Горанов вижда възможност за 610 лв. минимална заплата през 2020 г.

Правителството прие тригодишната бюджетна прогноза до 2020 г. Основният акцент пада върху минималната работна, заплата, която ще расте с по 50 лв. на година до достигането на 610 лв.

Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост, премахването на макроикономическите дисбаланси и воденето на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране на развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.

„Днес приехме и 3-годишната бюджетна прогноза, която очертава основната рамка за следващите 3 години на развитието на публичните финанси и разпределението на разходите по сектори. Разбира се, завършекът на бюджетния цикъл ще дойде през септември или октомври месец, когато ще финализираме подготовката на бюджета за 2018 г.”, каза министърът на финансите Владислав Горанов.

По думите му стремежът на бюджетната рамка е постепенно намаляване на дефицита до достигането на балансиран бюджет през 2020 г., запазване на данъците, увеличение на акциза до минималните акцизни ставки в ЕС.

„Предложили сме прогнози за развитието на икономиката, които при добро стечение на обстоятелствата могат да бъдат и по-добри. Засега оценките са от последната макроикономическа прогноза за растеж около 3% и малко над 3%”, заяви Горанов, посочвайки още, че има предпоставки за по-висок растеж с няколко десети от процента.

Относно повишаването на минималната заплата, Горанов заяви, че според него има възможност да се увеличи. „Аргументите на работодателите, че по този начин ще се създаде напрежение върху пазара на труда и част от бизнеса ще бъде натоварен, също имат основание, въпросът е на баланс и какъв тип заетост искаме да поддържаме в страната”, каза финансовият министър.

Той посочи, че според тях част от демографските проблеми са свързани със заплащането в страната и бизнесът трябва да е активен, за да се задържат работещите хора в България. Според Горанов в различните години се е проявявало напрежение между синдикати и работодатели, когато трудът и капиталът имат различни интереси.

„Ролята на правителството е да се опитаме да моделираме този процес. Ако не успеем да постигнем общо решение как да бъде променяна минималната работна заплата, тогава правителството ще си изпълни Кодекса на труда и ще я определи, търсейки диалог с работодателите и синдикатите”, каза Горанов. 

Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се увеличи през тази година на два пъти. Веднъж през юли с 20 лв., до 180 лв. и веднъж през октомври с още 20 лв. Предвидено е възрастта за пенсиониране за мъжете да се увеличава с два месеца годишно, а на жените с по 1 месец, докато и двете категории достигнат 65 години, но в по-дълъг период, не до 2020 г.

Целта за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) за 2018 г. и 2019 г. се запазва съответно на 1 % от БВП и на 0,5 % от БВП в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година. За 2020 г. е планирано постигането на балансиран бюджет.

Общото ниво на приходите по КФП в средносрочен план се предвижда да бъде в диапазона 36,8-36,4% от БВП. Съобразено със заложените цели за бюджетното салдо по КФП и очакваното ниво на приходната част на бюджета, възможностите за финансиране на публични разходни политики са ограничени в рамките от 37,9% от БВП през 2018 г. до 36,4% от БВП през 2020 година.

Данъчната политика за периода 2018-2020 г. е насочена към утвърждаване на ефективна данъчна система, предоставяща макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план. В средносрочен план не се предвиждат значителни промени на основните данъци и ставки при запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределения от държавата БВП. С оглед поддържане на устойчиво ниво на бюджетните приходи при запазване на тежестта на данъчното облагане, основна цел на данъчната политика за периода 2018-2020 г. е повишаването на събираемостта и намаляването на дела на сенчестата икономика, както и намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

Осигурителната политика за периода 2018-2020 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), като за 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с един процентен пункт. Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход, се увеличава за 2018 г. съответно в размер на 510 лв., 550 лв., 600 лв. и 650 лв.; за 2019 г. – 560 лв., 600 лв., 650 лв. и 700 лв.; за 2020 г. – 610 лв., 650 лв., 700 лв. и 750 лева.

В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. е предвидено поетапно увеличаване на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование с цел постигане на удвояването им в 2021 година.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2018-2020 г., съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да отбележи спад и да достигне до ниво от 22,3% към края на периода в резултат основно на погашения по дълга в обращение.