Алтернативен бюджет по време на политическа криза

За 14-та поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изготвя своя Алтернативен държавен бюджет, който залага на запазването на фискалната стабилност и бягство от популизма, заразил много от политическите играчи. Алтернативният бюджет съвпада с „окото” на поредната политическа криза, което поставя под въпрос самото приемане на бюджет за следващата година.

Традиционно в Алтернативния бюджет на ИПИ биват залагани множество идеи за реформи като намаляване на основни данъци и осигуровки, рационализирането на публичните разходи, повече избор в осигурителните системи, задълбочаване на финансовата децентрализация и други. Тази година, на фона на политическата криза и опита ни от последните години, големият фокус попада върху елиминирането на дефицита и удържането на една относително разумна фискална рамка.

Следващата година се очаква да донесе влошаване на международната среда и забавяне на растежа в Еврозоната. На този фон прогнозите за българската икономика също бяха занижени, като последните очаквания са за растеж между 2,5% и 3,%. Тук трябва да се отбележи, че тези прогнози са правени преди правителството да подаде оставка и съответно не отчитат повишения политически риск и неговите ефекти върху растежа. Т.е. ръстът на икономиката през 2017 г. е много вероятно да е по-нисък, ако създалата се ситуация доведе до отлагане на частни инвестиции и забавяне на големи европейски проекти, както това се случи при предишната политическа криза.

Историята от последните няколко години показва, че във времена на политическа нестабилност и промени на политическата сцена бюджетът на държавата се разхлабва, а дефицитът расте. Опитът от 2013 и 2014 г. говори за опасност от по-ниски приходи, в т.ч. по-слабо усвояване на европейски средства, заради по-бавните обороти, на които започва да функционира администрацията при „аварийния режим” на работа на изпълнителната власт. В същото време се явяват множество непредвидени разходи, което в крайна сметка води до разпускане на бюджетната дисциплина. Видима е и тенденцията от последните години да има сериозни разминаване между това, което се гласува и това, което се реализира като бюджетна рамка.

Вземайки под внимание политическата нестабилност и опасностите пред фиска, ИПИ стъпва на един консервативен макроикономически сценарий, който отчита вероятността от реализирането на външни рискове и охлаждане на растежа у нас. В тази фаза на икономическия цикъл е недопустимо страната да планира нови бюджетни дефицити (1,3 млрд. лв. по консолидираната рамка според внесения в НС бюджет), особено при положение, че за тази година ще бъде постигнат балансиран бюджет. Изключително опасни звучат и заявките на някои политически играчи за нови популистки харчове и дори дълбоки промени в данъчната система. Всичко това са предложения, които са дълбоко пропагандни и търсят да се възползват от липсата на ясна отговорност в създалата се сложна политическа ситуация.

Акценти от Алтернативен бюджет 2016:

• Отказ от всякакви идеи за нови разходи и популизъм на гърба на бюджета, в т.ч. по отношение на данъчната система - осуетяване на всякакви нови разходи, които могат да се „промъкнат” между първо и второ четене за законопроекта;
• Залагане на буфери в бюджета както в приходната му част (очакваните приходи от концесията на летището в София), така и в разходната (например, задържане на 5% от разходите на всички бюджетни разпоредители до последното тримесечие на годината);
• Приемане на бюджета за 2017 с балансирано салдо, в т.ч. по националния бюджет и по консолидираната рамка - балансираният бюджет е най-неутралната възможна фискална рамка, която отговаря на създалата се сложна политическа ситуация;
• Залагане на средносрочна бюджетна рамка с нулеви дефицити за 2018-2019 г. и окончателно скъсване с хроничните дефицити от 2009 г. насам;
• Замразяване на разходите за текуща издръжка в публичния сектор и обуздаване на ръста на субсидиите; отлагане на големите разходи в сектор „Отбрана”; преустановяване на програмата за „безплатно” саниране на многофамилни жилищни сгради;
• Занижаване на капиталовите разходи до едно по-реалистично ниво предвид очаквания умерен темп на усвояване на европейски фондове;
• Осигурителни промени - отказ от увеличението на осигурителната вноска за държавна пенсия; отпадане на възможността за отказ от пенсионни спестявания във втория стълб (частните пенсионните фондове) и прехвърлянето им към солидарната система.

Накратко, Алтернативният бюджет на ИПИ предвижда нулев дефицит, като подготвя фиска за посрещане на една по-неблагоприятна година, както в икономически, така и в политически план. Този бюджет залага достатъчно буфери както в приходната, така и в разходна си част с цел да гарантира запазването на фискалната устойчивост и балансирано салдо дори и при появата на неочаквани външни и вътрешни шокове. Бюджетът също така запазва осигурителната тежест, като не предвижда покачване на цената на труда посредством по-високи осигурителни вноски за пенсия и вдигане на минималната работна заплата, както това е предвидено в проектобюджета на правителството в оставка. Паралелно с това са заложени по-ниски разходи за текуща издръжка на администрацията, както и по-реалистични прогнози за усвояването на европейски средства и свързаните с това капиталови разходи в бюджета.

В крайна сметка, Алтернативният бюджет на ИПИ показва, че е възможно да се разпише и един по-консервативен бюджет без дефицит, който гарантира фискална стабилност в условията на по-бавен икономически растеж и поредния епизод на политическа криза у нас.