Портфейлите с необслужвани задължения намаляха 2.8 пъти въпреки кризата

Въпреки невижданата икономическа криза обемът на изкупените от агенциите за събиране на вземания необслужвани задължения в България са се понижили 2.8 пъти през 2020 г.

През цялата 2020 година общият им обем е малко над 508 млн. лева, докато през 2019 г. този показател се равнява на 1.4 млрд. лева. Броят случаи на изкупен дълг за 2020 г. е 101 731, докато през 2019 той е двоен – 208 423 случая. Това показват актуалните данни на Агенцията за управления на вземания, която представлява 80% от сектора по събиране на вземания у нас.

Отделно през миналата година на фирмите от асоциацията са били възложени за събиране необслужвани кредити на стойност 742 млн. лв. За сравнение тази сума бе 832 млн. лева през 2019 година и 1.4 млрд. лв. през 2018 г. Тенденцията на спад продължава и през първото тримесечие на 2021, но данните към момента не отразяват обективната картина, посочват от Асоциацията за управление на вземания.

Основната причина данните да изглеждат така е мораториумът на банките, който позволи бизнеси и домакинства, чиито приходи са доказано пострадали от COVID-кризата, да отложат изплащането на своите банкови заеми.

„Този мораториум даде глътка въздух на клиентите в затруднение, но и отложи проблеми, на които тепърва ще станем свидетели в края на 2021 г. Не са ясни дългосрочните ефекти от него, възможно е някои домакинства да са неприятно изненадани от по-високите суми, които трябва да платят за кредитите си. Затова правилното управление на парите е много важно за всеки един от нас и е ключово за по-бързото излизане от кризата“, коментира Райна Миткова, председател на организацията.

 „Картината ще се измени в края на годината и е много важно потребителите и бизнесът да са подготвени. Според данните на БНБ за първото тримесечие на 2021 г. е образуван нов лош дълг, вследствие на мораториума в размер на над 1 млрд. лв. или около 10% от разсрочените задължения. Тези задължения няма да изчезнат, напротив, трябва сериозна стратегия как и дали ще могат да се съберат и как това ще се отрази на финансовата сфера като цяло. От друга страна, в продължение на месеци редица големи индустрии бяха напълно затворени, това няма как да не се отрази на първо място на покупателната способност на населението, плащането на данъци и такси от страна на бизнесите, а оттам на цялата икономика”, коментира Лилия Димитрова, зам.-председател на АУВ.

По данни на Асоциацията относителното дялово разделение на кредиторите остава без съществени промени, с известни изменения в конкретните стойности. Банките се задържат като най-големият кредитор с 44% от стойността на целия обем възложен дълг. Следват ги небанковите финансови институции с общо 28% от стойността на дълга. Третият най-често срещан кредитор са телекомите с дял от 16%.

„В сравнение с предходните години, делът на банковите институции леко намалява. Част от хората, които започват да усещат несигурност в личните си бюджети, започват да търсят бързи и лесни финансови продукти. Все пак, при тегленето на какъвто и да било заем, винаги трябва да планираме погасяването му и собствените си възможности да го осъществим”, коментира Лилия Димитрова.

Известен ръст отбелязва общият обем нововъзложен дълг на пазара на междуфирмени вземания, сочат още данните от проучването на Асоциацията. Стойността на този показател за 2020 година е 9.356 млн. лева, докато за 2019 тя е 7.806 млн. лева. Идентична е тенденцията при броя случаи. За 2020 те са общо 21 459, а за 2019 – 17 169 случая.

„Предвид факта, че някои сектори бяха силно засегнати още през 2020 г., данните за растяща междуфирмена задлъжнялост не са изненадващи. Вероятно е тази тенденция да се задълбочи, но за бизнесите е важно да бъдат особено внимателни – смятам, че всеки бизнес трябва добре да управлява наличните си средства, във времена на криза кешът е най-важен. Някои преосмислиха бизнес модела си, други по-детайлно проверяват финансовата стабилност на контрагентите си, трети с гъвкавост дори съумяха да повишат печалбата си”, каза Райна Миткова.