Финансовите решения, за които хората съжаляват най-много след време

За кои финансови решения ще съжаляваме и за кои не

Всеки ден ние взимаме решения свързани с нашите лични финанси. Някои от тях, като поредната импулсивна покупка, не са толкова важни и няма да ни се отразят на цялостното финансовото състояние, ако е само еднократно действие. Други обаче могат да променят целият ни живот в положителна или в отрицателна посока. В тази статия ще ви споделя за финансовите решения на хората на средна възраст или в „златните“ си години, за които съжаляват най-много и тези, за които са благодарни на съдбата и на себе си, че са ги взели преди време.

№5 Не са защитили по-добре своите активи

Всеки от нас е чувал от родителите си или е преживял местните и световните кризи, през които премина България през последните 30 години. Когато прибавим и трудните периоди в личния ни живот се оказва, че всеки от нас ще се сблъска с поне 4-5 големи кризи, които ще засегнат финансите ни.

За много хора у нас 1996 година е един от най-тежките периоди в живота им. Тогава стотици хиляди хора изгубиха всичките си спестявания заради фалита на банките и хиперинфлацията. Години след това в клоновете на банките и в застрахователните дружества имаше отчаяни хора, които разбираха от служителите, че парите им за апартамент на децата или внуците им са се стопили.

Немалко българи загубиха парите си при фалита на КТБ, в многобройните финансови пирамиди и измамни схеми. Също така, природни бедствия като пожари, наводнения, и земетресения са унищожили хиляди домове, които са строени или изплащани с години. Наличието на една евтина имуществена застраховка щеше да запази финансовото състояние на всички тези хора, но не може да променим миналото.

Друго нещо, за което съжаляват хората, с които съм работил е, че не са потърсили професионален съвет от специалисти, с които да защитят парите и имуществото си. Аз и моето семейство преодоляхме кризата от 1996 година без финансови загуби, благодарение на съвет от моя учител по финанси, който препоръча всичките спестявания да се обърнат в долари.

От друга страна, досега не съм чул някой, който да съжалява, че се е доверил на експерт за важно финансово решение, което трябва да вземе.

№4 Живот на кредит

Немалка част от хората, с които съм говорил, съжаляват за онези малки или по-големи покупки, които са направили на кредит. Много е лесно да се изкушиш да си вземеш нещо още днес със заем, вместо да го имаш в бъдеще, когато ще събереш парите. В началото това е доста пристрастяващо, признавам си. Когато стартирах корпоративната ми кариера, заплатата ми беше сравнително ниска и не ми стигаше за много неща, но самочувствието ми се вдигаше всеки път, когато посещавах моята банка.

Служителите винаги ми казваха, че като лоялен клиент имам правото да изтегля кредит и още днес да си купя мечтаната кола, собствения дом или почивката, за която си мисля още от края на предишната. На пръв поглед, те не искаха нищо, освен да се разпиша на някакви документи. Лесно, нали? И магически парите се озоваваха по разплащателната ми сметка, откъдето можех да имам всичко на момента. Така си купих кола, жилище, пътувания, телефони, часовници и още куп други неща.

Трудното дойде когато още на следващия месец трябваше да връщам тези пари. Все още чувах в главата ми думите на кредитния ми експерт: „Това са само 100 лева на месец“, но когато си купиш повече неща, вноската набъбва и в един момент аз работех само за банката, която прибираше по-голяма част от заплатата ми. Бях започнал да живея живот на кредит.

В това положение се бяха оказали много от хората, с които съм разговарял в последните години и това решение го приемаха за едно от най-лошите, за което съжаляваха горчиво. С идеята, че новите придобивки ще ги направят по-щастливи, те са ставали зависими от банките, работодателите и от държавата.

В същото време, решението да теглим кредити само за важните неща, които могат да ни донесат финансови ползи, се оказва едно от най-добрите, за което никой не съжалява.

№3 Не са инвестирали

Много пъти съм чувал, че ако хората бяха започнали да инвестират преди години, сега щяха да бъдат много по-добре във финансово отношение. Ниската финансова грамотност и инвестиционна култура у нас все още е пречка повечето хора да извадят парите си от банковите депозити и да ги инвестират в истински активи. В момента сме в такава ситуация, че високата инфлация чука на вратата ни и ако не вземем мерки, парите ни ще се обезценяват все по-бързо и след години може да сме на мястото на нашите родители, баби и дядовци, които хиперинфлацията превърна от сума, достатъчна за жилище в София в такава, с която дори не може да си платим вечерята в ресторант.

Дори да започнем с малко, благодарение на сложната лихва (която не е никак сложна за разбиране и като начин на действие) дребните суми, които заделяме сега и инвестираме, могат да се превърнат в десетки (дори стотици) хиляди след години. Само трябва да започнем. Това е едно от нещата, за което най-много съжаляват хората и не случайно е под №3 в моята импровизирана класация.

Въпреки че инвестирането е свързано с риск, има печалби и загуби, досега не съм чул някой да съжалява или да се оплаква, че е започнал да инвестира. Ако използва подходящите стратегии и положи малко усилия, за да се образова в тази материя, доходността ще става все по-висока с времето, а кризите ще се превърнат във възможности за покупка на евтини активи.

№2 Не са спестявали

Може би, това е едно от финансовите решения, за което съжаляват най-много хора. Винаги има някаква причина да отложим заделянето на средства – „трябва да връщаме кредита за жилището“, „сега взехме и лизинг“, „онова пътуване сега е на промоция“, „появиха се децата и трябват пари за памперси“, „частните детски градини са скъпи“ или пък по-философското „икономията е майка на мизерията“.

Животът от заплата до заплата се приема за нормален в днешното време на изкушенията и многото възможности, но идват обществени или лични кризи като тези от 2008 и 2020 години, когато много хора остават без работа и осъзнават, че имат пари само за няколко седмици напред. Същите тези хора не мислят и за пенсионирането си и разчитат, че някой друг ще се погрижи за тях, когато те вече няма да могат. За съжаление, това няма да стане.

Ако искате ми вярвайте, но досега не съм чул от нито един човек да съжалява, че си е заделил пари за поне няколко месеца напред, че е осигурил старините си или че има спестявания за образованието на децата си.

№1 Не са си правили сметката

Това е №1 финансово решение, за което съжаляват най-много хора и донякъде обединява предишните. Голяма част от тях са се пуснали по течението и са проявили мързел по отношение на техните лични финанси, като са очаквали, че родителите или половинките им ще имат грижата за всички парични въпроси. В някои домакинства това е обща „политика“ и никой не мисли за спестяване, инвестиране, защита или по-дългосрочно планиране, а всеки проблем се решава на момента и се живее ден за ден.

Ако сме деца, това е приемливо и дори забавно, но когато навършиш 18 години не мисля, че е редно да разчитаме на родители си или на някой друг да ни издържа или да проявяваме безрасъдство по отношение на нашите лични финанси и тяхното управление. През ръцете на всеки от нас минават поне по 1 милион лева за целия му живот, но една много малка част от тях задържаме, а само малцина ги увеличават или умножават.

В същото време, не познавам човек, който да съжалява, че разумно е управлявал парите си в живота. Тук не говоря да се превръщаме в скъперници и нищо да не си купуваме, а да правим сметка на парите си и да ги ценим.

За финал

Това бяха топ 5 на финансовите решения, за които съжаляват най-много хора. Единият вариант е да ги приемем за някаква измислица и да си действаме по нашия начин. Другият е да помислим кои от тях са разумни и да не чакаме „специална покана“, за да ги приложим в нашия живот. Каквото и да решите, това ще определи до голяма степен бъдещето ви, затова отделете малко време и помислете внимателно върху поставените въпроси. Успех!