Европа срещу отпадъците: Готов ли е бизнесът 

Когато преди няколко години обяснявахме какво представляват отпадъците в морската среда в офиса на The Coca-Cola Company в Лондон и прогнозирахме, че скоро пластмасите ще се превърнат в „новото глобално затопляне“, ни посрещнаха с доста скептични коментари. Никой в големия бизнес не искаше да повярва, че вероятно най-полезният материал, създаден от човека, може да стане обект на такова брутално очерняне, камо ли пък да се стигне до регулаторни мерки срещу употребата му.

Фактите обаче са прости: Мантрата за „кръгова икономика“ е на власт, а Европа е безкрайно далеч от постигането й, за който и да е материален поток. Голяма част от „рециклирането“ на пластмаси се състои в товаренето им на кораби за Индонезия, където те образуват гигантски бунища, които през реките стигат до океаните. На местните не им пука чак толкова – все пак голяма част от тях живеят от това. Обаче нежното сърце на европейския турист, платил луди пари да се наслади на „девствени“ плажове, страда от „екологична скръб“, а филмчетата с умиращи костенурки майсторски наливат масло в огъня. Така че се случи: Европейският съюз поведе кръстоносен поход срещу пластмасите, а покрай тях – и другите видове отпадъци. Бизнесът не е готов да посрещне лавината от нови регулации, а време няма. Ставайте!

Новите директиви за кръговата икономика може да се разделят на две части

От една страна това е т.нар. пакет за Кръговата икономика, приет през 2018 г., който включва обновяване на законодателството на ЕС в областта на отпадъците. От друга страна,  Директивата относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда (Директивата за пластмасите), приета едва миналия месец, определя редица нови правила за пластмасите за еднократна употреба. Въвеждането на тези директиви в нашето законодателство започва от следващата година и засегнатите бизнеси имат ограничено време да се запознаят с тях и да реагират.

Производители (и вносители) на напитки и опаковки за напитки: По отношение на пластмасовите бутилки за еднократна употреба, законодателството на ЕС изисква в рамките на няколко години да се разработят и пуснат на пазара такива бутилки, чиито капачки са прикрепени към тях. Това изисква значителни допълнителни инвестиции за проучвания за проектиране на новите бутилки и смяна на производствените линии. С оглед на относително краткия срок за въвеждане на тези правила значителните разходи, се очаква малките и средни производители да бъдат изправени пред изключително сериозни предизвикателства при този преход.

За пластмасовите бутилки за еднократна употреба Директивата за пластмасите предвижда и  изисквания за вложен материал от рециклирана пластмаса – поне 25% през 2025г и минимум 30% през 2030г.

Завишените цели за разделно събиране на пластмасови бутилки (77% до 2025г. и 90% до 2029г.), поемането на разходи както за събиране на отпадъци от обществените системи, така и за почистване на обществени места неизбежно ще доведат до допълнителни трудности за участниците на пазара, които използват пластмасови бутилки за еднократна употреба.

В допълнение, обновената Директива за отпадъците от опаковки предвижда значително завишени цели за разделно събиране и рециклиране на според вида опаковки: пластмаси, дърво, метални, алуминий, стъкло, хартия и картон. С оглед на настоящото развитие в България, изпълнението на новите цели на ЕС за разделно събиране и рециклиране на пластмасови бутилки и алуминиеви кенчета изглежда, меко казано, трудно постижимо.

Производители (и вносители) на определени пластмасови изделия за еднократна употреба: Този сектор е може би най-силно засегнат от Директивата за пластмасите. Тя предвижда пълна забрана за определени пластмасови стоки за еднократна употреба: прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки, клечки за уши, пръчки за балони, както и чаши, контейнери за храна и напитки, направени от експандиран полистирен (EPS, т.нар. стиропор), както и продукти, изработени от оксо-разградими пластмаси. Директива за пластмасите предвижда и ограничаване на продажбите на пластмасови чаши и кутии за еднократна употреба, което трябва да бъде количествено доказвано от държавите членки. Чрез тези правила ЕС или директно изхвърля от пазара или силно ограничава икономическата дейност на определени компании в сектора.

Търговски обекти, които продават хранителни стоки и напитки в пластмасови опаковки за еднократна употреба (напр. ритейлъри, квартални магазинчета, клек-шопове): С оглед на гореизброените забрани и ограничения, на магазините, които наливат напитки или пакетират храна на мястото на продажба може да се наложи да преосмислят типа опаковки, които употребяват. 

Онлайн магазините, които продават например ел. уреди и електроника: Към момента е трудно да се установи кой точно носи отговорност на производителя при продажби от разстояние. Например, популярен е аргументът на онлайн търговците, че те са единствено посредници и не дължат продуктова такса. При положение, че онлайн купувачите са физически лица, а продавачите не са регистрирани в страната (или също са физически лица), не съществува лесен начин да бъде приложено законодателството на ЕС в сегашният му вид. Затова новите правила на Рамковата Директива за отпадъците ще бъдат придружени от насоки, които да помогнат на държавите членки да се справят с подобни въпроси. Това, вероятно, ще окаже осезаемо влияние върху бизнеса на онлайн магазините.

Производители (и вносители) на риболовни изделия: С оглед на изискванията да се изпълняват цели за разделно събиране, определени от държавата, Директивата за пластмасите практически предвижда създаването на организация по оползотворяване на рибарски мрежи. Правилата за разширена отговорност на производителя са в общи линии непозната територия за производителите и вносителите на риболовни изделия. Затова всички участници на този пазар трябва не просто да са готови да плащат допълнителни такси за управление на отпадъците от стоките си, но и да се включат в създаването на системата за събиране на тези отпадъци.

Производители (и вносители) на цигарени изделия: Директивата за пластмасите предвижда въвеждане на разширена отговорност и за производителите и вносители на цигарени изделия. Изискванията към участниците в сектора са относително ограничени, като включват основно покриване на общинските разходи за събирането на цигарени отпадъци, разходите за повишаване на осведомяването, както и разходите за почистване на обществени места и за докладване на всички събрани количества. Директивата дава значителна свобода на държавата да прецени как точно да изгради и тази система за разширена отговорност на производителя. Затова участниците в сектора е добре да подготвят обща позиция за начина на финансиране, функциониране и докладване на бъдещата система.

Производители (и вносители) на опаковки, електроника, ел. уреди, акумулатори и батерии, автомобили, гуми и масла: Рамковата Директива за отпадъците предвижда някои промени в настоящите правила за разширена отговорност на производителите в България. Като начало, дължимата такса ще бъде адаптирана според възможността за поправка, повторна употреба и рециклиране на стоките, пуснати на пазара. Освен това, ще се възприемат правила за пропорционални разходи, пряко и прозрачно отразяващи стойността на всички дейности, които се извършват от Организациите по оползотворяване. Ще се въведат и правила за еднакво третиране за малките и големите търговци, напр. по отношение на административната тежест за докладване. Не на последно място, компаниите-тарикати, които избягват плащането на таксата, ще бъдат подложени на по-строг контрол.

Производители (и вносители) на опаковки: Директивата за опаковките предвижда, че до края на 2020г. ще бъдат проучени възможностите за засилване на основните изисквания към опаковките с цел подобряване на проектирането за повторна употреба и насърчаване на висококачествено рециклиране. Предварителните индикации от Комисията показват, че ако дадена опаковка не се рециклира лесно и изгодно изначално няма да получи място на пазара на ЕС.

Накратко

Всички участници на пазара трябва да си направят добре сметката как да реагират най-адекватно, а за това се искат много данни, информация и аналитични способности. Няма да бъде лесно и ще струва много, но в края на краищата всичко ще бъде платено от потребителя. Нашето мнение е, че в гонене на „прекрасния нов свят“, Европа ужасно прекалява с планирането – опитва се да регулира процеси и материални потоци, които в реалната икономика ежедневно се изменят. Това ще даде предимство на два типа играчи: а) глобалните компании, които имат ресурса да се справят; и б) тарикатите, които винаги ще намерят начин да минат метър. Ако си малък и честен, нямаш много възможности за успех. Защото всеки с опит в сектора отлично знае: Боклукът винаги намира най-евтиния път!