С копиране и подражание никой не се е отличил

България има потенциал да се развива поне в три основни стопански направления, казва финансовият експерт Емил Хърсев в интервю за петото поред годишно издание "Първите в бизнеса - Поглед отвътре 2019", реализирано от екипа на сп. "Мениджър". 

- Господин Хърсев, посочете три икономически решения (политики или инициативи), които биха имали същия позитивен ефект, както с въвеждането на плоския данък?

- Това всъщност е един и същ фундаментален въпрос, зададен в два от най-важните му аспекти. Затова ще си позволя един общ отговор. Много лесно щеше да бъде, ако имаше три, пет или дузина магически рецепти, които да приложим – и да хвръкнем към икономическите върхове. Ако в някоя страна измислят този чудотворен икономически коктейл, не след дълго в целия свят ще го копират и ще настане вечна радост и благоденствие.

Обаче чудеса не стават, магически рецепти няма, универсални икономически алгоритми – също. Както няма един-единствен набор напътствия, който гарантира жизнен успех за всеки. Един става гениален математик, друг – успешен търговец, трети чупи спортните рекорди, но всеки го прави по собствен начин.

Първата стъпка към успеха е да разбереш кой е твоят връх и кой е твоят път към него. Защото с копиране и подражание никой не се е отличил. Така е и с нациите. Всяка нация пише собствената си история. Ние, българите, като всяка нация, която не е достатъчно многолюдна, за да се наложи със сила и с икономика, която не е достатъчно голяма, за да бъде автономна, имаме шанс за успех само в успешната специализация, умението да работиш за другите и да търгуваш ефективно. Но за това е необходим достъп до достатъчно широк пазар. 

Стопанската история на България илюстрира най-ярко, че страната се е развивала най-бързо и нацията е живяла най-добре, когато сме били интегрирани с поредната империя с огромен пазар. И сме се сривали винаги, когато сме губили пазарното пространство. Затова най-важното събитие в българската история е пълноценното членство в ЕС. Интеграцията и специализацията ни в европейските общности е нашият шанс за успех. От тази гледна точка не е трудно да се определят националните приоритети – трудно е да се разберат и следват.

– Кои са националните приоритети според вас?

– Първият е присъединяването към Еврозоната, защото членовете є имат в бъдеще оптимален достъп и условия за търгуване на общия пазар.

Вторият приоритет е най-труден да се разбере. Той е да се наложи стабилност, да си спечелим статута и доверието на бизнеса по широкия свят, че България е страна, където е лесно и сигурно да се работи. Например данъците ни са ниски, но през седмица някой крещи какъв прогресивен данък трябва да се въведе, от кого трябва да се отнеме доход или имущество. Една добра първа крачка е да допълним конституцията или да приемем закон, който да прогласи принципа на гарантираната инерция. С други думи да гарантира на всички икономически агенти, че дори и един закон да бъде променен така, че да отнеме право, да наложи нов или да повиши съществуващ данък – в продължение на поне пет години всеки да продължи да работи при условията преди промяната.

Третият ни приоритет е да мислим как и да правим България все по-добро място за бизнес, да се досещаме какво му трябва на един предприемач – местен или чужд, да работи по-лесно и по-добре. И да го правим. Стъпка по стъпка, но постоянно. Например да задължим цялата администрация да работи не само на български, но и на английски език.

Четвъртият приоритет е да бъдем успешни. Непрекъснато и по цял ден да крещим колко сме успешни и колко сме добри. Няма (толкова голямо) значение колко си успешен всъщност, важно е колко другите си мислят, че си. Така работи най-важният пазар, финансовият – той непрекъснато търси успеха и плаща щедро за бъдещия успех.

– Как българският бизнес трябва да реагира на данните за рекордно повишаващите се разходи за труд у нас?

– Нарастването на разходите за труд в България е съвсем очакван процес и затова е трудно разбираема „изненадата“ на националните организации на бизнеса и отделните браншови сдружения, че тези разходи изпреварват ръста и на БВП, и на производителността.

Още в първите икономически програми от началото на 90-те години за прехода на страните от бившия Източен блок към пазарна икономика, които наричаме „Вашингтонски консенсус“, един от ключовите сегменти бе сближаването на нивото на цените. Конвергенцията на националните икономики на отделните страни с общия европейски пазар изисква уеднаквяване на цените, т.е. повишаване на цените на националния пазар до достигане на нива, съпоставими с тези на европейския пазар. Включително цената на труда. Най-малкото поради две основни причини: първо, защото общият ръст на цените увеличава издръжката на живота или, ако предпочитате термина, „жизнения стандарт“, и второ, защото в условията на свободно движение в рамките на общността единственият сигурен начин националният бизнес да ангажира необходимите му кадри са конкурентните заплати, които да задържат кадрите в страната, вместо да търсят реализация в развитите икономики на Западна Европа.

Когато планира своя бизнес, когато взема решение къде да инвестира и какво да произвежда, разумният бизнесмен би следвало да разработи реалистичен сценарий за бизнес план при разходи за труд в абсолютния размер, който плащат водещите конкуренти в сектора. Обречен е бизнес, който не може да съществува при хипотеза, че трябва да плаща на всички заети такива заплати, че да имат ефективен разполагаем доход, равен на заетите примерно в Германия, водещата икономическа сила в ЕС.

Да, вероятно сега и доста време занапред работодателят ще е достатъчно атрактивен и при много по-ниски заплати, но това означава, че за това време ще има известен допълнителен марж, възможност да навлезе по-агресивно на пазара, като предложи по-конкурентни цени, или пък да получи по-висока печалба. Всеки бизнес е обречен, ако не е в състояние да съществува, плащайки достатъчно висока заплата – така че да се конкурира за необходимите му кадри с работодателите във водещите индустриални страни. Въпрос на време.

– Кои са най-големите нереализирани потенциали на българската икономика?

– Икономиката е изключително консервативно нещо. Структурата на националното стопанство, регионалната специализация се е изграждала с хилядолетия. Период от 50 години, век или два – каквито и социални катаклизми и експерименти да са настъпили, са крайно недостатъчни, за да променят дълбоките икономически фактори, които формират относителните предимства на регионите и националното стопанство. Самата нация, пространството, в което тя живее и се обособява, трудът, който я обединява, са продукт на тези фактори. Така че отговор на този въпрос най-убедително може да ни даде стопанската история. Кога (и дали) нацията ще осъзнае и реализира своя потенциал и относителните си предимства, е въпрос на лидерство и интелигентност.

Нации, които не успеят да решат този въпрос, обедняват, намаляват или съвсем изчезват. Много са потенциалните предимства на България, които са дали възможност нацията хилядолетия да съществува като една от най-богатите и проспериращи в Европа. Ще изброя само три направления на исторически доказана специализация.

Ако всяко от тях бъде развито дотолкова, че да надхвърли т.нар. break-even point, ще донесе поне 20% ръст на БВП, оттам нататък продуктът ще нараства.

Първото е зеленчукопроизводството. България е заемала някога първо място в света по производство на домати. Проблемът е да се изгради логистиката и да се заеме място на крайния пазар, да стигне до крайния потребител.

Второто стопанско направление с потенциал, доказан от хилядолетия стопанска история, е „зелената магистрала“ – уникалната технология на овцевъдство с годишен цикъл на движение между Родопа и Беломорието.

Третото направление е пазарното предлагане на самото уникално жизнено пространство на България. Може да се развие индустрия с потенциал, няколко пъти надвишаващ този на туристическата, която да предлага втори дом на европейци, които търсят своя пристан на старини, или онези, които могат да упражняват професията си от дистанция и предпочитат да живеят в естествени, природосъобразни условия, отдавна изчезнали в техните страни. Още император Траян е открил потенциала на това стопанско направление. Има и други стопански направления, в които България има сравнителни предимства и огромен икономически потенциал, но в посочените три този потенциал е очевидно най-висок.

Автор: Николай Нейчев

Интервюто е публикувано в специалното годишно издание "Първите в бизнеса - Поглед отвътре 2019" на "Мениджър"