Министерството на финансите публикува проекта на държавния бюджет за 2022 г.

Министерството на финансите публикува законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 г. заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 година, представляваща мотивите към него, и съпътстващите ги документи, съобщи пресцентърът на МФ. 

След временното разхлабване на фискалната политика през 2020 и 2021 г., която според изчисленията за фискалната позиция се определя като проактивна антициклична, в средносрочен план се предвижда дефицитът по КФП (консолидираната фискална програма) да достигне 5,1 на сто от брутния вътрешен продукт /БВП/ през 2022 г. (с включени COVID-19 мерки) с последващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП намалява до 2,8 на сто от БВП през 2024 г. 

От гледна точка на ограничението на фискалното правило за дефицита по КФП (без отчитане на ефекта от COVID-19 мерките) за целия прогнозен период бюджетното салдо е в рамките на ограничението за дефицит до 3 на сто от БВП, като за 2020 и 2021 г. се наблюдава положително салдо съответно от 0,2 на сто от БВП и 1,3 на сто от БВП, а за прогнозния период - отрицателно салдо в рамките на 2,8-2,9 на сто от БВП. 

В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) бележат спад от 39,6 на сто на от БВП през 2022 г. до 35,7 на сто от БВП през 2024 г. 

По отношение на приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2022 г. те са 38,3 на сто, за 2023 г. - 39,3 на сто, и за 2024 г. - 39,2 на сто. 

По отношение на тенденциите при разходите за периода 2022-2024 г. се наблюдава номинален годишен ръст, но като дял от БВП те намаляват от 43,4 на сто от БВП до 42 на сто от БВП. 

За периода 2022-2024 г. предвидената политика в областта на данъците ще продължи да се придържа към установените принципи и насоки през последните години, като основните цели отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. С предвидените мерки в политиката по приходите се цели гарантирането на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Предвижда се запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост. 

Политиката по доходите в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата /МРЗ/ от 1 януари 2022 г. от 650 лв. на 710 лв., като размерът от 710 лв. ще се запази през 2023 и 2024 г. За 2022 г. се предвижда увеличение с 5 на сто на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения в бюджетния сектор, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, в които персоналът не е нает на минимална работна заплата.
За 2022 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията. 

Новите моменти по отношение на осигурителната политика са, както следва: увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица за целия период от 3000 лв. на 3400 лв.; увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители за целия период от 420 лв. на 710 лв., до размера на МРЗ, приравнено на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица; увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за целия период от 650 лв. на 710 лв.; увеличаване на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии на нивото на минималната работна заплата за 2022 г. - 710 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер. 

През периода 2022-2024 г. ще продължи изпълнението на политиките в предучилищното и училищното образование, насочени към ефективна социализация на деца от ранна детска възраст, осигуряването на равен достъп до качествено образование, личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, дигитализация на образованието. Изпълняват се и мерки, насочени към намаляване на неравенствата и насърчаване на социалното включване, мотивация на децата и учениците за образование и усвояване на ключови компетентности.

За предучилищното и училищното образование за 2022 г. са осигурени средства, както следва: 70 млн. лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища; 38 млн. лв. за подпомагане заплащането от родителите на такси за хранене на децата от задължителното предучилищно образование и за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища; 36 млн. лв. за разширяване на достъпа и обхващане в задължително предучилищно образование на 4-годишни деца; 123,3 млн. лв. за мерки за предотвратяване разпространението на COVID-19, за предпазни средства и дезинфектанти за училищата и за осигуряване на изследване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни тестове на учениците от I до XII клас за 6 месеца; 2,6 млн. лв. за продължаване на Националната програма "Отново заедно". 

Политиката в областта на здравеопазването е насочена към подобряването на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. Предвидени са програми и мерки, които подпомагат изпълнението на специфичната препоръка на ЕК към България да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването, както и достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и чрез преодоляване на недостига на медицински специалисти. Световната пандемия от COVID-19 очерта необходимост от увеличаване на усилията за създаване и поддържане на перманентна готовност на всички нива на системата на здравеопазване, пише в съобщението на Министерството на финансите. 

За овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 за 2022 г. са осигурени средства за: купуване на допълнителни количества ваксини срещу COVID-19 - 267,2 млн. лв.; осигуряване на подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19, включително за поставяне на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца - 352 млн. лв.; осигуряване на лекарствени продукти за лечение на COVID-19 и за поддържане на резерв от лекарствени продукти за лечебните заведения за лечение на системен възпалителен отговор и протромботични състояния, възникнали вследствие на COVID-19 при хоспитализирани пациенти - 158,8 млн. лв. 

За периода 2022-2024 г. в областта на социалната политика приоритет остават оптимизиране на социалното подпомагане на уязвимите групи от населението, гарантиране на тяхната социална защита чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи, повишаване ефективността на програмите и усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на социалните помощи в съответствие с динамично променящите се условия на средата. 

С оглед повишаване ефективността на семейните помощи за деца, се предвижда увеличаване на доходния критерий по чл. 4 и 4а от Закона за семейни помощи за деца, съответно от 410 лв. на 510 лв. - за получаване на пълния размер на помощта, и от 410,01 лв. до 510 лв. на 510,01 лв. до 610 лв., включително - за получаване на 80 на сто от пълния размер на помощта. Наред с доходния критерий се предвижда и увеличаване на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, съответно: за семейства с едно дете - с 10 лв. (от 40 лв. на 50 лв.), за семейства с две деца - с 20 лв. (от 90 лв. на 110 лв.), за семейства с три деца - с 30 лв. (от 135 лв. на 165 лв.), и за семейства с четири деца - с 30 лв. (от 145 лв. на 175 лв.). 

В периода 2022-2024 г. е предвидено пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, да се осъвременяват от 1 юли на съответната година по т. нар. швейцарско правило (чл. 100 от КСО) с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Процентите по чл. 100 на КСО, с които е предвидено да се осъвременяват пенсиите за трудова дейност, са съответно: 6,1 на сто за 2022 г.; 6,5 на сто за 2023 г.; 4,9 на сто за 2024 г. 

В периода 2022-2024 г. е предвидено размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на свързаните с тях пенсии и добавки, да се увеличават от 1 юли на съответната година с процентите по чл. 100 на КСО. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за 2022 г. е увеличен от 300 на 370 лв., считано от 25 декември 2021 г. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии за 2022 г. е увеличен от 1440 лв. на 1500 лв., считано от 25 декември 2021 г. 

Разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, възлизат на 1,7 на сто от БВП за 2022 г., като е спазено изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП, в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС 3/04.01.2018 г. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно: придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет, за изпълнение на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет (транспорт, ДДС и мита), както и за други проекти за модернизация на Българската армия. 

В прогнозата за 2022 г. са включени размерите на основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в общ размер 5304,5 млн. лв., от които обща субсидия за делегираните от държавата дейности - 4677,8 млн. лв.; обща изравнителна субсидия - 354,4 млн. лв.; трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища - 48,2 млн. лв.; целева субсидия за капиталови разходи - 224,1 млн. лв. Общата субсидия за държавни дейности за 2022 г. е увеличена с 345,3 млн. лв. спрямо 2021 г., с което се осигурява увеличението на средствата за персонал във всички делегирани от държавата дейности. В прогнозата за 2022 г. е предвиден ръст от 25 млн. лв. за общата изравнителна субсидия. 

Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика, пише в съобщението. 

Заделеният за България ресурс по инициативата REACT-EU е в размер на 1,283 млрд. лв., а средствата са разпределени в пет от действащите оперативните програми от програмен период 2014-2020 г., които позволяват финансиране на дейности, необходими за противодействие на COVID-19. За 2022 г. предвидените разходи по механизма REACT-EU се очаква да бъдат в размер на 394,9 млн. лв., за 2023 г. - 249,9 млн. лв., и за 2024 г. - 44,2 млн. лв. 

Финансовият пакет, от който България може да се възползва по Механизма за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility), е 6,268 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ и около 4,549 млрд. евро заеми (по текущи цени за 2018 г.). Механизмът не регламентира изисквания по отношение на национално съфинансиране. Периодът, в който основният финансов пакет за безвъзмездната подкрепа ще бъде предоставен, е до 31 декември 2022 г. 

В разчетите за 2022 г. са заложени приходни и разходни мерки в отговор на пандемията от COVID-19 в размер на 3114,1 млн. лв. (2,2 на сто от БВП), като преобладаваща част от тях са разчетени за шест месеца през 2022 г. За 2023 г. са заложени мерки в размер на 467 млн. лв. (0,3 на сто от БВП), а за 2024 г. няма разчетени средства за мерки в отговор на COVID-19. Някои от мерките са осигуряване на ваксини и лекарствени продукти в борбата с пандемията от COVID-19; добавка от 60 лв. месечно към пенсиите на всички пенсионери за периода януари-юни за 2022 г.; разходи за подпомагане на бизнеса и програми за заетост; подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19, вкл. за поставяне на ваксини срещу COVID-19 и др. 

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране през 2022-2024 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 49,1 млрд. лв., а съотношението на държавния дълг спрямо БВП - до 31 на сто, плавно удължаване на средния остатъчен матуритет на дълга, както и увеличение на дела на вътрешния държавен дълг в структурата на дълга (от 20,5 на сто в края на 2020 г. на 33,2 на сто в края на 2024 г.).