Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|Fitch посочи важното условие за растежа на българската икономика
Финансирането от фонда „Следващо поколение ЕС“ (Next Generation EU – NGEU) може да подкрепи растежа на българската икономика, но страната ни трябва да повиши степента на усвояване на средства. Това се казва в доклад на рейтинговата агенция Fitch, цитиран от сайта Emerging Europe.
Перспективата за значително финансиране за инвестиции в България от Европейският съюз, и по-конкретно в рамките на фонда за 750 милиарда евро и неговото влияние върху икономическия растеж, бе основния двигател за ревизията на перспективата пред рейтинга на страната, отбелязват от агенцията.
През февруари Fitch повиши перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута от стабилна на положителна, отразявайки разсейването на макроикономическите рискове, произтичащи от пандемията от коронавирус. За позитивната ревизия допринесе и по-устойчивата икономика и стабилната политическа рамка, както и продължаващият постепенен напредък към приемането на еврото. Рейтинга BBB бе потвърден.
България се очаква да бъде един от основните бенефициенти на трансферите от Европейския съюз, като тук влиза 16,6 млрд. евро (27% от брутния вътрешен продукт на България за 2020 г.), от Многогодишната финансова рамка за периода 2021 - 2027 г. (МФР) и 7,5 млрд. евро (12% от бвп) под формата на безвъзмездни средства от NGEU. След Хърватия, България има най-високия дял на средства като процент от БВП в целия ЕС.
„Fitch вярва, че европейските фондове ще подкрепят макроикономическите перспективи на България, вдигайки растежа от прогнозираните 3% през 2021 г. на 4-5% през 2022-2025 г.“, коментира директорът на Fitch Ratings Федерико Салазар.
Според него обаче съществуват и някои предизвикателства, които биха могли да ограничат въздействието върху дългосрочния потенциален растеж.
Сред тях е капацитета на България да поеме притока от средства от ЕС предвид техния размер (около 5,5% от БВП на година в периода 2021 – 2027 г.) и институционалните ограничения.
Капацитетът за усвояване на евросредства в България се е подобрил, но все още е на по-ниско от средното за ЕС ниво. Степента на усвояване на евросредства (определено като изразходвани пари) по всички програми през последната Многогодишната финансова рамка (2014 – 2020 г.) е 50% в края на 2020 г., сочат данни на според данни на Европейската комисия. Същевременно с това сумата, която е разпределена, но не е задължително изразходвана, се равнява на 90%.
Степента на усвояване на на европейските структурни и инвестиционни фондове (която съставлява петте основни програми на МФР) е 49%, доста под средното за ЕС ниво от 55%.
Според Fitch nякои секторни проблеми също допринасят за административните предизвикателства. По темата с екологичния преход на страната все още има въпроси относно капацитета на проектите и сравнително лошите резултати на България в работата по енергийни и климатични програми. Същевременно с това въпросите, свързани с програмите за иновациите и цифровизацията вероятно ще изискват изготвяне на законодателни промени, които може да се окажат спорни.
Общата производителност е друга област, която може да се възползва от значителни инвестиции от ЕС, особено ако те са в комбинация с по-високи частни инвестиции.
През последното десетилетие степента на инвестиции в България остава около 20% от потенциалната продукция, сочат данни на Европейската комисия. От Fitch обаче отбелязват, че в момента е трудно да се каже дали степента на инвестиции може да нарасне в дългосрочен план, тъй като няма много яснота по инвестиционните проекти, които ще бъдат финансирани.
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.