Мощната финансова инжекция на МВФ - солидна подкрепа или нови дългове?

Международният валутен фонд, начело с Кристалина Георгиева, обяви миналата седмица, че осигурява на 190-те си страни-членки Специални права на тираж, равняващи се на 650 млрд. долара, за възстановяване на страните от глобалната пандемия.

Но какво представлява този механизъм и как ще помогне? Няма ли да доведат до задлъжняване на и без друго бедните държави?

Специалните права на тираж са международен резервен актив, създаден от Международния валутен фонд през 1969 г. Основната функция на СПТ са да се използва като допълнение на официалните валутни резерви на страните-членки на МВФ.

СПТ не могат да се използват за пряко закупуване на стоки и услуги. Те се добавят към официалните валутни резерви на държавите, които след това могат да ги обменят за реални валути, като американски долар или евро, при търговски споразумения с други страни – членки на МВФ.

Разпределението на СПТ става на база на акциите на страните в МВФ. Когато дадена страна има СПТ над обявената от МВФ квота, фондът плаща лихва на тази страна. И обратното – когато дадена страна има по-малко от квотата, тогава те дължат лихва на МВФ. Тези промени в квотите стават когато страните подписват търговски споразумения помежду си - например когато дадена държава е разменила част от своето СПТ за валута, осигурена от друга страна-членка на МВФ.

Страните, които са придобили реална валута на база своето СПТ не трябва да го връщат, а само трябва да плащат лихвата на МВФ. В момента лихвата по СПТ е под 0,5%. В последните години тя бе достигнала най-много близо 1,2% през 2019 г. и оттогава се понижава. Така страните в тежко икономическо състояние могат да разчитат на евтин ресурс, за да проведат реформи по възстановяване.

Критиците на СПТ обаче посочват, че редица държави не извършват нужните реформи и проблемите не се решават, а само изхарчват парите – както е например в Ливан и Венецуела. От друга страна богатите страни имат по-голямо участие в МВФ и съответно имат по-голяма квота СПТ.

При създаването на СПТ през 1696 г. стойността му се е равнявала на 0,888 грама чисто злато, което към онзи момент е равно на 1 долар. След отпадането на златното покритие на долара през 1973 г. 1 СПТ се изчислява като кошница от пет основни валути -  американски долар, евро, британски паунд, японска йена и от 2016 г. – китайски юан. В момента 1 СПТ струва около 1,42 американски долара.

До момента има издадени 660 млрд. СПТ, които се равняват на 943 млрд. американски долара. Това включва най-голямото досега еднократно увеличаване на глобалните СПТ с 456 млрд., пуснати в обращение на 23 август 2021 г. Тяхната цел е да помогнат на страните да се справят с предизвикателствата на пандемията от COVID.

За България има отпуснати 859 млн. СПТ, което прави около 1,2 млрд. долара.

Страните с най-много СПТ са:

САЩ - 79,6 млрд. СПТ

Япония - 29,5 млрд. СПТ

Китай - 29,2 млрд. СПТ

Германия - 25,5 млрд. СПТ

Франция - 19, млрд. СПТ

Великобритания - 19 млрд. СПТ

Русия - 12,4 млрд. СПТ

Бразилия - 10,6 млрд. СПТ

Канада - 10,6 млрд. СПТ

Саудитска Арабия - 9,6 млрд. СПТ

По темата работи Николай Нейчев