Дайте средствата за производство на жените

Идеите се движат на вълни. През изминалите десетилетия в центъра на политическия и икономическия дебат заставаха проблемите на централното планиране и свободния пазар, границите на растежа, енергията, дълговото претоварване, неравенството... Следващата тема, която ще доминира интелектуалния пейзаж, и то задълго, може би ще е феминизмът. Светът отдавна е узрял за икономическото равноправие на жените. 

В хилядолетната си история тази цивилизация е дала много примери за заробване, но няма нищо, което да се сравни с подчиняването на жените: вързана с веригите на традицията, законите и бизнеса, едната половина от населението на света днес слугува на другата. Дори в развития Запад, за една и съща работа жените получават с 20-25% по-малко пари от мъжете. А на много места в Глобалния Юг жените са изцяло лишени от правото на икономическа инициатива или дори на пълноправна собственост.

Нещата всъщност са далеч по-дълбоки от икономика. За някои страни ООН измерва показателя „оправдание на боя над жени“ и се оказва, че на много места жените са по-големи застъпници от мъжете на мъжкото „право“ да бият съпругите си. 54% от жените на Конго оправдават боя над жени срещу само 40% от мъжете в страната. Сходно е положението в Узбекистан, Монголия, Танзания, Нигерия. Това може да се обясни по различни начини, но така или иначе говори за фундаментални нагласи, дори рефлекси.

Подчиненото положение на жените е скрепено от прастари традиции и цели религии със свещени книги го прогласяват, но това не е естественото положение на нещата. В много общества, незасегнати от „даровете“ на цивилизацията, жената се радва на невиждана почит. Свидетел съм как във високите планини на Перу жени ръководят местния бизнес и командват мъжете в отпора, оказван на международните минни корпорации. В съседна Боливия, сделка за продажба на недвижим имот е недействителна без изричното съгласие на жените, потомствено свързани с мястото.

Подчиняването на жените не се обяснява само с мъжката физическа сила. Според антрополога Дейвид Грейбър, патриархатът се налага паралелно с утвърждаването на кредитната система. Когато едно семейство не може да върне заем, обичаят бил сметките да се разчистват с „трансфер“ на дъщери или съпруги, ползвани от кредитора като (секс) слугини. Древните родове, в стремеж да запазят честта си, прикриват зад високи стени най-хубавото, което имат. Заедно с това, усилията, които се полагат за опазване честта на жените, водят до подчиненото им положение вътре в рода.

Това е изключително траен модел, чийто логичен завършек е убеждението, че жените всъщност са щастливи да са покорни затворнички, оградени от заплахите на злия свят. Един всепризнат хуманист и духовен учител като Никос Казандзакис е готов да оспори правото на собственост, почитта към родителите, дори началата на религията (в книгата си от 1940 г. „Христос отново разпнат“). Но в този тотален бунт все пак няма място за жени: тяхното участие е сведено до колене и печене на кокошки, или функцията на кокошки на разположение на героичните петли.    

Вече няма нужда от всичко това. Патриархалното общество изпълни функциите си през вековете, но днес е оскърбление за разума. Жените не просто се нуждаят от равни права – светът се нуждае от повече права на жените, тъй като женският подход е по-устойчив и безопасен. Многократно е посочвано, дори е научно доказано, че ако начело на големите банки стояха жени, нямаше да се стигне до Голямата рецесия от 2008-09 г. Мъжкият свят изпитва болезнена нужда от балансиране с повече женска, ин енергия.   

Разбира се, правата имат и тъмни страни. Възрастен професор преди време ми сподели: „Цял век жените викаха за равни права и накрая си ги получиха: едната заплата, която мъжете взимаха през XIX век, вече е разделена на две части.“ Но дотам се стигна, само защото пазарът може да експлоатира старите патриархални отношения. Човечеството опитва да върви напред, докато в нозете му са се вкопчили вехтите институции, които го дърпат и забавят. За да няма революция на селяни с вили, според силното сравнение на прогресивния милиардер Ник Ханауер, старите модели трябва да еволюират.

Движението за правата на ЛГБТ е само тънък намек за потенциала на феминизма да промени днешния свят. Ако повече средства за производство преминат в ръцете на жени, световната икономика ще изживее разцвет: по-малко кризи и глупави играчки като бомби и изтребители, повече и по-добра храна, по-добре отгледани деца. Днес често се говори за безусловен базов доход на майките или целево микрокредитиране на жени в развиващите се страни (случаите на невърнати кредити, теглени от жени, са в пъти по-малко, отколкото ако длъжници са мъже). Всичко това е полезно, но не е достатъчно. Нуждаем се от мащабно повече власт и ресурси, попаднали в женски ръце.