Приходите от осигурителни вноски може да се окажат недостатъчни за пенсии и обезщетения

Приходите от осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване /ДОО/ да не са достатъчни, за да покрият разходите за пенсии, обезщетения и помощи е един от шестте основни стратегически риска пред изпълнението на стратегическите цели на НОИ. Това се посочва в аналитичен материал на експертите на НОИ, публикуван в последния информационен бюлетин, предава БТА.

Материалът представя гледната точка на НОИ за стратегическите рискове пред управлението на държавното обществено осигуряване в периода след 2020 г. Той е разработен като част от процеса по актуализиране на Стратегията за управление на риска в НОИ. Сега действащата стратегия покрива периода до 2020 г. и трябва да бъде актуализирана.

Според анализа има редица фактори, които увеличават вероятността за опасност приходите да не са достатъчни, за да покрият разходите за пенсии, обезщетения и помощи.

Сред тях на първо място са демографските процеси. Прогнозите за населението сочат, че през 2020 г. коефициентът на възрастова зависимост в старшите възрасти (населението на 65 и повече години на 100 лица от населението на възраст от 15 и 64 г.) ще достигне 34,30. Това означава, че на всеки 100 души на възраст между 15 и 64 г. се падат 34 на 65 и повече години. В дългосрочен план тенденциите не са оптимистични - очаква се стойността на това съотношение да достигне близо 45 само за период от две десетилетия, а през 2050 г. да надхвърли 528, се посочва в анализа.

Последният актюерски доклад на НОИ от 2019 г. показа, че последиците от застаряването на населението са факторът с най-голяма тежест по отношение динамиката на разходите за пенсии като процент от БВП. При законодателството в сила към 01.01.2020 г., очакванията са балансът на ДОО да остане отрицателен (разходите да останат по-високи от приходите) за целия период от 2019 г. до 2070 г. При 3,3 на сто от БВП, дефицитът в ДОО се очаква да нарасне до 4,8 на сто от БВП в края на периода. Решенията, свързани с промяна на един или друг от параметрите на осигурителната система могат или да ускорят, или да забавят влиянието на демографските процеси върху способността на държавата да изпълни ангажимента си към сегашните и бъдещи осигурени лица и пенсионери, се посочва в анализа.

Други стратегически рискове са контролните механизми да не са достатъчно ефективни, за да установят и не допускат грешки, нередности и измами с фондовете на ДОО, контролните механизми да не са достатъчно надеждни при защитата на информацията и активите. Посочват се и рисковете развитието на информационните и комуникационните технологии да изпревари технологичното състояние на НОИ, взаимодействието със заинтересованите страни да доведе до несъответствие между резултатите от дейността на НОИ и нормативно определените му задачи. Стратегически риск е и НОИ да не разполага с достатъчно кадрови потенциал, за да изпълнява възложените му задачи.

В анализа се отбелязва, че публичните средства, които НОИ управлява, възлизат на около 10 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на България, затова НОИ обръща все по-голямо внимание на стратегическите рискове.

Експертите допълват, че организациите трябва да вземат решения за посоката на своето развитие в среда, която e все по-сложна за възприемане и все по-непредвидима.

"Светът бе неподготвен за глобалната финансова и икономическа криза от 2008 г., а резултатът бе, че и днес се усещат нейните последствия. Сега световната общност е изправена пред ново предизвикателство - пандемията от коронавирус COVID-19. Прогнози на влиятелни международни организации като Международния валутен фонд например сочат, че това ще е най-тежката криза (здравна, икономическа, социална) от времето на Голямата депресия ", допълват експертите.