СЕДМИЦАТА НА ЧИЧО ВЕНЦИ

„...защото речено е
който асансьор в апартамента тури
той трижди благословен ще бъде...“
 

псалм 91 от закона за етажната собственост

Тази седмица беше толкова яка, че все още не искаме да свърши!
Седмица на фундаментални политически събития.
Фундаментални като строеж на "Артекс".
И мащабни като сделка на изкоп в елитен квартал на стойност 600 евро на квадратен метър.
Седмица, в която асансьора на събитията ни подхващаше от хола и ни сваляше чак в гаража, за да поемем към следващото събитие със скоростта на светлината...
Но да започнем отначало.
А у нас всяко начало е край и всеки край е начало.
Така, че да си припомним краят на миналата седмица.

Протест!
Девиз на протеста – „БЕЗ ПАРТИЙЙЙЙ!!! БЕЗ ПОЛИТИЦИЙЙЙЙЙ!!!! ПРЯКА И НЕПРЯКА ДЕМОКРАЦИЙЙЙ!!!“.
На митинга – като на митинг – сто и петдесет души, барабар с бай Йоло Денев.
Пред Министерски съвет са се събрали още толкова полицаи.
Дори не е много ясно дали полицаите не са повече от протестиращите.
И в миг започва да се случва нещо страшно – един от полицаите вади лютив спрей и пръска в разбунтувалата се срещу ПАРТИЙЙЙ и ПОЛИТИЦИЙЙЙ тълпа.
Само че клетият полицай изглежда не е чувал, че съществува песента на Лили Иванова – „Ветрооовееееее, гоням ме през нощните клаааадииииии“.
И в миг лютивият спрей демонстрира колко коварно изобретение е всъщност.
Вместо да разгони тълпата, той се обърна и обгази полицаите.
И стана чудо.
Тълпата, която трябваше да бъде успокоявана започна да успокоява полицаите, които, горките, започнаха да плачат от спрея и да мият очите си с вода, зер тоя спрей не е хич безобиден.
С което пропуснахме историческият шанс да останем без ПАРТИЙЙЙ, ПОЛИТИЦИЙЙЙ и съответно – без пряка ДЕМОКРАЦИЙЙЙ.

И докато осмислим тази ювелирна акция на полицията, дойде новата седмица.

„Нова седмица – нов водач на листа“ – казаха от БСП и натириха от листата си лидерът на ПЕС Сергей Станишев.
„Ше ми приемат те резолюции за джендъри-мендъри! Я бегай от тая листа, камарад Сергей“ – рекоха си на пленума на БСП.
И за да е още по–болезнено, за водач на същата тая листа Корнелия и компания туриха не друг, а Елена Йончева – бивша спътница в живота на Станишев.
И започна една сапунка – да не ти е от работа.
Една история за бивша любов и настоящо съперничество.
Една драма за двама млади, които бяха заедно, но се обърнаха един срещу друг.
А бе...започна се една лява страхотия, да не му е от работа на човек.

Казват, че докато гледал какво се случва, Цветанов доволно потривал ръце – „Ей ся ги смазахме на изборите“.
И в тоя сакрален момент асансьорът му заседнал между кухнята и хола на долния етаж.
„Тоя асансьор за нищо не става“ – рекъл си заместник председателя на ПП ГЕРБ – до кухнята не мога да отида да хапна една мусака.

И докато Цветанов си мрънкаше за асансьора, СДС и ГЕРБ си стиснаха ръцете за общо явяване на изборите за Европарламент.
„Ей, сега ще звънна на Цецо да му кажа да ви даде две избираеми места“ – рече Бойко Борисов на пресконференцията.
Па после цуна по бузите новите партньори, каза на Кисьов „председателю“ и СДС, окрилени от това внезапно развитие на събитията решиха да съберат актива си, за да отпразнуват.
„45 години стигат! Еврото е наше!“ – запяли активистите на синята партия, а от долния етаж комшията Валери Симеонов започнал да тропа по парното и да вика – „Имате късмет, че вече не съм част от правителството, иначе щях да допълня закона за шума! Какви са тия дискотеки на Слънчака и на Раковска 134“.

И тъкмо да кажем, че събитията са повече от богати, хоп – асансьорът на новините започна да бучи изненадващо.
Във въздуха се усети някакъв драматизъм.
И изведнъж  бум – в медиите се появи нещо страшно!

„Цветанов има свой асансьор! Той е закупил апартамент на много под пазарната цена!“ – появи се не в сайта Разкошно ком, а в сериозните медии.
Разследване на Свободна Европа и Антикорупционния фонд (каквото и да е това).
„Цветанов, защо купихте имота за жълти стотинки“ – причакваха журналисти зам-председателя на ГЕРБ.
А зам председателя на ГЕРБ си мислеше – „То па един апартамент... То па един  асансьор...Трети път засядам на път от хола към кухнята, една мусака не съм хапнал като хората напоследък“.

Обаче нещата тъкмо започваха .

Оказа се, че министърът на правосъдието, бивш шеф на парламента и кандидат за президент Цецка Цачева се разхождала случайно пред блока, в който Цветанов си купил апартамент.

И видяла изкопа.
И попитала работниците наоколо – „Момчета, колко е квадратния метър тука“.
А строителите отвърнали – „За тебе на преференциЙЙЙ, госпожо министър“.
И хоп – и министър Цачева се сдобила с апартамент.

Не стига това, ами и бившият министър на културата Рашидов и той се разхождал около същият изкоп.

А освен него и заместник-министърката на спорта – и тя.

И настана един истински взрив на пазарът на недвижими имоти у нас.
Оказа се, че кооперацията на властта вече не е харесвана от хората, макар, че в нея е вграден 91 псалм.
„Никога няма да живея тук! Тия един кворум не мога да направят, няма да съберем пари да си платим тока във входа“ – заяви кандидат – купувач, а друг рече – „Аз, па заради тоя 91 псалм нема да им стъпим. Да беше 94 псалм – да, ама 91 не ме кефи“.

И се започна една – да не ти е от работа.
Всекидневно занимание с апартаменти.
Кой, как, откъде.

А междувременно гениалните законотворци за малко да оставят десетки хиляди хора с минимални пенсии.
Медицинските сестри излязоха на протест, защото заплатите им са по-ниски от тези на чистачките в болниците.

Но, докато това се случваше, ние си говорехме за апартаменти.

Защото у нас тая власт с асансьори се взема и без апартаменти не се дава.
И защото псалм 91 може и да е неясен за повечето обикновени хора, но псалмите на ЧЕЗ, Топлофикация, Софийска вода, банкови ипотеки и ЧСИ – та ги познаваме всички.
„Помни, о, смъртнико, че колкото и да се криеш, сметката за "Топлофикация" ще те намери!“ – ето това пише в нашият псалм.
И той няма висока енергийна защита, но ние, простосмъртните си живеем по него и никой не ни предлага опция да го пренебрегнем.

Каква седмица само...

Апартаменти, асансьори, листи, коалиции, протести, лютиви спрейове...
Ако трябва да я обобщим с някоя мъдра мисъл, то може би трябва да повторим една китайска поговорка...
„Тежко на тези, които живеят в интересно време“...
Как па случихме най-интересните времена, мама му стара.
Не можаха ли да се случат преди нас, а ние да си живеем скучно, докато чакаме собствените си VIP асансьори да ни закарат от всекидневната до банята...