Ядрената мощ на Русия - има ли основания за тревога?

Светът наблюдава със затаен дъх събитията в Украйна и с тих ужас коментира размахването на ядрената заплаха. Неотдавна  руският президент Владимир Путин се похвали, че „днешна Русия остава една от най-мощните ядрени държави“ с „известно предимство в няколко авангардни оръжия“. Той подчерта, че „в този контекст не трябва да има съмнение за никого, че всеки потенциален агресор ще бъде изправен пред поражение и зловещи последици, ако директно атакува страната ни“.

Тази заплаха е изключително провокативна и тревожна, смятат Самюъл М. Хики и Моника Монтгомъри от Центъра за контрол над въоръженията и неразпространението. Тя е диаметрално противоположна на  руските изявления от времето на Студената война и тези от януари 2022 г., че „ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води“. Освен това, припомнят двамата анализатори, Путин винаги е твърдял, че ядреното възпиране е инструмент на мира и стабилността и държавите с ядрено оръжие трябва да използват своите арсенали като щит за извършване на конвенционална агресия или прокси войни.

Три дни след това изказване Путин постави ядрените си сили в „специален режим на бойно дежурство“, което породи безпокойство по целия свят. Според анализатори обаче, действията му трябва да се тълкуват по-скоро като предупреждение към други страни да се въздържат от участие в конфликта, а не като сигнал за намерения за използване на ядрени оръжия. „Това изказване не предполага, че Русия се готви да нанесе удар първа”, смята руският учен по ядрени оръжия Павел Подвиг.

Ядрените оръжия съществуват от почти 80 години и много държави ги разглеждат като възпиращ фактор, който продължава да гарантира тяхната национална сигурност. Това пише за ВВС News анализаторът по международна сигурност Гордън Корера.

Има ли основания за тревога

Рискът от ядрена война остава нисък засега. Преките боеве са ограничени до руски и украински сили. Украйна няма ядрен капацитет, нито е съюзник на НАТО или част от американския „ядрен чадър“. Това посочват Самюъл М. Хики и Моника Монтгомъри от Центъра за контрол над въоръженията и неразпространението. Двамата анализатори считат, че макар и да притежава огромен ядрен арсенал, е малко вероятно Русия да използва ядрени оръжия срещу Украйна.

Владимир Путин обаче отправи недвусмислена заплаха да използва ядрената мощ на страната в опита си да спре помощта за Украйна. Не бива да се подценява и обстоятелството, че конфликтът се разиграва до границата на съюзници на Пакта, които биха се възползвали от ядрения чадър на НАТО.

Рискът от ескалация, която може да доведе до ядрена война в Европа, е съвсем реален и не бива да бъде подценяван, категорични са анализаторите на Центъра за контрол на въоръженията.

Дори заплахата на Путин да е по-скоро предупреждение, отколкото сигнал за намерение за използване на оръжията, винаги съществува риск от грешни изчисления, ако едната страна изтълкува погрешно действията на другата или събитията излязат извън контрол. Това коментира анализаторът на BBC News Гордън Корера.

„Няма промяна в позицията на Русия по въпросите за ядрените оръжия”, заяви пред медията Бен Уолъс, министър на отбраната на Обединеното кралство. Всяко действие обаче ще се следи внимателно, допълват източници от разузнаването.

С какво разполага Русия

Всички данни за ядрените оръжия са приблизителни. Русия разполага с 5977 ядрени бойни глави - устройствата, които предизвикват ядрена експлозия . В това число са и 1500 бр., които са излезли от употреба и предстои да бъдат демонтирани, по данни на Федерацията на американските учени.  

Останалите около 4500 се считат за стратегически ядрени оръжия - балистични ракети или ракети с дълъг обсег. Това са оръжията, които обикновено се свързват с една ядрена война.

Русия разполага с по-малко разрушителни ядрени оръжия с малък обсег на действие за употреба на бойни полета или в морето.

Експертите смятат, че около 1500 руски бойни глави са „разгърнати“ сега, което означава, че са разположени в ракетни и бомбардировъчни бази или на подводници в морето.

Държавите с ядрен арсенал

Девет държави разполагат с ядрени оръжия, по данни на Центъра за контрол над въоръженията и неразпространението. Това са Китай, Франция, Индия, Израел, Северна Корея, Пакистан, Русия, САЩ и Обединеното кралство. От тях само Китай, Франция, Русия, САЩ и Обединеното кралство са сред 191 държави, подписали Договора за неразпространение на ядрени оръжия. Съгласно споразумението те трябва да намалят запасите си от ядрени бойни глави и се ангажират с пълното им унищожение, но само на теория.

На другия полюс са Индия, Израел и Пакистан, който отхвърлиха Договора, а Северна Корея се отказа от него през 2003 г. Израел е единствената страна от деветте, която никога не е признавала официално своята ядрена програма - но е широко известно, че има ядрени бойни глави.

Украйна не е сред тях

Противно на твърденията на Путин Украйна никога не е разполагала с ядрен арсенал. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. съветските стратегически бомбардировачи и свързаните с тях бомби и тактическите ядрени оръжия, които все още са под командването и контрола на Москва, са оставени на територията на Украйна. Тя обаче не може да използва оръжията, нито съоръженията за съхранението и поддръжката им. Самюъл М. Хики и Моника Монтгомъри допускат, че с цената на огромни разходи и време Украйна би могла да ги да преработи и рециклира.

Вместо това обаче страната използва съветските ядрени оръжия като разменна монета в преговорите за икономическа помощ и гаранции за сигурност, които в крайна сметка водят до Будапещенския меморандум от 1994 г. с Русия, Съединените щати и Обединеното кралство. В това споразумение трите страни се ангажират „да зачитат независимостта и суверенитета и съществуващите граници на Украйна“, които Русия наруши през 2014 г. и сега пак.

Превод и редакция: Светлана Тодорова-Ваташка