Бюджетната прозрачност на минимални нива навсякъде по света

Едва една от пет в общо 117 страни по света покрива минималните стандарти за прозрачност, контрол и ефективност на гражданското участие в планирането и харченето на публичните държавни средства. Това сочи новото издание на международното изследване „Отворен бюджет“, единственото международно независимо сравнително изследване на бюджетната прозрачност в глобален план.

Факт е, че глобалната пандемия от коронавирус предизвика спешни промени в бюджетните приоритети и увеличаване на публичните разходи в повечето държави по света. Нуждата от финансиране на бързи действия за преодоляване на здравните и икономическите ефекти от кризата обаче нe трябва да поставя под въпрос прозрачността на разходите, включването на гражданите в планирането на бюджетните промени и функционирането на механизмите за външен контрол и одит, коментира Уорън Крафчик, изпълнителен директор на International Budget Partnership, съставящ индекса.  

България повишава оценката си

Оценката за бюджетна прозрачност на България в международния Индекс „Отворен бюджет“ за 2019 се повишава до 71 пункта от максимални 100, което е средната стойност за страните-членки на ОИСР. Страната ни остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80 пункта. В тази категория са страните, за които се смята, че предоставят „значителна информация“ за бюджета. От 2006 година, когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 г. до 66 през 2017 г. и 71 в най-новото издание на индекса от 2019 г. В него с най-висока бюджетна прозрачност са Нова Зеландия, Южна Африка, Швеция, а Мексико постига забележителен напредък в последните четири години и вече е сред най-добре представящите се страни.

Като цяло, правителството в България предоставя значителен обем информация чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг, коментират авторите на доклада към индекса. Като позитивна тенденция в последните години се отбелязва изготвянето и публикуването на т.нар. „Бюджети за гражданите“ – документи, представящи в кратък и разбираем формат най-важното в отделните фази на бюджетния процес. Препоръките за постигане на бърз напредък в класацията са да бъде разширен обхвата на данните и индикаторите, включени в доклада за изпълнение на бюджета за полугодието. Това е особено актуално в кризисна ситуация като тази, когато резките и дълбоки промени в макроикономическите очаквания ще засегнат сериозно прогнозните бюджетни параметри и вече наложиха една актуализация на бюджета, посочват авторите на доклада. Включването на детайлен анализ на ефективността в постигането на целите на разходните програми в годишния отчет за изпълнение на бюджета също би допринесло за бъдещо подобряване на оценката в индекса, допълват те.

Критични точки

Повечето правителства по света не предоставят ефективни възможности за гражданско участие в бюджетния процес, показва още новото издание на индекса. България отчита стойност от 26 пункта, което е над средната глобална стойност от 14 пункта, но въпреки това се счита за слаба възможност за участие. Подобрението на този показател може да дойде чрез създаване на допълнителни механизми за активно включване на гражданското общество още на етап планиране на бюджета от изпълнителната власт, смятат авторите на доклада. Това, според тях, изисква насочени обществени консултации по избрани бюджетни приоритети, за които правителството търси обратна връзка, включително от най-уязвимите социални групи. Нужна е по-активно ангажиране на гражданското общество и засегнатите страни и в процеса на отчитане и анализ на бюджетните данни и резултатите от държавните програми. Допълнителен ефект ще има и даването на повече възможности за граждани да правят предложения за одити, които да бъдат включени в одитната програма на Сметната палата, гласи друга препоръка към страната ни.

Капацитетът на парламента за ефективно участие и контрол също се запазва на ниско равнище, като особено слабо е представянето в областта на контрола от законодателната власт при изпълнение и отчитане на бюджета, посочват от International Budget Partnership. Фискалният съвет може да утвърди в по-пълна степен ролята си, като започне да прави независима оценка на предлагани от изпълнителната власт нови разходни програми, както и като участва по-активно участие в дискусиите в парламентарните комисии. Подобрение на оценката може да се постигне чрез дискусии в Народното събрание на бюджетните приоритети на по-ранна фаза в бюджетния процес, смятат авторите на доклада. Според тях друга необходима промяна е организирането на публични експертни дискусии по доклада на Сметната палата за изпълнението на бюджета, включително с изслушване на председателя на палатата. Заедно с това, специализираната комисия по бюджет и финанси може да изготвя собствен анализ на текущото изпълнение на бюджета. Добра практика е комисията  да съставя и публикува доклад със заключения и препоръки въз основа на представените резултати в годишния доклад на Сметната палата за изпълнението на бюджета, се казва в друга препоръка за подобряване на позициите на страната ни в индекса.

България попада в групата на 71 страни, в които механизмите за контрол върху публичните финанси от страна на независима Сметна палата се считат за „адекватни“, с резултат от 83 пункта. Възможност за подобрение е възлагането на преглед на одитните процеси в Сметната палата от външна независима организация.