Над две трети от правителствата не управляват добре антикризисните финансови пакети

Повече от две трети от правителствата не  управляват своите антикризисни бюджетни пакети според международните стандарти за отчетност на публичните финанси. Това показват резултатите от международно сравнително изследване „Бюджетни разходи за борба с КОВИД: пропуски в отчетността“, съобщава Институтът за пазарна икономика (ИПИ).

Пандемията от коронавирус предизвика спешна промяна в бюджетните приоритети и увеличаване на публичните разходи в повечето държави по света, припомнят от ИПИ. Обявените до края на 2020 г. антикризисни пакети на глобално ниво надхвърлят 14 трилиона щатски долара. Независимо от нуждата от гъвкавост и скорост в действията, правителствата трябва да харчат прозрачно, отговорно и с отчитане на интересите на засегнатите страни.

Публикуваната от  International Budget Partnership глобална карта на отчетността (Global Scorecard of Accountability: https://internationalbudget.org/covid/) показа, че:

• Повече от две трети от правителствата не  управляват своите антикризисни бюджетни пакети според международните стандарти за отчетност на публичните финанси;

• Почти две трети не са прилагали открити и прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки;

• Почти половината от правителствата са въвели фискални мерки за подкрепа без законодателните органи да участват в дискусия и одобрение на разходите;

• Само около една четвърт от националните одитни институции са публикували ускорени одиторски доклади до края на 2020 г.

От Института за пазарна икономика обясняват, че глобалната карта на отчетността е съставена на базата на извънредно изследване, което се провежда заедно с редовното изследване „Отворен бюджет 2021“. Покрити са всички 120 страни, участващи в индекса. В тези страни са оценени над 400 пакета от антикризисни бюджетни мерки, стартирани между март и септември 2020 г. Бързата оценка включва 26 индикатора, покриващи четири области – данни и прозрачност, гражданско участие, надзор и отчетност.

Таблица: Групиране на страните според степента на отчетност на разходите, свързани с КОВИД

Прилагайки критерии, съобразени с най-добрата практика за прозрачност, участие и надзор върху разходването на публични средства, оценката показва, че в нито една от анализираните страни не е постигната „значителна“ степен на отчетност, а едва в 4 тя може да се определи като „достатъчна“. България, заедно с още 28 страни, от които 9 в Европа, попада в третата група – на страните, осигуряващи „частична“ отчетност, отбелязват от ИПИ.

България се представя добре по отношение на предоставянето на информация за насочването на антикризисните мерки, техния размер и потенциални бенефициенти на етапа на планирането и одобряването им. Добра практика е и въведеното изискване за месечна отчетност на разходите, пряко свързани с борбата с КОВИД, както и редовното публикуване на данни за изпълнение на основните мерки. В същото време, осигуряването на средства за различни мерки с решение на изпълнителната власт без одобрение на народното събрание, както и липсата на установен инструмент за включване на парламента в надзора по изпълнение на мерките ограничава отчетността. Не е предвиден и процес на гражданско участие в процеса на промяна в бюджетните приоритети в кризата – слабост, отчитана и в редовните индекси „Отворен бюджет“. Подобрение в прозрачността може да се постигне и с прилагане на друга добра практика от международния опит – централизирано публикуване на отчетна информация за изпълнение на разходите на единен портал, която към момента се предоставя на собствените интернет страници на всяко отделно министерство или ведомство, посочват от Института за пазарна икономика.