Куба пред предизвикателството да унифицира валутата си на всяка цена

От 24 години кубинците са свикнали да работят умело с две национални валути. Това е уникална система в света, от която властите решиха да се откажат с риск да предизвикат сътресение в и без това крехката икономика на острова.

Въведени през 1994 година, двете паралелни валути са норма в Куба - кубинско песо, използвано само за вътрешни трансакции, и конвертируемо песо, което е приравнявано към щатския долар и струва между 24 и 25 обикновени песос). Първоначално конвертируемото песо е служело само за плащане на вносни продукти и услуги.

Правителството обяви през последните години намерението си да се откаже от двойната валута, но тази реформа, която е колкото важна, толкова и сложна, на няколко пъти бе отлагана.

В края на 2017 година президентът Раул Кастро заяви, че страна би трябвало да изпълни този проект без повече бавене, давайки да се разбере, че реформата може да стане факт вероятно преди оттеглянето му от поста, планирано за 19 април. Мнозина наблюдатели са на мнение, че на предстоящото заседание на Централния комитет на Кубинската комунистическа партия (ККП) през март би могло да бъде обявено началото й.

Първоначално конвертируемото песо е било само за туристически сектор, но постепенно то започва да се използва масово. Дали човек плаща с едната или с другата валута, "все същото е, една бутилка олио има една цена. Сега на всички е разрешено да купуват в национална валута - обикновено песо или песо конвертибле (конвертируемо)", обяснява Марлен Лейва, песнионерка на 68 години.

С конвертируемото песо държавата разрешава на компаниите си да внасят при преференциален валутен курс - един щатски долар - едно кубинско песо, а в същото време на теория щатската валута е 25 пъти по-скъпа. Министерството на външната търговия компенсира субсидията, която е твърде прозрачна.

Това пазарно изкривяване позволява на държавните структури да гарантират печалбите си и в същото време да предлагат на населението приемливи тарифи в страна, където средната заплата е близо 30 долара.

Двойната валута позволи да бъдат преодолени дисбалансите от кризата от 90-те години на миналия век, последвала разпадането на съветския блок, а след това и да се улесни навлизането на валутите.

Само че кубинската икономика, която неотдавна предоговори главницата по външния дълг, днес трябва да си върне доверието и да стане предсказуема.

"Двойната валута затруднява оценяването на икономиката и конкурентоспособността", обясни пред АФП икономистът Омар Еверлени Перес, отбелязвайки сложните връзки с международните пазари, които и без това са обременени заради американското ембарго, наложено от 1962 година.

"Постепенна реформа"

От 2014 година, на гребена вълната на реформите за отваряне към пазарната икономика, обявени от Раул Кастро, кубински и чуждестранни икономисти обмислят как да се сложи край на тази система, като се ограничи влиянието й върху икономика, в която държавата държи 85 %.

Главният автор на реформата, Мариано Мурильо, вече обяви, че "кубинското песо ще стане официалната валута, а конвертируемото песо постепенно ще бъда премахнато", но той не даде повече подробности. Редица икономисти препоръчват държавният сектор да бъде реформиран преди да се въведе повсеместно единната валута. От две години в обращения са пуснати нови банкноти от по 200, 500 и 1000 песос, за да се улеснят трансакциите.

Омар Еверлени Перес подчертава, че частният сектор, който разбира се тепърва се заражда, вече работи от години при валутен курс от 1 към 25: "Можем да очакваме, че това ще бъде приблизителният курс" след унифицирането.

На теория държавните предприятия тогава ще трябва да внасят при "нормален" валутен курс, но мнозина икономисти са на мнение, че Хавана няма да има необходимата валута, за да ги подкрепи.

И обратното, при новата система, няколкото кубински компании, които работят основно за износ, биха получили повече песос и биха могли отчасти да компенсират въздействието на реформата върху икономиката.

"Секторите, които ще се облагодетелстват от нея, биха могли да са в позиция да плащат по-добри заплати, но пък компаниите, които ще се окажат ощетени от реформата, ще трябва да спрат дейността си или да се слеят", прогнозира видният икономист Павел Видал.

А пък опасението от повишение на цените би могло да предизвика свръхтърсене, което на един остров, внасящ 80% от стоките, които потребява, трудно би могло да бъде удовлетворено, коментира Перес, очаквайки дисбаланси в краткосрочна перспектива.

Обезпокоителна перспектива, след като "либретата", историческата купонна книжка в Куба, вече не покрива месечните потребности на едно семейство.

Според Перес е необходимо тази реформа да бъде подкрепена чрез по-голямо отваряне за чуждестранни инвестиции и разрастване на частния сектор, за да се стимулират притоците на валута и да се повиши покупателната способност на кубинците.

"Ако (някои чуждестранни компании) вече да са заели позиции, причината е, че тях не ги е грижа за американското ембарго", коментира икономистът.

Моисес Авила и Карлос Батиста, Франс прес

(БТА)