Прогнозата на МФ за 2019 г.: Ръст на БВП от 3.4 на сто, инфлация - 2.8 на сто и безработица - 4.4 на сто

Растежът на БВП се очаква да се забави през втората половина на годината, а за цялата 2019 г. се прогнозира растеж от 3.4 процента, пише в Макроикономическата прогноза на Министерството на финансите, публикувана на сайта на институцията.
За първото полугодие на текущата година реалният растеж на БВП на България беше 4.1 на сто, спрямо съответния период на предходната година. По-високият растеж бе формиран през първото тримесечие, докато през второто реалното нарастване на БВП се забави, повлияно в голяма степен от спада на износа и намалението на запасите, се отбелязва в документа.
Миналата седмица НСИ публикува ревизирани данни за БВП за периода от 1995 г. до второ тримесечие на 2019 г., които отразяват промени в методологията, направени в съответствие с препоръки на Евростат. Според ревизиите, номиналната стойност на БВП за 2018 г. е повишена с 1.8 млрд. лв., което се дължи на по-висок износ и инвестиции, докато потреблението е по-ниско. Реалният икономически растеж остава непроменен - от 3.1 на сто за 2018 г., но промяната в структурата на растежа е значителна, пише в анализа. Направените ревизии оказаха влияние и върху компонентите на БВП през първото полугодие на 2019 година, отчитат от министерството на финансите.
Икономическият растеж ще достигне 3.3 на сто през 2020 г., движен от потреблението и инвестициите. Очаква се възстановяване на износа, но отрицателният принос на нетния износ към растежа на БВП ще се увеличи поради ускоряването на вноса, смятат в МФ.
През първото полугодие на 2019 г. броят на заетите се увеличи, а нивото на безработица отбеляза исторически минимум, пише в документа. Благоприятните развития на пазара на труда се очаква да продължат и през втората половина на годината. Безработицата се прогнозира да намалее до 4.4 на сто през 2019 г. През 2020 г. растежът на заетостта се очаква да се забави до 0.2 процента под влияние на ограниченията от страна на предлагането на труд.
Растежът на компенсацията на един нает се прогнозира да възлезе на 8 процента през текущата година, подкрепен както от частния, така и от публичния сектор, в резултат от политиката за повишаване на доходите в сектори като образование и държавно управление. През 2020 г. нарастването на компенсацията на един нает се очаква леко да се забави до 7.4 на сто поради отслабването в положителната динамика на пазара на труда. С постепенното преустановяване на нарастването на заетостта, повишението на компенсацията на един нает ще продължи да се забавя и в периода 2021- 2022 г., докато достигне около 6.7 процента в края на прогнозния хоризонт. Забавянето ще е по-осезаемо в публичния сектор, като в частния сектор също ще се прояви, но темпът на нарастване се очаква да остане относително близък до средния за икономиката. Подобно на пролетната прогноза, оценките за растежа на производителността на труда се запазват на ниво от 3.3 на сто средногодишно, пише в документа на финансовото ведомство.
Инфлацията в края на 2019 г. се прогнозира да бъде 2.8 на сто, (с 0.4 пр.п. по-висока от тази в пролетната прогноза), а средногодишната - 2.5 процента. Услугите и хранителните стоки ще имат най-висок принос за инфлацията в края на годината, смятат в МФ. Очаква се влиянието на енергийните стоки (пряко и косвено) върху инфлационните процеси в страната постепенно да намалява. За следващата година инфлацията се очертава да бъде по-ниска от 2019 г., тъй като международните цени на суровините, особено тези на суровия нефт, не се очаква да бъдат проинфлационен фактор. Рисковете пред прогнозата са свързани с нестабилната геополитическа обстановка и нарасналия брой протекционистични мерки, пише в макроикономическата прогноза на Министерството на финансите.
В следващите години от прогнозния период (2021- 2022 г.) като цяло се очаква леко забавяне в стойностите на инфлация поради очакваните намаляващи равнища в международните цени на петрола и стабилизирането в цените при останалите суровини. Вътрешните фактори за инфлация се запазват, произтичащи от платежоспособното търсене на домакинствата, което е благоприятствано от нарастването на доходите, ниската безработица и растежа на кредитите. Прогнозира се цените на услугите да нарастват с по-висок темп от този на стоките, пише в документа