Мърморенето за младите

Няма поколение, което да не е посрещано с вайкане. В гръцката митология най-първите хора са златни, после дегенерират в сребърни, бронзови, железни. Още Хезиод оплаква упадъка на нравите и безгрижието на младите. И така до днес.

Да вземем поколението Z на родените след средата на 90-те. В какво го обвиняваме ние, старите?

Първо, смятаме ги за необразовани, дори глупави. Не могат да кажат наизуст едно стихотворение, по цял ден попипват мобилните си телефони и никога не сме сигурни дали са изцяло тук, когато им говорим. Второ, плаши ни тяхната незакотвеност. Дълбоко несигурни ни прави лекотата, с която тези млади хора са готови да емигрират. Назначаваш някого, обучаваш го и той/тя изведнъж обявява – заминавам. Накрая, не разбираме отношението им към семейството. За това поколение обвързването в женитба спира естествената им мобилност, раждането на деца пък за тях съвсем не прилича на онова, което е било за нас.

Да обсъдим тези упреци един по един.

Младежите Z наистина ще ядат бой от дядовците си, ако вземат да се състезават по изброяване на световни столици или дати на славни битки. Още по-тревожния феномен е неспособността им да се съсредоточават. Ясно, че няма да прочетат „Война и мир“; много от тях обаче не успяват дори да изгледат един филм от час и половина, защото интервалът на внимание е спаднал до десетте минути на клиповете в ютюб. Психолозите наблюдават и една емоционална промяна, заради която ги наричат „снежинки“. Невижданите в историята родителски грижи са направили тези деца раними и неспособни да се борят (топят се като снежинки при всяка среща с агресия). Тази особеност обяснява и голямата им обидчивост на тема идентичност, сексуални особености, етнически произход и т.н.

Целият текст на Ивайло Дичев можете да прочетете в новия „Мениджър“, който е на пазара.