Работещият българин на минимална заплата може да си купи най-малко хляб в ЕС

Работещите на минимална заплата в България могат да си позволят най-малко хляб спрямо работещите на минимална заплата в която и да е друга страна-членка на ЕС. Това показва анализ, изготвен от д-р Любослав Костов от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, съобщиха от пресцентъра на Конфедерация на независимите синдикати в България

В конкретни цифри данните показват, че с минимална заплата у нас работникът може да си купи 583 хляба от 500 грама. Работникът на минимална заплата във Франция може да купи 1095 броя хляб от по 500 грама, в Германия - 1232, в Испания - 1120. Аналогична е ситуацията и с други стоки - картофи, сирене, вода.

Минималната работна заплата (МРЗ) е минимална цена на пазара на труда и която бизнесът трябва задължително да плаща, тъй като тази цена е въпрос на социална справедливост, която помага да се намали експлоатацията и да осигури на работниците всичко, което им е базисно необходимо, се припомня в анализа.

В България МРЗ е най-ниска спрямо всички останали страни от ЕС. "Много често аргументите против нарастването на минималната заплата са, че тя е ниска, но и цените са ниски спрямо средноевропейските. От години КНСБ опровергава тези твърдения, като представя равнището на МРЗ по паритет на покупателна способност", отбелязва икономистът Любослав Костов.

От КНСБ посочват, че в редица анализи са доказали, че ако цените на стоките и услугите в България са два пъти по-ниски спрямо средноевропейските, то равнищата на заплащане са четири, дори пет пъти по-ниски, което при равни други условия не води до реална конвергенция.

Минималната работна заплата в България през 2021 г. е 332 евро, което е най-ниската стойност в ЕС. За сравнение, МРЗ в Нидерландия е 1684 евро, във Франция 1554 евро, в Германия 1614 евро и т.н. Дори в Хърватия, която се присъедини доста след България към ЕС, МРЗ е повече - 562 евро. Например, ако вземем делът на МРЗ в България спрямо размера на МРЗ в останалите страни, нещата изглеждат по следния начин:

Минималната работна заплата в България е равна на: 19,7 на сто от МРЗ в Нидерландия, 21,4 на сто от МРЗ във Франция, 20,4 на сто от МРЗ в Белгия, 20,6 на сто от МРЗ в Германия и т.н. Най-близкото съотношение на нашата МРЗ спрямо МРЗ на друга страна-членка на ЕС, е с Унгария (75 на сто ) и Полша (72,6 на сто). Минималната заплата у нас е 5,2 пъти по-ниска спрямо най-високата МРЗ в ЕС и с около 25 на сто по-ниска спрямо най-близката до нас МРЗ (тази на Унгария).

Работникът на минимална заплата в Хърватия, например може да си купи 16 хляба повече от работникът у нас.

В България работник на минимална заплата през 2021 г. може да си позволи 61 кг сирене, ако приемем че изразходва цялата си заплата само за тази стока. Във всички останали страни-членки на ЕС, работниците на минимални заплати, при значително по-високи ценови равнища от тези в България, могат да си позволят повече килограми сирене, с изключение на Хърватия (59 кг сирене). Например, в Германия работещ на МРЗ може да си купи 168 кг сирене, в Ирландия - 220, в Испания - 116, в Португалия - 115, в Нидерландия 151 кг, Франция 101 кг и т.н.

В България работещите на минимална заплата могат да си купят 573 кг картофи, ако приемем, че изразходват цялата си заплата само за тази стока;

Във всички останали страни, с изключение на Малта (443 кг.), работещите на минимални заплати, могат да си позволят значително повече картофи, независимо от това, че ценовите равнища са по-високи от тези в България. Например, в Нидерландия могат да се закупят 1504 килограма картофи с една минимална заплата, във Франция 883 кг, Белгия 1195 кг, Германия 1242 кг, Словения 1234 кг, Литва 1646 кг и т.н.

В анализа се посочва, че ситуацията е същата и със всички останали подобни стоки от малката потребителска кошница.

Най-важният извод от тази тенденция е, че явно ценовите различия между България и останалите страни от ЕС не са достатъчни, за да се обясни ниското равнище на минималната заплата у нас. Аргументът, че тя е ниска, но и цените са ниски, просто издиша за пореден път, се посочва още в в анализа.