Турската намеса забърка още по-голяма каша в Сирия

Централна тема в днешния англоезичен печат е усложнената обстановка в Сирия след турската инвазия в северните крайгранични райони на страната.

Трудно е да се каже дали безпрецедентното турско военно нахлуване в Сирия ще промени динамиката на многобройните войни, опустошили региона и хвърлили цивилното население в ада. Нещата в Близкия изток и така бяха достатъчно сложни, а сега май стават още по-сложни, пише лондонският "Гардиън" в редакционна статия.

Вестникът отбелязва, че турската намеса идва след поредица от терористични актове в самата Турция, очевидно свързани с "Ислямска държава", като трагичната им кулминация бе бомбеният самоубийствен атентат, убил 54 души на кюрдска сватба в Газиантеп. Последният случай недалече от границата със Сирия отново показа колко уязвима е станала Турция за различните бунтовнически сили в съседна Сирия и на какъв натиск от различни посоки са изложени самите кюрди, пише "Гардиън".

Макар че операцията бе извършена с американска подкрепа, нейната главна цел - очевидна с оглед на последните външнополитически маневри на Анкара като сдобряването с Русия и увертюрите спрямо сирийския президент - е да пресече териториалните амбиции на кюрдските бойци, някои от които обслужват САЩ във войната срещу ИД. "Гардиън" посочва парадокса на ситуацията, при която Турция на практика разполага военни сили в Сирия с американска подкрепа с цел да изтласка обратно кюрдските групировки, които също са подкрепяни от САЩ.

САЩ въоръжиха и обучиха за борба срещу ИД местни сили под марката "Сирийски демократични сили". В тях преобладават кюрди, но те включват и бунтовници срещу Асад. Тук нюансите лесно се изплъзват: обединени срещу ИД, тези групировки са по-малко-обединени, когато става дума да се конфронтират със силите на Башар Асад. Слабо отбелязана подробност в трагедията на Алепо е фактът, че сирийските кюрдски бойци играят не малка роля в обсадата на града. Кюрдските "Сили за защита на народа" са по-голям проблем за сирийската опозиция, отколкото за режима на Асад, пише вестникът.

Турското нахлуване сега поставя тези кюрдски групировки под натиск, особено на фона на затоплящите се отношения на Анкара с Русия. Москва може би е обезпокоена от тясното обвързване на кюрдските групировки със САЩ и протестът й срещу турската инвазия в Сирия вероятно е свързан не толкова с желание за защита на кюрдите, колкото с цел да запази важната си роля в сирийското тресавище.

Визитата на вицепрезидента Байдън в Анкара бе опит да откъсне Турция от Русия, продължава британският вестник. Отношенията между САЩ и техния натовски съюзник твърде охладняха след юлския опит за преврат, но изглежда, че възстановяването им сега е обща цел и на двете страни.

Така, след като използва кюрдските сили, за да превземе Манбидж и да застраши с щурм Ракка, Байдън сега ги предупреди да се върнат обратно зад река Ефрат, или да загубят американската подкрепа.

Сирия е разкъсвана от многобройни военни конфликти, в които участниците, твърдящи, че споделят общи цели, следват своите собствени, често твърде различни приоритети, заключава вестникът.

Според друг лондонски всекидневник - "Файненшъл таймс", и след визитата на Байдън в Анкара Турция остава на конфронтационен курс със Запада и се опитва да води битки на поне три фронта.

Намесата й в Северна Сирия, изиграла решаваща роля за превземането на джихадистката крепост Джараблус, е напомнила на Вашингтон за ценността на Турция като натовски съюзник. Но турската операция имаше и друга цел - да пресече амбициите на сирийските кюрди. Трудно е обаче да се види как Ердоган може да се бие едновременно с гюленистите, с ИД и с кюрдските бунтовници, особено след като Анкара продължава да се противопоставя на традиционните си западни съюзници, подчертава вестникът.

Също така трудно може да се промени редът, по който Анкара степенува рисковете. Метастазите на гюленизма може да бъдат унищожени, ИД може да изчезне, но кюрдските успехи от двете страни на границата със Сирия ще бъдат перманентна екзистенциална заплаха за турската териториална цялост, отбелязва всекидневникът.

Според автора обаче потушеният юлски преврат, сплотил управляващата партия с опозиционните сили, включително и с прокюрдската Народнодемократична партия, предоставя и възможност на президента Ердоган, особено ако САЩ използват новото си влияние сред кюрдите, които до миналото лято водеха мирни преговори с Анкара. Ердоган може да предпочете да обвини гюленистките провокатори, че отново са подтикнали ПКК да премине към бунтовнически действия. Та нали точно по този начин неотдавна той реши, че именно те са виновни за свалянето на руския самолет, довел до скъсването през ноември на отношенията с неговия руски приятел Путин, пише в заключение "Файненшъл таймс".

Източник: БТА