ЕЦБ вероятно ще изчака с вдигането на лихвените проценти

Европейската централна банка ще изчака до последните месеци на тази година за първото повишаване на основните си лихвени проценти от повече от десетилетие, предаде Ройтерс.

След инвазията на Русия в Украйна все по-малко икономисти очакват по-ранно предприемане на мерки от страна на ЕЦБ, показват анкети на агенцията.

В анкета, проведена между 1 и 4 март, 27 от 45 запитани икономисти смятат, че ЕЦБ ще повиши лихвите през последното тримесечие на годината, въпреки че инфлацията в еврозоната достигна 5,8% през февруари, опровергавайки очакванията на централната банка за спад.

Само 6 икономисти очакват първото повишение на лихвите да се случи през третото тримесечие. За сравнение, при анкетата от миналия месец такава прогноза даваха 16 икономисти.

От 33-мата респонденти, които очакват депозитната лихва да не се задържи на настоящото рекордно ниско ниво от минус 0,5% до края на тази година, 18 прогнозират тя да достигне минус 0,25%, 9 очакват по-ниска стойност, а 6 – по-висока.

Това разминаване в оценките подчертава предизвикателството, пред което е изправена централната банка при срещата си на 10 март.

Очакванията за лихвените проценти на ЕЦБ са в рязък контраст с тези за лихвите на другите големи централни банки, които вероятно ще осъществяват няколко повишения до края на годината. Английската централна банка вече вдигна лихвите два пъти при последните си две срещи.

Подобно на тези други икономики, еврозоната се справи сравнително добре с вълната от варианта Омикрон на коронавируса и стартира в режим на пълно възстановяване. Това възстановяване обаче може да бъде поставен под въпрос заради конфликта между Русия и Украйна.

„Войната всъщност не внесе сериозни промени по рискове за инфлацията и растежа, тя само ги изостри. Следователно, тя вероятно няма да промени фундаментално плановете на ЕЦБ за предпазливо и постепенно оттегляне на някои политики за подкрепа“, пишат икономистите на Rabobank в бележка до клиенти.

„Това, което се промени, е несигурността в краткосрочен план. Вярваме, че това може да доведе до кратко забавяне на графика за нормализиране на политиката на ЕЦБ, но не и да прекрати тези усилия“, добавят те.

За момента няма и ясен консенсус за това кога точно ЕЦБ ще прекрати дългогодишната програма за покупки на активи AP, чрез която тя купува активи на стойност 20 млрд. евро всеки месец.

Междувременно нарастващите цени на енергията и по-нататъшните прекъсвания на веригата за доставки след руската инвазия в Украйна вероятно ще задържат инфлацията по-висока за по-дълго време.

Тъй като конфликтът в Украйна се задълбочи и е малко вероятно ЕЦБ да повиши лихвите преди края на годината, в петък еврото падна под 1,10 долара за първи път от май 2020 г. , повишавайки перспективата за допълнителен инфлационен натиск

„Войната очевидно увеличи риска от сценарий на стагфлация за еврозоната, където ще има слаб икономически ръст и много по-висока инфлация на фона на високите цени на енергията“, каза Карстен Бжески от ING.