Какви капани крият ниските лихви по кредитите

Очаква се дълъг период на ниски лихви, коментираха банкери. Тази „лихвена зима" ще е сериозно предизвикателство за големите западни банки. Ниските лихви размиват преценката за кредитния риск, което в един момент може да доведе до криза, предупреждават още финансисти.

При жилищните кредити се забелязва тенденция на спад, пикът е бил през 2009 г., когато лихвеният процент е бил почти 10, през 2019 г. той е достигнал стойности от 3,2%.

„При потребителските кредити пикът е през 2009 г., тогава той е бил 13,34%. След това има плавно понижаване и в момента средно са около 6,3%. Това са историческо ниски проценти”, обясни Стойне Василев, финансов експерт и консултант, цитиран от bTV.

Средният лихвен процент при бързите кредити обаче достига 50%. Финансистът уточни, че това е таванът, който е определен със закон за потребителски кредит.  „Моите наблюдения показват, че повечето дружества използват тавана, а някои дори го надвишават. Тези небанкови финансови институции си имат своите клиенти и се надявам те да разбират рисковете”, каза още Василев.

Статистиката за т.н. „лоши” или необслужвани кредити показва, че те също са намалели. Приема се, че здравословното ниво за тях е до 4%, у нас те достигат малко над 7%. С тези данни България попада в топ пет на държавите с необслужвани кредити. Понижаването на този показател е едно от условията за влизането на страната ни в Еврозоната.

При ипотечен кредит от 100 хил. лв., в момента месечната вноска е малко над 560 лв., при евентуална финансова криза, тя ще се покачи на  722 лв. или с 28% повече.

Рефинансирането или обединяването на няколко кредита в един е вариант, който клиентите все по-често избират, твърди кредитният консултант Диана Караколева. От една страна така е възможно да бъде намалени  месечните вноски, а от друга – да се изтегли друг по-голям кредит.

Според кредитни консултанти, вариантът с рефинансирането е добър и при хора, изтеглили т.нар. бързи кредити, които също могат да ни вкарат в спиралата на длъжниците.

„Когато говорим за лихвени проценти – те не са нещо автономно в развитието на икономиката. Трябва да се съобразяваме с инфлацията, ситуацията с натрупването на депозитна маса и търсенето на кредити”, каза проф. Гарабед Минасян финансист, бивш член на УС на БНБ.

Експертът заяви, че депозитите растат, а причината е, че обществото предпочита да спестява. „Когато човек не е сигурен в бъдещето, той държи парите си. Това обаче задържа нашето икономическо развитие, то е най-ниско за всички бивши социалистически страни, които сега са членки на ЕС”, коментира Минасян.

Източник: bTV