Бюджет 2022 приет на първо четене

Със 127 гласа "за", 99 "против" и без "въздържали се" парламентът прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 г. Срещу проектобюджета гласуваха от ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане". 

Над седем часа и без прекъсване за почивка депутатите обсъждаха финансовата рамка за 2022 г. на първо четене. На заседанието присъстваха и членове на кабинета, сред които вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев и вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова. Управляващите защитиха визията си, че бюджетът е фокусиран върху социалната политика и икономическия растеж. Опозицията обаче отправи критика, че не вижда реформи и дългосрочни политики, предаде БТА.

Проектобюджетът предвижда растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) да се ускори до 4,8 процента през 2022 г., движен от инвестициите. Предвижда се дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) (на касова основа) да достигне 4,1 процента от БВП през 2022 г. (с включени COVID-19 мерки) и 2,5 на сто от БВП (без COVID-19 мерки) с последващи годишни стъпки за фискална консолидация, се посочва в доклада на парламентарната комисия по бюджет и финанси. 

В резултат на положителната динамика на заетостта се очаква коефициентът на безработица за тази година да намалее до 5%. Средногодишното повишение на инфлацията хармонизирани индекси на потребителските цени (ХИПЦ) през 2022 г. се прогнозира да бъде 5,6%, а инфлацията в края на годината да се забави до 3,1%. 

Предвижда се запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост. 

С проекта на държавен бюджет е предложено като временна мярка за 2022 г. да се предостави възможност за използване на ваучерите за храна като разплащателно средство за заплащане не само за храна, но и за погасяване на сметки за ползвани за битови нужди електрическа енергия и вода. 

От 1 април 2022 г. е предложена отмяна на окончателния данък върху придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки.
Разчетено е увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 април 2022 г. от 650 на 710 лв. 

За 2022 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности. Също така, за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията, увеличението е в размер 89,3 млн. лв. Предвидено е също увеличение на заплатите на педагогическите специалисти, за което са заделени 315 млн. лв. 

От 1 април 2022 г. се предвижда увеличаване на доходния критерий по чл. 4 и 4а от Закона за семейни помощи за деца и увеличаване на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование. За това са заделени 90 млн. лева. 

Планирани са 26 млн. лева за разходи за допълнителни възнаграждения за служители на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" във връзка с работа в рискови условия и положен извънреден труд по овладяване на пандемията от COVID-19 за шест месеца. 

За овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 за 2022 г. са осигурени допълнителни средства за закупуване на допълнителни количества ваксини - 267,2 млн. лв.; 352 млн. лв. - за осигуряване на подкрепа на персонала на първа линия; 131,8 млн. лв. - за осигуряване на лекарствени продукти за лечение на COVID-19 за лечебните заведения; и 101,2 млн. лв. - за осигуряване на изследване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни тестове за учениците, бързи антигенни тестове и PCR тестове. 

Отделени са 13,2 млн. лв. за издръжката на децата в детските ясли, с оглед пълното освобождаване на родителите от заплащане на такси , считано от 1 април 2022 г., както и 70 млн. лв за изграждане и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища. 

С цел смекчаване на икономическите последици от внезапно настъпилата нестабилност на цените на електрическата енергия и природния газ са заделени средства за подпомагане на бизнеса в размер на 931,5 млн. лв. 

За продължаване на т.нар. мярка 60/40 за подкрепа на бизнеса за запазване на заетостта за шест месеца са заложени 410 млн. лева. 

Целевата субсидия за капиталови разходи за общините е увеличена с 67,2 млн. лв. или 30% спрямо 2021 г., а общата изравнителна субсидия е увеличена с 49,6 млн. лв. или с 15%. 

Разходите за отбрана за 2022 г. възлизат на 1,73% от БВП. Предвидени са средства за превъоръжаване и модернизация на трите вида въоръжени сили и повишаване на отбранителните способности на Българската армия (БА). От тях 187 млн. лв. са за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили; 100 млн. лв. - за основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада; 180 млн. лв. - за средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет, включително и за съпътстващите разходи по придобиването му; и 77 млн. лв. - за преодоляване на некомплекта на (БА). 

С оглед на необходимостта от прецизиране и остойностяване на част от политиките и реформите в секторите се предвижда те да бъдат заложени при последваща актуализация на бюджета, която обаче няма да засегне целите за бюджетното салдо, се посочва в доклада на бюджетната комисия. В него се отбелязва още, че между първо и второ гласуване на законопроекта ще бъде внесено предложение от коалиционните партньори за отпадане на преходните и заключителните разпоредби, с които се променят закони, които нямат пряка връзка с основния законопроект и следва да бъдат внесени като отделни законопроекти.  

Дебатите в залата 

В залата финансовият министър Асен Василев на няколко пъти повтори, че се внася нов модел на правене на бюджет и се набляга на инвестиции. Нинова коментира, че се обсъжда единственият закон на държавата, който, по думите й, засяга всеки българин - от бебето до столетника. Тя бе категорична - бюджетът бори демографската катастрофа. Нинова открои приноса за това на БСП, предаде БТА.

"Парите са насочени към децата и безплатните ясли и детски градини, учениците и тяхното здравеопазване, децата и здравословния начин на живот, по-качествена храна, децата и спортът", изброи вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова. Според Нинова, бюджетът за 2022 г. връща активната роля на държавата. Досега се изповядваше философията на оттеглянето на държавата от ключови сектори и пълна либерализация на пазара, кризите показаха, че това е грешен модел, заяви Нинова. 

Драгомир Стойнев от БСП също изтъкна социалните мерки, заложени в бюджета, като изброи и помощта за управление на ковид кризата. Това е първият бюджет на това правителство, не може да очакваме от два месеца работа да започнат големите реформи, каза той. Той каза, че правителството "трябва да събуди" парите от банките, за да се стимулира икономиката. 

Председателят на бюджетната комисия в парламента и депутат от "Има такъв народ" (ИТН) Любомир Каримански заяви подкрепа за проектобюджета, но направи уговорка. Той потвърди нагласата на парламентарната група на ИТН за отпадане на параграфите в преходните и заключителни разпоредби - от параграф 10 до 104. Целта е една единствена - да не повтаряме порочна практика, която е създадена, чрез закона за държавния бюджет да се променят и закони, които нямат отношение към бюджета, посочи той. Каримански коментира, че разбира, че желанието е чрез преходните и заключителните разпоредби да се задействат реформите, но препоръча това да не се прави по този начин. 

Мартин Димитров от "Демократична България" каза, че има потенциал за развитие на производството и инвестициите. 4,7 на сто растеж на икономиката е възможен. България може да стане богата държава, добави той. 

Критики към бюджета онправиха от ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане". От ГЕРБ-СДС отбелязаха, че не очакват да се изпълнят заложените параметри и отправиха критика за секторните политики. Екатерина Захариева (ГЕРБ-СДС) каза, че парите за Министерството на външните работи са по-малко. Очевидно външната политика няма да е приоритет, предположи тя.

Бившият финансов министър Кирил Ананиев пък определи представените разчети като "социален експеримент", което явно дойде в повече на Асен Василев. Той се качи на трибуната при Ананиев по време на негова дуплика и го прекъсна с предложение да представи възможностите за намаляване на разходите. "През годините Валутният борд наложи като ценност консервативната фискална политика и ниски нива на държавния дълг. Очевидно за Вас тези достижения нямат никаква стойност. Господин Василев, наистина целта определя средствата, ама ако ги имаш", отговори Ананиев. По думите му "новият стил на фискално-икономическа политика" отдалечава все повече страната ни от влизането в Еврозоната с индикативна дата януари, 2024 година.

Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС) пък постави въпроса за инфлацията. Според него поне три на сто от инфлацията се дължи на закъснелите мерки от държавата да компенсира бизнеса. По думите на Вълчев така се е стигнало до момента, в който високите цени на енергоносителите да проникнат в крайните цени. 

Темата за електроенергията повдигна по-рано по време на дебата и зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев. Той коментира, че 8 млрд. лева са "изпомпаните" инфлационни приходи. Можеше част от средствата да останат, каза той. Можеше да се спре износът на ток и да се поиска дерогация за това, посочи Цонев, на което Василев отговори, че правителството се е допитало до Брюксел дали може да спре износа на ток заради високата цена, но отговорът е бил отрицателен.

Йордан Цонев предупреди и че вижда сериозна тенденция към покачване на държавния дълг като подкрепи думите си с данни, според които само за времето от 2020 до 2024 година дългът ще нарасне с 20 милиарда лева. Той определи бюджета като "популистки" и заяви, че с част от мерките за подпомагане всъщност се подкрепя инфлацията.

И онагледи опасенията си с крилата фраза: "Ако трябва да перифразираме онази прекрасна крилата фраза от втората кампания на Бил Клинтън, която той, за да помни акцента, си беше написал на таблото: "Икономиката, глупако!", аз бих ви посъветвал да напишете това с една добавка: "Икономиката, глупако, а не репресиите!".

В защита на дефицита се хвърли веднага Румен Гечев от БСП. България е сред страните с най-ниски нива на дълг и дефицит в Европейския съюз, заяви той и дори отправи друженски упрек към Василев. "Много е скрънзав нашият министър на финансите, тъй като България е в страните четири-пет от Европейския съюз, която има най-свити бюджетни разходи спрямо брутния вътрешен продукт и един от най-ниските бюджетни дефицити, като изключите Люксембург и Холандия, които са особени страни и които перат "без накисване", така да се каже, някои неща, и те няма нужда да си увеличават дефицита", каза още Гечев.

Байрам Байрам от ДПС определи бюджета като "политическа лъжа" и "предизборен". Така предложеният бюджет не може да ни изведе от кризите, категоричен бе той. Ние от ДПС го характеризираме на предизборен, проинфлационен, на продължаваме подмяната - или продължава бюджетът от джипката, коментира още Байрам. И обобщи: "Най-вероятно правителството е с къса визия на управление и смята още тази година да хвърли бялата кърпа".

Образът на "джипката" прелиташе периодично като метафора, препраща към управлението на ГЕРБ като към края на дебатите дори вдъхнови за спонтанен пърформанс Aтанас Михнев от "Продължаваме промяната". От трибуната на парламента той заяви, че румънците имат 77 процента ръст в доходите си и попита бившите управляващи къде са парите. След това извади от джоба на сакото си детска играчка джип, размаха я и отсече: "Ето ги парите, ето ги - в джипката. Да не кажат сега, че сме млади и неопитни и си играем с колички, нали. Все по-млади от нас влезнаха в парламента. Ето ги парите. Ето ги високите доходи, ето ги построените магистрали. Те в сакове са били раздадени, в чекмеджета, проиграни на партии белот. Това са парите. Уважаеми колеги, оплаквачки ГЕРБ, промяната с този бюджет дойде."

Зам.-председателят на парламента и депутат от "Възраждане" Цончо Ганев изрази мнение, че в проектобюджета липсват реформите. Според него не се разбирало за какво ще се предвиди и новият външен дълг. Когато икономиката е в растеж, тогава държавата трябва да спестява или поне да запази баланса в бюджета, посочи той. 

Томислав Дончев (ГЕРБ-СДС) пък заяви, че вижда "мазна кутия без пица в нея". На това изказване финансовият министър отвърна, че има пица за всички, но няма пица за крадци.