път банковите депозити нараснаха в световен мащаб с двуцифрен процент от 11,9%. Предишният пик на растеж беше 8% през 2008 г. по време на финансова криза. Докато активите в ценни книжа, подпомогнати от силните фондови пазари, нарасна с 10,9%, активите на застрахова

През 2020 г. финансовите активи на развиващите се пазари (+13.9%) са нараснали по-бързо, отколкото на развитите пазари (+10.4%), като след три годишен период се върнаха към познатите модели на растеж. В резултат на това разликата в просперитета между богатите и бедните страни също се е свила донякъде, се твърди в доклада.

„Все пак е все още рано да бъдем категорични“, отбелязват обаче авторите му. Те обръщат внимание, че въпреки че много развиващи се страни се представиха изненадващо добре през първата година от пандемията, има индикации, че дългосрочните последици и предизвикателства от недостатъчната ваксинация и преконфигурирането на веригите на доставки в дигитални и екосъобразни, могат да засегнат предимно по-бедните страни. Същото може да се твърди и по отношение на разпределението на националното богатство.

„Докато средната класа се е свила през последните години (имайки предвид намаления й дял от общото национално богатство в много страни), през 2020 г. огромните социални трансфери успешно се противопоставиха на по-нататъшното отдалечаване от класата на богатите. Но тази щастлива развръзка може да не продължи, когато държавната подкрепа изтече и директните последици от кризата - като загуба на милиони работни места, отново се почувстват“, смятат експертите от Allianz.

„Пандемията е много по-голямо предизвикателство за по-бедните страни“, коментира Патриша Пелайо Ромеро, съавтор на доклада. „Вероятно Covid-19 ще продължи да задържа икономическото развитие в тази група държави много по-дълго, отколкото на развитите пазари. Истинското предизвикателство идва след това: тези страни ще се озоват в постпандемичен свят, в който ще им бъде все по-трудно да използват предимствата си по познатия начин, имайки предвид продължителните промени в технологиите, политиката и начина на живот. Постепенното затваряне на пропастта по отношение на просперитета в световен мащаб, което беше определящо за развитието през последните десетилетия, вече не може да се приема за даденост."

Що се отнася до България анализите показват, че брутните финансови активи на българските домакинства са нараснали с оскъдния 0,1% през 2020 г. Това е най-слабото увеличение от 2000 г.

Основната причина за това е класът на активите в ценни книжа, който представлява 43% от всички активи на българските домакинства, изчисляват от Allianz. Според тях ценните книжа, държани от български домакинства, са намалели с огромните 9,3%. Това е първият спад от 2012 г. насам, дължащ се отчасти на факта, че българските спестители се превърнаха в нетните продавачи на ценни книжа през 2020 г. Другите два класа активи - банкови депозити, както и активи на застрахователни и пенсионни фондове, показаха силен растеж, увеличавайки се съответно с 10.0% и 10.8%. Но за разлика от повечето съседни страни, няма как да говорим за бум на спестяванията. Напротив, новите спестявания паднаха близо до нула (увеличаването на банковите депозити е просто обратната страна на продажбата на ценни книжа).

Ръстът на задълженията в България се забави до 5.0%, което е най-бавното увеличение от четири години насам. Поради свиване на икономическото производство през 2020 г., съотношението на дълга (пасиви в % от БВП) скочи до 31%. Това все още е значително под нивата, които се наблюдават например в Чехия (42%) или Словакия (51%).

С нетни финансови активи на глава от населението от 10 010 евро, България остава на 35-то място в класацията на най-богатите страни. Така България се нарежда в защитна позиция сред страните в региона - под Словения (25), Чехия (26) и Унгария (30), но изпреварва Полша (37), Словакия (38) и Румъния (40). Нещо повече, от 2000 г. България се изкачи със седем стъпала, подчертавайки успешния процес на догонване през последните десетилетия. В резултат днес първата десетка изглежда различно в сравнение с 2000 г.: наблюдаваме по-силно присъствие на скандинавско-азиатска афера, но САЩ и Швейцария все още царуват.