Настоящата рецесия е много по-различна от предходните кризи

Предизвиканата от пандемията рецесия е много по-различна от предходните икономически сривове и създава нови предизвикателства за централните банкери и законодателите. Това заяви пред Си Ен би Си членът на Управителния съвет на Европейската централна банка Изабел Шнабел.

Настоящата криза оказва особено голям натиск върху сектора на услугите, който парализиран от въведените тази година ограничителни мерки срещу разпространението на коронавируса. Въпреки че през летните месеци европейските правителства разхлабиха ограниченията, много ресторанти, барове, кафенета, хотели и търговски обекти сега се налага отново да затворят врати, след като Стария континент бе ударен от втора вълна на инфекцията.

„Тази рецесия в сектора на услугите се различава значително от стандартната рецесия. Въпросите са няколко: „Колко дълго време ще отнеме възстановяването?“ и „Какви са ефектите върху заетостта?“, каза Шнабел.

Нейният коментар идва след изказване на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард, в който тя подчерта, че „голям брой хора, които за загубили работата си през пролетта, са напуснали работната сила и са спрели да търсят нова работа, като 3,2 млн. работници в момента са класифицирани като „обезкуражени“

Тези хора не са се регистрирали като безработни и не попадат в официалната статистика за заетостта в региона.

Според данните за септември безработицата в Еврозоната е достигнала 8,3%, но тя все още е далеч от нивата, отчетени по време на предходните кризи. По време на дълговата криза от 2013 г. безработицата в региона на единната валута надмина 12%.

Шнабел отбеляза пред Си Ен Би Си, че схемите за запазване на работните места са предотвратили рязкото покачване на безработицата, но в същото време „много хора, които са спрели да работят, не се броят за безработни“

Освен това ЕЦБ, е загрижена за това начина, по който кризата с коронавируса засяга различни групи от населението.

„Виждаме, че пандемията удря отделните страни по различен начин, като същото важи и за конкретни групи от населението. Това поражда нови предизвикателства, най-вече от фискална гледна точка, но също така и такива, свързани с паричната политика“, добави тя.