ИПИ извади на светло разходите на държавата

За пръв път българските граждани ще могат ежедневно да следят как държавата харчи парите им. През 2022-а те ще са над 63 млрд. лв., уточняват от Института за пазарна икономика (ИПИ). Следенето на харчовете на държавата ще бъде лесно, достъпно и интерактивно, обещават авторите на приложението  - ИПИ и неправителствената организация „Данни за добро”, базирано на Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). Техният инструмент позволява проследяването на всяко плащане, извършено от държавните ведомства от началото на 2019 г. досега (фиг. 1).

Фигура 1: Разбивка на плащанията през СЕБРА за 2021 г.

[[{"fid":"389318","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":629,"width":1332,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Всяка година държавните институции се издържат със средства от бюджета. Всички те, в т.ч. Националният осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса, отчитат направените плащания през СЕБРА. Данните в нея винаги са били публични, но трудни за анализ. Затова двете неправителствени организации решават да обобщят информацията и да я представят със специален инструмент, който ще улесни всеки, който иска да научи за какво се изразходват парите на данъкоплатците във всяко едно ведомство ден по ден.

Така например всеки българин може лесно да проследи публичните разходи през януари (фиг. 2).

Фигура 2: Преглед на плащания през СЕБРА за януари 2022 г.

[[{"fid":"389319","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":817,"width":1723,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

От извадката става ясно, че през месеца са направени плащания за над 3,8 млрд. лв., като близо една трета от тях са от 07 януари 2022-а, когато са платени пенсиите през бюджета на НОИ, които възлизат на над 900 млн. лв. Другите големи плащания са трансфери към общините за общо 570 млн. лв., както и над 400 млн. лв. плащания от НЗОК.

Според авторите новото приложение позволява да се проследят и множество казуси, които са извън общественото внимание. През 2021 г. например са отчетени тегления на левове в брой от бюджетните организации в размер на над 12,5 млн. лв. Близо 4,9 млн. лв. от тях са за Народното събрание. Оказва се, че парламентът регулярно тегли големи суми в брой, за да прави кешови разплащания. През 2020 г. тези средства са били в размер на 9,9 млн. лв., като най-вероятно липсата на работещ парламент през големи периоди от 2021 г. е причината за свиването на разходите през миналата година. За първите два месеца на 2022 г. Народното събрание е отчело тегления в брой за около половин милион (фиг. 3)

Фигура 3: Календар на теглените средства в брой (в лева) от бюджетните организации през 2020 г.

[[{"fid":"389321","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":811,"width":1721,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Поисканата от ИПИ справка за кешовите разплащания показва, че голяма част от тях са за покриване на заплати, командировки и представителни разходи, но има и немалко средства, които са отчетени в перо „Други“. Например Народното събрание отчита над 3,4 млн. лв. плащания в брой по тази сметка през 2021 г. Този пример илюстрира възможностите на новия инструмент за контрол на гражданите върху публичните плащания. За съжаление СЕБРА не отчита разходите на общините. През 2022 г. обаче Столична община е първата, която бе поканена от Министерство на финансите да даде пример с пилотно включване в СЕБРА.