Какви са възможните дългосрочни ефекти от новата европейска енергийна политика*

Дали предложените вчера от ЕК мерки за овладяване на растящите цени на ток и газ ще постигнат заявената цел за оздравителен и балансиращ ефект на енергийните пазари в общността и отделните държави? Това е въпросът, който започва да пробужда горещи спорове за новата енергийна политика в ЕС.

Една от първите публични реакции по темата дойде от бившия зам.министър на икономиката Никола Янков*, който остро разкритикува плана на Брюксел. Според него, предложените вчера мерки крият повече рискове, отколкото ползи, особено за държавите производителки и износителки на ток като България. Мениджър Нюз публикува неговия коментар и поставя началото на задочен дебат, в който ще търси и огласява още експертни гледни точки и позиции.

Европейската комисия направи предложение за сериозна “интервенция” на енергийните пазари на Съюза. Това трябваше да е водеща новина в България, но май не е. Сега ще обясня защо.

Предлага се таван от 180 евро/мвч за приходите на производителите на ток с ниска себестойност (т.нар. inframarginal producers). Това, според ЕК, включва всички АЕЦ,ТЕЦ на лигнитни въглища и всички ВЕИ (вкл. хидроцентрали). Тоест на практика цялата българска енергетика - и частна, и държавна, и малка, и голяма. За сведение, средната цена в ЕС през последните седмици е около 400 евро/мвч. Разликата в цената над този таван от 180 евро се предлага да отива в бюджета на държавата-членка, за да може с нея да се подкрепят сметките на домакинствата за и малките и средни фирми. А, да - и да субсидират производителите на ток от (до скоро руски) природен газ, защото не им излиза сметката при тези високи цени на газа. Обаче, ако държавата-членка има голям експорт на ток, какъвто е случаят с България, се предлага тези бюджетни приходи да се делят с държавите-членки, които са вносители на тока, тъй като техните граждани ги плащат.

Това е безумна политика, която вместо да доведе до по-ниски цени дългосрочно, ще доведе до трайно по-високи цени на тока в ЕС, намалено производство и в края на краищата дори потенциална криза с недостиг на ток. Това е така, защото вместо да се стимулират частните инвестиции в местно производство на ток и увеличаване на предлагането (от там и намаляне на цената), се прави точно обратното - частните инвеститори се наказват и гонят от сектора, като се отнема голяма част от приходите им. Изобщо не искам и да коментирам подхода, възприет от сегашната ЕК, европейски/държавни чиновници да определят какво е “нормална” печалба и колко приходи “да оставят” на бизнеса, за да “поддържа” производството. Само ще спомена, че същите тези чиновници в момента се молят на други частни производители да увеличат спешно инвестициите в добив на нефт и газ. С частни пари на акционерите.

Инвестициите в енергетиката са по дефиниция дългосрочни. Инвеститорите разчитат на “добри” години с високи цени - като 2022 - защото те компенсират “лошите” години с ниски цени, каквито неминуемо ще има през дългия живот на инвестицията им. Ако политиците им ограничават възможността за печалби през добрите години, без да покриват обаче загубите им през лошите, това променя изцяло финансовата математика и можем да сме свидетели на огромен отлив на капитали от сектора. Това важи между другото и за всеки друг сектор в икономиката, където започнат да се месят правителствата.

С предложенията от вчера ЕК поставя опасен прецедент и вдига значително т.нар. политически риск в целия ЕС - част от света, разглеждана от международните инвеститори до момента като изключително стабилна в икономически, правен и политически план. По-високият политически риск ще значи по-малко инвестиции в европейската енергетика за години напред. Което пък ще значи трайно високи цени и недостиг на ток. Което пък ще значи ограничен икономически растеж и по-нисък жизнен стандарт. И - ако на някой все още му пука за това, с тези цени на тока - няма да има “зелена икономика” и електромобили в Европа, защото просто няма да има достатъчно ток. Нито скъп, нито евтин. Така че предложението на ЕК от вчера върви директно и срещу декларираните политически цели за “позеленяване”.

Политическото ръководство на ЕС в момента явно се състои предимно от хора, които никога не са правили бизнес и не са инвестирали пари. Ефектите от техните решения ще са ужасяващи в дългосрочен план за всички граждани на Съюза. Това са краткосрочни популистки мерки, насочени към следващите няколко месеца, без стратегически анализ за средносрочните и дългосрочни ефекти върху икономиката на Съюза.

Силно се надявам българските евродепутати - особено тези от дясната част на спектъра, като Радан Кънев, да се противопоставят на предложенията. Правилната политика е точно обратната - да се стимулират спешно повече частни инвестиции именно в този тип централи, които ЕК иска да накаже. И които - както вече посочих - включват всички български производители на ток. Именно те ще осигурят ниските цени и енергийната независимост на Европа. А за всички други, които разчитаха да правят ток с руски газ, дойде “Видовден”. Но няма нужда всички ние да покриваме загубите им.

* Никола Янков е управляващ партньор на Експат Капитал и председател на СД на Експат Асет Мениджмънт. Бил е заместник министър на икономиката (2001-2003) и заместник министър на транспорта (2003-2005). Мениджър Нюз публикува коментара със съгласието на автора. Заглавието е на редакцията.