Английската централна банка очаквано запази основната си лихва без промяна

Английската централна банка реши да запази основната си лихва без промяна, предаде Си Ен Би Си.

От деветчленния комитет по парична политика на АЦБ, петима гласуваха за запазване на основния лихвен процент на ниво от 4%, докато четирима подкрепиха намаление с 25 базисни пункта. Гласуването беше по-оспорвано от очакваното, като икономисти, анкетирани от Ройтерс, прогнозираха разделение 6-3 в полза на запазване.

В изявление Английската централна банка посочи, че инфлацията, която през септември беше 3,8%, вероятно е достигнала своя връх и че е в ход дезинфлационна тенденция. Това е „подкрепено от все още рестриктивната позиция на паричната политика“, се казва в изявлението.

„Това се отразява в забавяне на растежа на заплатите и инфлацията на цените на услугите. Основната дезинфлация се подкрепя от слабия икономически растеж и нарастващия спад на пазара на труда“, добави централната банка.

АЦБ предупреди, че бъдещите намаления на лихвените проценти „следователно ще зависят от развитието на перспективите за инфлацията. „Ако напредъкът по дезинфлацията продължи, лихвата вероятно ще продължи по постепенен низходящ път“, посочи централната банка.

Срещата в четвъртък беше последната преди представянето на есенния бюджет на Обединеното кралство по-късно този месец. Икономистите заявиха, че макар да вярват, че централната банка е по-вероятно да задържи лихвените проценти стабилни, това не е сигурно.

Предстоят намаления

Във всеки случай има общ консенсус, че определящите лихвите органи биха могли да намалят лихвите още през декември и ще ги намалят отново през следващата година в отговор на очакваното охлаждане на инфлацията – чийто темп остана непроменен за трети пореден месец през септември, както и смекчаване на данните за пазара на труда.

Повечето членове на Комитета по паричната политика (MPC) са по-загрижени за последиците от твърде бързо, отколкото твърде бавно намаляване на лихвите, отбеляза в анализ Oxford Economics.

„Ако сме прави и АЦБ направи пауза [тази] седмица, въпросът ще се насочи към това кога ще дойде следващото намаление“, посочи в бележка преди решението Алън Монкс, главен икономист за Обединеното кралство в JP Morgan.

„Твърдим, че по-нататъшни изненади по отношение на спада на инфлацията и данните за пазара на труда ще определят подхода. Например, покачване на нивото на безработица до 4,9% през септември може да бъде значително, както и по-нататъшни леки последователни печалби в основните услуги по ИПЦ и частните заплати.“

Есенен бюджет

Фактът, че заседанието на централната банка този месец е преди предстоящия есенен бюджет на 26 ноември, е още една причина централните банкери да се замислят.

Широко се очаква, че финансовият министър Рейчъл Рийвс ще обяви повишаване на данъците, тъй като се стреми да запълни фискална черна дупка, оценена на между 20 и 50 милиарда британски паунда (20-65,2 милиарда долара), въз основа на предполагаеми прогнози за по-ниска производителност, обслужване на дълга, наред с други фактори.

По-рано тази седмица Рийвс даде по-ясна индикация, че предстоят повишения на данъците и се очаква тя да обмисли увеличаването на данъка върху доходите като един от начините за повишаване на приходите. Повишенията на данъците вероятно ще действат като още един ограничител на инфлацията, намалявайки потребителското търсене.

„Ако мерките [в бюджета] включват увеличение на данъка върху доходите, те биха допринесли за намаляване на реалните доходи на домакинствата от високата инфлация и забавящия се растеж на заплатите. Тъй като тези фактори натежават върху търсенето, инфлацията вероятно ще се успокои“, каза Андрю Уишарт, икономист в Berenberg, в бележка от петък.

„Ако е така, то ще позволи на АЦБ да намали лихвените проценти с 25 базисни пункта поне два пъти следващата година до 3,50%. Затягането на фискалната политика предварително би отворило вратата за трето намаление през 2026 г. до 3,25%“, добави той.