Добрият ученик по пътя към еврото

През последните две години Хърватия и България кандидатстваха за влизане в една от последните фази за присъединяване към еврото, свързана със стабилността на съответните им валути за установяване на валутен курс с европейската валута. В анализа, провеждан на всеки две години, за оценка на кандидатите за еврото, Европейската централна банка счита, че двете страни все още не са готови, въпреки че отбелязва значителен напредък в икономическата конвергенция и изтъква, че той ще избледнее поради въздействието на коронавируса. В него се посочва още, че и в двете страни институциите са далеч под стандартите на Еврозоната, пише в обзорен материал днес испанското икономическо издание eleconomista.

Влошаване на показателите за сближаване с еврото в 7 страни. Сред тях и България

Последната страна, която влезе в еврото преди 5 години, беше Литва, след като извървя дълъг път в приспособяването към политическите и икономическите изисквания на клуба от 19-те. Въпреки проблемите, през които европейската валута премина през последните години, и растежа на критичните гласове, има две държави, които са особено заинтересовани да бъдат следващите държави в Европейския съюз, които ще приемат валутата на ЕС.

България и Хърватия поискаха официално през 2018 г. и 2019 г. включването в механизма на Валутния курс, известен със съкращението си на английски MTC II - една от последните системи за оценка на икономиките за утвърждаване на пригодността за присъединяване към еврото. Страните трябва да поддържат валутата си поне две години без големи отклонения от еврото, без да обезценява валутния курс.

На всеки две години Европейската централна банка оценява потенциалните кандидати за влизане в еврото. В допълнение към България и Хърватия, се анализират още Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.

В доклада, публикуван вчера, валутният орган подчертава, че валутният курс на България е стабилен - 1,95583 лева за евро, а хърватската куна, която беше регистрирана при контролиран плаващ режим, показа много намалена нестабилност. Това обаче не е единственият критерий, който ЕЦБ взема предвид, за да даде зелена светлина на последната фаза на оценка, отбелязва изданието.

Невъзможната мисия на България ще бъде да контролира цените

Паричният орган установява още три критерия за икономическа конвергенция. Първият е стабилността на цените. Инфлационният процент не може да надвишава процента на трите най-добре представящи се държави-членки с повече от 1,5%. За своя анализ ЕЦБ взема референцията на инфлацията при 1,8%. През март 2020 г. средната стойност за дванадесет месеца на годишния инфлационен процент на Хърватия възлиза на 0,9%, тоест доста под референтната стойност. Докато в България той е бил 2,6%, доста над установените граници. България има достатъчно проблеми с контрола върху ценовата стабилност.

В бъдеще устойчивостта на дългосрочната конвергенция на инфлацията в тази страна ще е причина за безпокойство, като се вземе предвид и значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция, особено в периода 2017-2018 г. Процесът на конвергенция вероятно ще доведе до положителни разлики в инфлацията спрямо Еврозоната, тъй като БВП на глава от населението и ценовите равнища остават значително по-ниски в България, отколкото в Еврозоната. За да се избегне натрупването на инфлационен натиск и прекомерни макроикономически дисбаланси, процесът на конвергенция трябва да се основава на адекватни политики. През последните десет години този процент се колебае в сравнително широк диапазон между -1,7% и 3,8%. БВП-то на глава от населението и ценовите нива в страната остават значително по-ниски, отколкото в Еврозоната, което за бъдеща интеграция ще доведе до силен инфлационен натиск.

Европейската централна банка смята, че е трудно страната да успее да задържи цените. "В бъдеще устойчивостта на дългосрочната конвергенция на инфлацията в тази страна е причина за безпокойство, като се има предвид и значителното увеличение на единичните разходи за труд", казва ЕЦБ в своя доклад.

Дисциплинирана и своенравна: България е изключителен ученик

Много близо до стабилността на цените, ЕЦБ също контролира дългосрочните лихви. Те не трябва да надвишават с повече от 2% лихвите на трите държави-членки с най-добро поведение по отношение на ценовата стабилност. И двете страни не създават проблеми и през последните няколко години на мониторинг те запазват показателя за лихвените проценти под целта, определена във Франкфурт.

Друг от критериите, прилагани от пазителя на еврото, са солидните и устойчиви публични финанси, основаващи се на Пакта за стабилност, в който публичният дефицит не може да надвишава 3% от БВП, а държавният дълг не може да надвишава 60% от БВП. Хърватия нямаше проблеми в изпълнението на целта на бюджетния баланс и през последните години тя дори отбеляза фискален излишък. Но нивото на задлъжнялост на публичните администрации създава проблеми. От 2015 г. съотношението на дълга е над целта на европейските власти, надхвърляща 70% от БВП.

Хърватия беше обект на коригиращия компонент на Пакта за стабилност и растеж от 2014 до 2017 г. и въпреки че дългът намалява, ЕЦБ вярва, че тази тенденция ще се повиши заради въздействието на коронавируса. От Франкфурт припомнят, че икономическите прогнози на Европейската комисия предвиждат значително влошаване на фискалните цифри, което ще усложни спазването на Пакта за стабилност в средносрочен план.

От своя страна България, сред всички кандидати, е изключителен ученик по фискална дисциплина, който напълно отговаря на целите за дефицит и дълг. България не представя икономически дисбаланси, според ЕЦБ. Въпреки това, макар да има бюджетни дългове, страната оглавява класацията по качество на своите институции и управление. Приемането на еврото обаче не само преминава през одобрението на ЕЦБ, но и чрез одобрение на други политически органи като Европейската комисия и Парламента, и преминава през разрешението на всички държави-членки на Европейския съюз.

И двете страни имат проблеми със стандартите за качество на Еврозоната

Страните, които се стремят да влязат в еврото, са задължени да адаптират националните си закони и разпоредби, за да гарантират независимостта на техните национални централни банки и да спазват разпоредбите на съставните елементи. ЕЦБ отбелязва, че България не отговаря на всички изисквания по отношение на независимостта на централната банка, забраната за парично финансиране и легалната й интеграция в Евросистемата. Всъщност, Европейската централна банка от всички анализирани държави, с изключение на Швеция, качеството на институциите и управлението е сравнително ниско, особено в България, Хърватия, Унгария и Румъния. Правната рамка на никоя от разглежданите държави все още не е напълно съвместима с изискванията за приемане на еврото, се посочва в доклада.

Източник: eleconomista.es

Редактор: Нели Тодорова