Лагард постигна трудна сделка, но битката с "ястребите" тепърва започва

Тази седмица президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард стана посредник за труден компромис, за да осигури подкрепа за нов пакет от мерки в борбата с пандемията, но битката й за убеждаване на скептиците сред колегите си и инвеститорите едва сега започва. ЕЦБ представи планове да изкупи допълнително облигации за половин трилион евро и да отпусне на търговските банки още по-големи субсидии за поддържане на кредитирането, в опит да подкрепи икономиката на еврозоната до очаквания край на коронавирусната епидемия.
Пакетът, целящ да поддържа ниски лихвите за правителствата, домакинствата и фирмите, приближава ЕЦБ повече от всякога до директно прицелване към конкретни равнища на доходността и спредовете по облигациите, без да го казва толкова открито.
От разговори с петима източници, близки до управителния съвет, се разбира, че заседанието по паричната политика на 9-10 декември е било напрегнато и предложението на главния икономист Филип Лейн замалко да бъде блокирано, тъй като членовете на ръководството на ЕЦБ са имали разногласия за размера на изкупуваните облигации и условията по субсидираните заеми за банките.
Лагард се е намесила, предлагайки отстъпки на опонентите, вместо да ги извади от строя, както правеше преди време нейният предшественик Марио Драги, твърдят източниците.
Тя е подчертала, че не е нужно пакетът от 500 милиарда евро за изкупуване на облигации да бъде изразходван изцяло, ако условията за финансиране останат облекчени.
Това е успокоило гуверньорите, които са настоявали да се купуват по-малко облигации на фона на вече близо рекордно ниските лихви, свитите спредове и ограниченото предлагане в някои по-малки страни.
Лагард е казала също, че би могло пакетът да се увеличи. Това обаче ще изисква ново решение на управителния съвет.
Членовете на ръководството на ЕЦБ са спорили и за размера на Целевите операции за дългосрочно рефинансиране (TLTRO) - все по-оспорван механизъм, при който на банките се плаща, за да взимат кредити от ЕЦБ, стига те да не свиват кредитните си регистри.
Така наречните ястреби са се противопоставили на първоначалното предложение на Филип Лейн да увеличи максималната сума, която банките ще имат право да заемат, от 50 на 60 процентa от допустимите за тях кредити, но Лагард е успяла да постигне компромис за 55 процента, според източниците.
В крайна сметка пакетът е бил подкрепен с огромно мнозинство. Говорител на централната банка отказа да коментира, отбелязва Ройтерс.
Извоюването на споразумение по пакета вчера обаче може да се окаже първото от многото предизвикателства за президентката на ЕЦБ, която встъпи в длъжност преди малко повече от година.
Първо, някои скептици продължават да имат резерви за сделката, твърдейки поверително, че това е имплицитна форма на "контрол на кривата на доходността" и трябва да приключи веднага щом пандемията свръши.
"Поддържане на стабилни спредове е лоша икономика", коментира единият от източниците. Той изтъква като аргумент, че пазарните цени трябва свободно да отразяват икономическите основи.
Дори механизмът TLTRO, който до неотдавна бе един от най-консенсусните инструменти на ЕЦБ, се превръща в мишена на критики, в момент когато той ефективно субсидира банките и смекчава натиска върху тях да влязат обратно във форма или да се слеят.
Второ, като обвързва изкупуването на облигации с равнището на лихвите, вместо да се ангажира безусловно с това, ЕЦБ може да подтикне пазарите да тестват нейната решимост, допълва Ройтерс.

Франкфурт, Ройтерс/БТА