България постепенно еманципира позицията си за Украйна

Тази война трябва да бъде прекратена максимално бързо и да започне възстановяването на Украйна. Всички страни-членки на НАТО си дават сметка, че ситуацията в Източна Европа е коренно променена след 2014 г., твърди Велизар Шаламанов, експерт по ИКТ и сигурност, доцент в Института за информационни и комуникационни технологии на БАН, депутат в 47-о НС, зам.-председател на Комисията по отбрана и ръководител на делегация в Парламентарната асамблея на НАТО.

Господин Шаламанов, предлагам да започнем този разговора от там, където приключи предишния в първия ден на войната. Колко близо сме до задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор?

Това зависи само от руските войски. Ако има реална атака върху територия на НАТО, чл. 5 ще бъде задействан много бързо, тъй като Алианса има капацитет за консултации 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата и определено развитието на войната в Украйна е приоритет номер 1.

Аз лично не очаквам да се стигне до там, а по-скоро да има едно сериозно развитие на отбранителния потенциал на НАТО в Източна Европа, както и търсене на реална коалиция за засилена военна помощ за Украйна.

Това ли е причината за дипломатическите совалки в Европа – разговорът на българския премиер с Камала Харис, посещението на военния министър Лойд Остин у нас, активизирането на НАТО и обявената за 24 март извънредна среща на Алианса, в която участие ще вземе и президентът на САЩ Джо Байдън ?

Това е знак, който не идва само от САЩ. Видяхме, че Полша, Словения и Чехия са много активни. Техните премиери посетиха Киев. Ангажирани с конфликта са и германският канцлер Олаф Шолц, и френският президент Еманюел Макрон. Има една силна консолидация на Запада. Естествено САЩ, Великобритания и Франция имат предимството, че разполагат с много добра разузнавателна информация и съответно като членове на Съвета за сигурност имат и предимството да реагират на това ниво. Във всички страни от НАТО следят ситуацията и споделят разбирането, че тази война трябва да бъде прекратена максимално бързо и да започне възстановяването на Украйна.  Всички си дават сметка, че ситуацията в Източна Европа е коренно променена след 2014 г.

Дипломатическата активност в Европа може да бъде тълкувана и по други два начина – че се доближаваме до разрешаване на конфликта или че съществува опасност за експанзията му отвъд границите на Украйна?

Всъщност нещата са свързани. Бързото прекратяване на този конфликт зависи от три фактора. Първо, абсолютно недвусмислено да бъде показано на Путин, че НАТО има капацитет да се защитава. Второ, че страните от Запада ще подкрепят Украйна и няма да позволят тя да бъде унищожена като държава от агресията на Русия. И трето – това в някаква степен е решение на руското ръководство, ако може да разчитаме, че то не е сведено до Путин и двама-трима приближени около него, а все пак има някаква институционалност, която позволява Русия да излезе от тази криза, в която сама се постави.

Много бих искала да Ви попитам поведението на България като член на НАТО ли е?

Виждате, че има различни членове на НАТО. България е един от тези 30. Дали се държи така, както на мен ми се иска – определено не, но ден след ден в тази много трудна ситуация виждам, че премиерът, министърът на отбраната, началникът на отбраната вземат една все по-ясна и твърда позиция и се надявам, че ще потърсят подкрепа от парламента, защото ние сме република с парламентарно управление. Ако има силна парламентарна подкрепа, тогава ние ще бъдем много по-активен и по-полезен за нас самите член на Алианса. Тези срещи, които предстоят на 24 март в Брюксел и след това в края на юни в Мадрид, са наистина точките, в които България ще извърши тази промяна и то с лидерството на премиера. Ясно е, че президента Радев трябва да отстъпи и да даде възможност на правителството да защити българския интерес.

По този повод кой трябва да пази българското небе?

Българското небе е част от „небето на НАТО“ и сигурността му се гарантира от интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на Алианса. За съжаление е най-уязвимата част от това „общо небе“, защото имаме най-старите и функционално ограничени радари и зенитно-ракетни комплекси, най-ограничените като бойни възможности самолети. При нарасналата заплаха от войната в Украйна определено е необходимо усилване с модерни радари, зенитно-ракетни комплекси и самолети, като най-лесно това става със самолети и използване на АУАКС поради тяхната мобилност. В контекста на нуждата от подкрепа за ПВО на Украйна е много целесъобразно да се работи по „триъгълна схема“ за каскадиране на техника, но първата стъпка е пристигане на модерна техника у нас преди предоставяне на наша на Украйна. В преходния период дежурството може да се носи от многонационални сили.

Защитена ли е отбранителната ни система от кибератаки?

Системите на отбраната са най-добре защитени по три причини – ядрото на комуникационно-информационна система на армията е собствена, отделна от цивилната инфраструктура; второ – интеграцията в НАТО чрез учения и мисии позволи да се приложат добри практики и да се подготвят хора; трето – стратегическото партньорство във САЩ има за фокус кибер отбраната със съветник от Пентагона и много щедра финансова помощ за изграждане на способности, вкл. обучение на специалисти. Кибер отбраната е на  ниво и гарантира основа за устойчивост на комуникационно-информационната система на страната.

Накрая бих искала да Ви попитам колко далеч е днес Украйна от членство в НАТО?

Членството в НАТО, както знаем от опит зависи от три фактора: готовност на кандидата за членство; готовност на НАТО за приемане на кандидата; състоянието ма международната среда – и по трите фактора Украйна не може да стане сега член на НАТО, но след края на войната, възстановяването на страната с помощта на ЕС и укрепване на отбранителните й способности с помощта и на България и при постигане на разбирателство с Русия за връщане към основополагащия акт от 1997 година за партньорство между НАТО и Русия ще бъде възможно да се говори за приемане на Украйна. Междувременно е възможно украинците да вземат друго решение за сигурността си, но то при всички положения включва членство в ЕС и гаранции от НАТО и западните съюзници, че Русия няма да извърши отново такава брутална агресия.

 Интервю на Светлана Тодорова-Ваташка