Хампарцумян: Очаква ни не ценови шок, а бум на потреблението и на инвестициите

Очаква ни не ценови шок, а бум на потреблението и на инвестициите. Това заяви пред bTV банкерът Левон Хампарцумян.

Коментарът му е във връзка с мащабното печатане на пари по света, което доведе до ръст на инфлацията.

„Пандемията ускори проявата на дисбаланси, които и без нея съществуваха. В този смисъл общото усещане е за инфлация“, коментира той, визирайки ръст на инфлацията по света.

Хампарцумян посочи, че финансовата история познава и много по-мащабно печатане на пари, давайки с хиперинфлацията в Германия през 20-те години.

Според него ни предстои период на продължителна и относително висока инфлация, но не и хиперинфлация. Той дори отбеляза, че тази инфлация може да бъде добра за хората, които сега влизат на работния пазар.

„Цените бавно вървят нагоре, но това не е непременно лошо. За България означава, че на тези хора, които сега влизат на работния пазар, заплатите им също ще тръгнат нагоре. Стойността на стоките и услугите ще тръгне нагоре, което означава, че компаниите ще имат по-високи доходи и ще плащат по-високи данъци на държавата. Въпросът е това да се държи в определени граници и да не излезе от контрол“, коментира той.

Хампарцумян отбеляза, че преди два дни Федералният резерв започна да говори за вдигане на лихвите, което всъщност е най-мощният инструмент на централните банки за овладяване на инфлацията.

„Печатането на пари има смисъл в това да се каже на компаниите и на хората потребявайте и инвестирайте, за да можем да излезем от кризата. В момента, в който започнат да се вдигат лихвите, съобщението е друго – може и да не инвестирате, защото ако си оставите парите на спокойствие за известно време ще получите някакъв доход. Това е динамичен баланс, няма точна рецепта. Действията на централните банки са реактивни на действията на реалната икономика“, заяви той.

Банкерът прогнозира, че кредитите може да поскъпнат, но поясни, че повишението няма да бъде рязко и че ще се случи през следващите няколко години.

Той подчерта, че България заема едва 0,4-0,5% от стопанския оборот на Европейския съюз, а може да има по-голяма част.

„Въпросът е дали ще си намерим точното място в постпандемичния свят, за да произвеждаме стоки и услуги някой да иска да купи на новите по-високи цени“, коментира банкерът.