Има много работа за едно министерство на иновациите

Представете си, че живеете в България, автомобилът ви се движи сам, както и градският транспорт, личният ви лекар е в телефона, детето ви се обучава по специална персонализирана за него учебна програма, мобилният интернет е 5G, пътищата отдавна нямат дупки, жертвите по улиците са намалели до нула, специални роботизирани екипи бързо овладяват всяко природно бедствие, полицията лови престъпници с дронове, корупцията е изчезнала, а интеракцията с държавната администрация на всички нива се случва на едно-единствено универсално гише или просто от телефона. В този момент си мислите, че това е невъзможно да се случи у нас. И може би ще излезете прави, докато най-накрая някой далновиден политик не реши да създаде държавно звено, което да се занимава с иновациите. 

Министерства на иновациите имат повече от 40 държави, сред които Бразилия, Гана, Китай, Чили, Кения, Малайзия, Уругвай, OAE, Индия, Узбекистан, както и почти всички страни в ЕС. Всички те са обърнали стратегическо внимание на важността на навлизането на технологичните и научните иновации, като са създали специални звена, които активно и дългосрочно да работят в тази посока.  

А в България имаме "Иновационна стратегия" от 40-ина страници, приета с Решение №723 от 8 септември 2004 г. и изменена с Решение № 385 от 22 май 2006 г. на Министерския съвет. Оттогава са минали почти 14 години, а няколко поколения технологии се родиха и умряха. През 2004 г. още нямаше смартфони, iPhone, Facebook, компактдисковете бяха върхът на технологията за пренос на данни, а интернет достигаше до хората през dial-up телефонна линия.

В днешно време ставаме свидетели на огромен брой технологични новини и открития, които ежедневно заливат медийното пространство. От иновативни софтуерни платформи, които чрез новия си модел застрашават световното икономическо статукво, до 3D принтиране на човешки органи, иновации в генетиката и мощни микрочипове с размерите на биологична клетка. Това не е бъдещето - това е настоящето. Всички тези открития се случват днес, въпреки че ни се струват като истории от научнофантастичните филми. Всички тези иновации навлизат и променят ежедневието ни с невероятна скорост. Променят идеите ни, целите ни, навиците, мечтите, професиите и бизнеса, бавно реформират цялото общество.    

Логично е сега всеки да си зададе въпроса: А каква е ролята на държавата? Успява ли тя да се възползва от навлизащите иновации? Подобрява ли услугите за гражданите? Подпомага ли бизнеса и стартъпите, които ги разработват? Взима ли отношение към промените и потенциалните рискове? Успява ли да регулира нововъзникналите процеси и тенденции?      

Ще оставя сами да си отговорите на тези въпроси. Разбира се, няма държава, която да успее да се справи с целия водопад от навлизащи изобретения и новости. Но доста се опитват и вече имат страхотни резултати.

През последните месеци станахме свидетели на няколко сериозни проблема с новите технологии, които са изцяло вследствие на несправянето на правителствата с новостите. Инцидентът с автономния автомобил на Uber, при който загина жена; течът на лични данни чрез Facebook и ползването им за влияние върху изборите в САЩ от Cambridge Analytica; хилядите инциденти и смъртни случаи покрай играта Pokemon Go; новите модели за финансиране на престъпни групи и терористични организации чрез криптовалути; избухването на разпространението на фалшиви новини и фалшиви медии… и много други.

Говорейки за връзката между държавата и новите технологии, нямам предвид само електронното правителство или електронното гласуване. Необходимостта от изграждане на ясна широкоформатна държавна политика спрямо новите технологии е изключително наложителна и спешна. Създаването на министерство на иновациите, което да се занимава пряко с бъдещето, рисковете, внедряването и регулирането на иновациите и новите технологии, е все по-необходимо.

България все още има шансове да се превърне в иновационен хъб на Балканите и в Източна Европа, но имаме нужда от сериозна и добре подготвена стратегия, насочена към възможно най-много посоки на иновациите и развойната дейност. Имаме сериозен потенциал не само в посока ИT, но и в медицината, микробиологията, генетиката, химията и физиката. Все още имаме шанс да повишим притока на инвестиции в развойна дейност и да позиционираме на картата България като подходящо място за инвестиции в проучвания и създаване на нови продукти от големия бизнес.      

Дългосрочното ни оцеляване зависи изключително много от пренасянето на инвестициите в развойна дейност вместо в обслужващи индустрии и изнесени бизнес процеси. Но това може да стане само чрез ясна политика, стратегия, цели и активни действия в тази посока.

Когато през 2017 г. Илон Мъск обяви в Twitter, че оглежда Източна Европа, за да намери подходящо място за новия си развоен център и завод, така и не се намери кой да покани Tesla на официално посещение и преговори у нас. За сметка на това гръцкият министър-председател направи точно това - и през 2019 г. Tesla ще отвори в Атина най-големия си изнесен център за научноизследователска и развойна дейност. А можеше да сме ние!

Ниските данъци, стабилната икономика, огромният брой нерегулирани сфери в икономиката и такива с остарели регулации, достъпът до изключителни умове, инженери и математици, наличието на огромен ИT сектор, сериозният брой технологични гиганти, които имат офиси у нас, стратегическото ни геополитическо позициониране - всички тези фактори правят България приветливо място за инвестиции в развойна дейност.

А най-важният двигател и инвеститор в тази посока е логично да бъде държавата. Не само чрез финансиране на предприятия и чрез облекчения на инвестициите в развойна дейност, но най-вече чрез купуване и внедряване на родните иновации в държавната администрация. Ако министрите ни се огледат колко много технологии се създават от български предприемачи, те моментално може да бъдат купени и внедрени, за да облекчат работата на хората в администрацията. Във всеки един сектор, в който има държавни предприятия, агенции и министерства, може да бъдат приложени иновативни решения, които да повишат ефективността на администрацията и същевременно с това да подкрепят българските предприемачи и да си върнат доверието на хората.         

Автор Борис Колев

Източник: Списание "Мениджър"